Една неочаквана българска история ме застигна онзи ден, докато разглеждах новата национална библиотека на Катар.

Същият ден библиотеката, която е впечатляващо светилище на духа, празнуваше първия си рожден ден. След новата гръцка библиотека, построена неотдавна с парите на фондация “Ставрос Ниархос”, това е второто подобно чудо, на което се възхищавам в рамките на няколко месеца. Архитектурата и дизайнът са уникални, също и електронната система, монитирана в подземията, която разпределя автоматично върнатите книги по секциите им. В нивото под основния етаж е и хранилището с най-старите и ценни книги, ръкописи и карти, с които библиотеката разполага. Тази част не е покрита, така че може да се види още веднага след влизането, ако погледнеш надолу. Всичко това, което е напред и нагоре по рафтовете с книги сякаш е надградено върху лабиринта долу със съкровищата от миналото. Преди време, докато ровили, подреждали и систематизирали всички тези съкровища, специалистите в катарската библиотека открили препратка към България.

Оказало се, че стари документи от времето на Османската империя, свързани с историята на Катар, Саудитска Арабия и Кувейт са били продадени на България като хартия за скрап през 1931 г. За щастие, преди да нареже хартията и да я използва по предназначение, купувачът в България, заинтригуван от всички ситно изписани завъртулки по страниците, извикал наши учени да погледнат. Те установили, че част от старите уж непотребни страници са пълни с разни финансови дела и ценни исторически сведения за района на Персийския Залив. И нашите хора решили да не ги бастисват, а ги прибрали и запазили. Въпросът за България и спасяването на тези документи е засегнат и в книгата “Османският залив. Създаването на Кувейт, Саудитска Арабия и Катар, 1870-1914” от Фредерик Анскомб.

Това донякъде обяснява и големия интерес напоследък от различни арабски страни към османските фондове на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Но не очаквах да получа просветление по този въпрос точно в Доха.

*От фейсбук