Щеше ли в България наистина да избухне гражданска война и да потъне в насилие преди 22 години, ако Николай Добрев не бе върнал мандата за второ социалистическо правителство? Герой ли е той, или предател? И как всъщност Иван Костов взе властта?

В книгата си "Свидетелства за прехода 1989-1999" бившият премиер подробно описва фаталните 12 часа на 10 януари 1997 г., довели до падането на БСП.

Командира намеква, че

всички искат да

се изкарат герои

- и лидерът на БСП към онзи момент Георги Първанов, и президентът Петър Стоянов. Опитвали се да покажат, че именно те са преодолели най-голямата политическа опасност, която е преживяла страната в последния половин век. Всеки имал своите основания да го твърди.

Истината е, че тогава България бе изправена на прага на гражданска война и сега всеки се пише спасител. Ексминистър-председателят добавя, че не претендира за водеща роля - развръзката се дължала на натиска на протестиращите, на чиято страна се числял и той, и на постигнатия компромис.

"Удивително е как самите участващи в КСНС при президента (на 4 февруари 1997 г. - бел. ред.) разказват по различен начин за случилото се там. Това продължава дори сега, след като бе публикуван протоколът от заседанието", пише Костов.

В същото време той говори, че

ролята на кандидата за премиер

на второ социалистическо правителство е недооценена. Николай Добрев изобщо не се борел да получи признание. По определението на десния си опонент починал "съсипан от злобата на собствената си партия, предпочела да го нарочи за предател, за да скрие от редовите социалисти истината за размерите на своето поражение, причините за него и своето безсилие".

Иван Костов пише, че СДС тогава направил компромис и се съгласил да се тръгне към предсрочни избори преди разпада на БСП и преди да се стигне до невъобразими щети, повторен фалит и пълна изолация на България.

"Ако някой сега се пита какви щяха да бъдат тези щети, нека види какво се случи във Венецуела при управлението на Николас Мадуро след катастрофата,

причинена от предишния президент Уго Чавес

- пише бившият десен премиер. - Същото щеше да стане и в България, ако Николай Добрев бе опитал да управлява катастрофата, причинена от Любен Беров и Жан Виденов." Ако Добрев бе съставил правителство, щяло да има насилие и грандиозен провал.

В книгата си Иван Костов проследява фаталните дни между щурма на парламента на 10 януари и връщането на мандата на 4 февруари и как постепенно е стигнал до идеята, че трябва

да се откаже от ролята си на експерт

до онзи момент и да се превърне в политик.

"Истината е, че Ахмед Доган се обади на Костов и му каза: "Излизай на улицата, властта се търкаля по паветата", разказа пред "168 часа" бившият пиар на Жан Виденов Красимир Райдовски.

В свое интервю за критичния 10 януари акад. Благовест Сендов разказва, че неговият приятел - някогашният кандидат за премиер с двойно гражданство Петър Бояджиев, подслушал разговор между Николай Добрев и Иван Костов. Той се бил скрил в малка стаичка към кабинета на академика като председател на Народното събрание.

Когато при него дошли всички парламентарни лидери и вътрешният министър, Костов и Добрев се отделили да си говорят, а Бояджиев ги чул.

Костов попитал Добрев: “Защо идваш тук,

нали се разбрахме да не идваш?"

В това време протестиращите плътно са заобиколили Народното събрание и не позволяват на депутатите от БСП да напуснат сградата. Около нея има два реда заграждения, поставени по искане на Сендов с разрешението на кмета на София Стефан Софиянски. Версиите за това кой е причината да паднат преградите се разминават. Според Красимир Райдовски по-близкият до сградата кордон е разчистен, когато в парламента идва Николай Добрев.

"Той е разпоредил на зам.-директора на СДВР по охранителната дейност Георги Пангаров да премахнат вътрешните заграждения - разказа Райдовски. - Питали са го защо, като може да се случи нещо, ситуацията може да излезе извън контрол.

Добрев е казал, че хората трябва да имат достъп до парламента. Оттам започва погромът. Цялата операция е била

планирана още

през октомври

от специалния революционен щаб

на СДС под ръководството на Божидар Попов. През октомври са отложили акцията за по-късен етап, а през януари са се събирали всеки ден. Костов няма отношение към решенията в този щаб."

Според Костов огражденията са паднали в резултат на необмислените действия на новоизбрания президент Петър Стоянов, който се появил в един от пиковите моменти.

"Предполагам, че е искал да успокои хората и да помогне да бъдат изведени депутатите от Демократичната левица - страхът на всички ни бе, че ще се стигне до насилие - пише Костов. - Но начинът, по който се опита да го направи, доведе до лоши последици. Поиска да се разкачат оградните платна, за да влезе. Полицията се подчини и го направи.

Това отприщи протестиращите, които нахлуха

в разградения периметър. Нападнаха сградата. Охраната отвътре барикадира входа с мебели. Изгубих от погледа си новоизбрания президент."

След това Костов пише, че събитията вече не са били под контрола на опозицията и нищо не можели да решат. Опитвали се да говорят с хората около парламента, но напразно. Видели от прозорците на горния етаж вандалското потрошаване на паркираните коли, катеренето по прозорците. Чули как започнали да ги разбиват. Видели, че полицията е хвърлила сълзотворен газ. Пробвала да спре протестиращите и с вода, гасяла пожар.

Бившият премиер не пропуска да спомене как в този момент в левия кулоар

соцдепутатите пеели партизански песни

в нервно изчакване кога и дали ще могат да напуснат сградата. Костов разказва и за акцията по извеждението им в малките часове.

"В парламента влязоха барети - обяснява Костов. - Дойдоха полицейските сили за борба с масови безредици (БМБ). Настъпваха в редица един до друг, като удряха с палките по щитовете си. Изведоха под щитовете депутатите от управляващата коалиция. Биеха тези, които се опитваха да им пречат. И пребиха много хора. Не бях свидетел как е станало, но на другия ден в "Пирогов" видях какво бяха направили с Филип Димитров.

Обикалях по улиците около парламента, ако мога да спра насилието срещу протестиращите. Същото правеше Стефан Софиянски. В алеята между Народното събрание и Софийския университет се сблъсках с полицаи с каски, щитове и палки.

Имаха очевидното намерение да пребият

и мен като организатор

и виновник. Спря ги Петър (Пепи) Кънчев от Националната служба за охрана, който бе поставен да ме охранява като председател на СДС поради непрекъснатите заплахи."

"Митингът е разрешен до 22 часа, какво е правил Костов по нощите?", пита Райдовски, за когото някой нарочно е накарал депутатите от БСП да стоят като заложници в парламента. "Не знам кой им беше казал да не си тръгват още на обяд, когато спокойно можеха да го направят, но това е ключов въпрос. Беше ясно, че целта на протестиращите е да се доберат до червените представители и някой им помогна", добави Райдовски. Ако социалистите не са били вътре, е нямало да се стигне до щурма и последвалите побои.

Пиарът на Жан Виденов си спомни, че още на 8 януари говорил с временно изпълняващия длъжността директор на полицията Христо Марински. Той заявил, че имат информация за подготвена атака срещу Народното събрание и са взели мерки.

"Очевидно беше, че е имало организация. Как си мислите, че изневиделица ще се появят здрави момчета и ще хвърлят павета и болтове - дълги по 20 см и с диаметър 2 см. Става дума за чисто нови, в обмаслена хартия, докарани от линейки. Откъде се появиха тези болтове и павета, като беше ясно, че не са изкъртени от околните улици. Организаторите на разбиването на парламента се бяха погрижили за това. Формално влязоха, за да избият социалистите", каза още Райдовски.

Костов също твърди, че една част от протестиращите са били организирани неизвестно от кого. Но внушението му е, че СДС не е имал нищо общо с тази група, както смятат червените. Разбрал, че са провокатори, по това, че

изобщо не слушали какво им говорят

депутатите от СДС и той лично.

"Протестиращите бяха различни. Голямото мнозинство от тях ни гледаха в очите и говореха с нас. Но имаше и такива, които гледаха встрани или надолу и въобще не ни обръщаха внимание. По-късно тези с удар с ръка чупеха прозорците на парламента. Впоследствие научих от охраната си, че такава голяма гневна маса от хора има собствени закони на поведение и много лесно се поддава на провокации", описва Костов разделението и сред протестиращите.

Пред очите му кризата прераснала в насилие и граждански бунт. Видял колко лесно разгневеното множество започва да следва заповедите на най-агресивните

и се превръща в тълпа, "носена от мрачни и разрушителни сили". Удобна за манипулация. Но в същото време виждал и комунистическите инстинкти и методи на социалистите.

Сините стават свидетели на разпада на парламентарната група на левицата в Народното събрание. Петима депутати напуснали, между които Николай Камов, Росен Карадимов и Елена Поптодорова. "Една част от останалите бяха разколебани не само от вътрешните битки. Крилото на Луканов, макар и загубило своя водач, можеше да торпилира опита за съставяне на правителство - пише Костов от днешна гледна точка. - Георги Пирински и Атанас Папаризов вероятно са си давали сметка по-добре от останалите, че оставането им на власт в условия на повторна икономическа катастрофа може да ликвидира партията им. Затова те предлагаха коалиционно правителство с участието на представители на опозицията и като друг вариант - "програмно правителство на широка експертна основа". Без Луканов търсеха изход по лукановски".

С всеки изминал ден става все по-ясно, че шансовете на Добрев да получи парламентарно доверие за нов кабинет намаляват. "Към 2 февруари започнахме националната политическа стачка, която почти веднага прерасна в гражданско неподчинение. С барикади бяха блокирани пътища и кръстовища в София, Пловдив, Дупница и Плевен.

На другия ден барикадите в София станаха няколко десетки - разказва Костов. - Барикадирани бяха пътища и кръстовища в Кърджали, Велико Търново, Сливен, Ямбол, Мадан, Перник, Пловдив, Варна, Русе, Ловеч, Видин, Силистра,

контролно-пропускателни пунктове за влизане

и излизане от страната, основните проходи през Стара планина".

На 4 февруари дори летище София спира да обслужва полети. Въпреки зимния студ и минусовите температури на блокираните места постоянно стоят дежурни протестиращи студените зимни нощи хората стояха денонощно да пазят своите барикад. "Палеха огньове във варели и на земята. Горяха автомобилни гуми, защото нямаше какво друго - допълва Иван Костов. - Обикаляхме барикадите; по софийските барикади имаше юноши и девойки. В нощта срещу 4 февруари бях на барикадата

в Дупница, където

живеят мои роднини

по майчина линия

Там хората бяха най-решителни".

Те блокирали пътя София - Благоевград - Кулата и не отстъпвали. "Щяха да се сблъскат с полицията, ако се опиташе да ги разгони. На сутринта се прибрах целият в сажди от пушеците на горящите гуми", споделя личния си опит тогавашният лидер на СДС.

Цялата страна е обзета от гражданско неподчинение. Но точно преди заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента на 4 февруари се случва нелеп инцидент. Офицер от полицията ранява протестираща студентка.

"Двете страни на конфликта настръхнахме, готови за сблъсък. Обадих се на Николай Добрев и го предупредих, че губим контрол върху хората и цялата отговорност за конфликта оттук нататък ще бъде негова. Започнеше ли сблъсъкът, ние нямахме средства да контролираме барикадите - спомня си Иван Костов. -

Там хората изглеждаха решени да не отстъпят. Според мен това са важните обстоятелства, които не се споменават от бившите президенти и сегашни претенденти за главната роля за събитията на 4 февруари.

Предполагам, че

Николай Добрев е взел предвид тези рискове

заедно с останалите посочени по-горе обстоятелства, когато се съгласи да върне мандата за съставянето на правителство. Драмата на онези дни може да е имала и повече заслужили герои, но той бе нейният протагонист. Свидетелствам, че той направи тази стъпка, за да предпази гражданския мир в страната. За компромиса, цената и реформите Ние от СДС също направихме компромис на 4 февруари. Него го разбират малцина, а той може да се види в изказванията на КСНС". Костов има предвид, че са позволили на БСП да слязат от властта доброволно, преди да се саморазпаднат.

Четете още:

Премиер с кървяща язва и абокат под сакото. Увредил е и менискуса на дясното коляно на ски на Витоша