Властта не информира и не дава никакви съвети на хората

На 26 април 1986 г. гръмва атомната електроцентрала “Ленин”, разположена край град Чернобил, Украйна. По това време Украйна е република в състава на СССР. Оттогава изминаха 33 години.

Аварията предизвиква огромен облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от Съветския съюз, Източна Европа, включително и над България, и скандинавските страни. Обширни райони са силно замърсени, повече от 200 хил. души са евакуирани от родните си места.

На 26 април на 4-и реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща се система.

Това учение донякъде е продиктувано от инцидент, станал, няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа със същия тип РБМК реактор.

Само за няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 мегавата, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква страховит взрив.

Той изхвърля и разрушава капака на реактора, който тежи 1200 тона, чупи охладителните тръби и разрушава част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се възпламенява.

По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата. Разтопените графит, горивни пръти и други материали достигат температура от 1200 °C и започват да прогарят дъното на реактора. Смесвайки се с разтопен бетон, те образуват полутечен материал, подобен на лава.

Пряко от взрива

загива само

един човек

Веднага в болница са приети 213 души, от които умират 31. 28 от тях - от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, без да са инструктирани за опасността от радиоактивния дим. От зоната на инцидента са евакуирани над 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.

Две минути след взрива и активирането на пожарната аларма пристигат първите пожарникари. В гасенето на пожара участват 69 души от военизираните пожарни части на централата. Те нямат никаква защита, тъй като наличието на радиация е установено едва в 3, 30 ч през нощта.

Към 2 ч. пожарникарите вече имат “радиационен загар” и повръщат. Оказват им помощ на място. Някои от пожарникарите казват, че по време на потушаването на пожара изпитвали метален вкус и боцкане по лицето.

Пожарникарите успяват да спрат огъня към трети енергоблок, тъй като покривът на централата е направен от битум вместо от огнеупорни материали.

Гасенето е подпомогнато от вертолети, които изсипват над 5000 тона пясък, глина, олово и борна киселина върху тлеещия реактор. Един от вертолетите се закача в кабел на близък кран и се разбива, при което загиват 4-ма души. Всички пожарникари, участвали в гасенето, по-късно умират.

От радиационното замърсяване най-тежко пострадва Беларус, следван от Украйна и Русия.

В България

са замърсени

4800 кв. км,

което е около 4,3%

от територията й

За аварията официално е съобщено два дни след взрива. По съветската телевизия в рамките на 20 секунди се казва: “В чернобилската АЕЦ е станала авария. Един от реакторите е повреден. Последиците от инцидента се отстраняват. Предоставя се помощ на засегнатите хора. Съставена е разследваща комисия."

Въпреки че световните медии гърмят по темата, България е в пълно информационно затъмнение. Няма никакви съвети към населението. На Първи май, само четири дни след аварията, се провежда традиционната манифестация. Партийните и държавните ръководители начело с Тодор Живков бодро махат от мавзолея.

Информираните за аварията българи масово купуват йод. Върви мълвата, че за управляващия елит се доставя специална храна от чужбина.

Реално единствен военният министър ген. Добри Джуров взима някакви конкретни мерки. Той издава заповед, с която забранява войниците да бъдат хранени с прясно месо и зеленчуци. Вместо тях им се дават консерви и замразено месо от неприкосновените запаси.

Отпечатани са

специални листовки

и раздадени на всеки войник. В тях има практични съвети - да не се лежи по тревата, да не се отварят прозорците на помещенията, дрехите и одеялата да се изтупват по посока на вятъра и др.

“Всичко там беше под контрол”, казва Генчо Генчев, който след служба във ВВС е на работа в “Гражданска отбрана” към СГНС. “Но за цивилното население май нищи се не направи”, уточни той.

През 1987 г. Генчев е сред десете специалисти, изпратени на курс в Новогорск. Там им казват, че аварията не е от конструктивна грешка, а е станала заради своеволията на дежурната смяна от украински инженери.

От българските медии единствен “Поглед” се осмелява да публикува информация за аварията в Чернобил.

Ето какво разказа

главният редактор на

вестника Любен Генов:

“Колегата Иван Ганев донесе листовка със съвети, разпространявани в казармите. Войниците да си мият ръцете редовно, да не палят клони от изсъхнали храсти и дървета, а да ги заравят в земята, да не ядат месо с кокал, да внимават с марулите и още няколко препоръки. След публикуването им в “Поглед”, в редакцията на ул. “11 август” дойде ген. Нешев, началникът на служба “Държавна тайна”, доколкото си спомням - към Министерския съвет. Няколко дни говорихме за едно и също – откъде сме взели съветите към войниците. Помощникът на генерала действаше внимателно.

Отговорът на редакцията бе един и същ - защо да не предупредим милионите си читатели. В големите западни списания, които получавахме в редакцията, публикуваха схеми за радиационни облаци и над Балканите. Особени последици от нашето събеседване нямаше. След месеци още се поздравявахме любезно с генерала...”

След години трагедията в Украйна вдъхновява поета Венко Марковски и той написва елегията “Чернобил”:

В Чернобил белее саркофаг

на реактор с мирна цел.

Смел реактор

под съветски флаг

за науката умрел...

Ще изгасне властния пожар.

Избухът ще онемей.

Чернобил е съдник и звънар.

Чернобил е Прометей.