Американски гражданин, минал съветска военна академия, предал Кадафи и работил за ЦРУ - той не е маршал, а генералисимус на мръсните комбинации

Абсурдът, отчаянието и безсмислието се срещнаха за пореден път в Либия, след като една от страните в дългогодишния конфликт там реши да нападне другата точно в деня, в който генералният секретар на ООН бе пристигнал в Триполи да урежда помирението им.

Тази неделя Антонио Гутереш се надяваше да отбележи най-големия си успех, откакто е поел поста на лидер на световната дипломация. В либийския град оазис Гадамес - древен кръстопът насред пустинята Сахара - той си представяше как ще хване за ръце 59-годишния Файез Сарадж - министър-председател на международно признатото правителство в Триполи, и 75-годишния ген. Халифа Хафтар, който държи контрола върху Бенгази и областите Киренайка и Фезан чрез самопровъзгласилата се Либийска национална армия. Конференцията за национално помирение трябваше да открие най-сетне пътя към избори по-късно тази година в разкъсваната от противоречия и междуособици бивша джамахирия. Но както обикновено се случва в Либия, нещата не тръгнаха по дълго подготвяния план.

И така, точно когато Гутереш бе кацнал в Триполи за последни приготовления, Халифа Хафтар нареди на силите под негово командване да щурмуват столицата.

Никой досега

не бе подлагал

генералния

секретар на ООН

на по-голямо

унижение

Отчаян и съсипан от безсилие, Гутереш трябваше спешно да напусне Либия с “натежало сърце”. А неговият специален пратеник за Либия Гасан Саламе можеше единствено да повтаря, че конференция в неделя все пак ще има. А в това време силите на Хафтар обстрелваха цивилното летище на Триполи. Една категорична демонстрация в колко безсмислена и жалка администрация се е превърнала ООН.

За да бъде забавата още по-пълна, силите от западната част на Либия, защитаващи международно признатото правителство в Триполи, започнаха контраофанзива срещу Хафтар, която нарочно нарекоха “Уади Дум 2”.

Кодовото

название идва от

битката при Уади

Дум в либийско-

чадийската

война от 1986 г.

Тогава Хафтар, който води армията на Кадафи, претърпява пълен крах, заловен е и откаран в пленничество в Чад.

С това Триполитания като че ли цели първо да удари по егото на генерал Хафтар, а след това по военната му сила. А егото му със сигурност е по-голямо от армията, която командва. Особено като се има предвид, че предпочита да бъде титулуван фелдмаршал, макар че такова звание в Либия никога не е съществувало.

Халифа Хафтар обаче има друга силна страна. Той може и да не е кой знае колко добър пълководец, а като военен стратег дори е посредствен, но в задкулисните битки, като комбинатор и политически сървайвър е достоен да носи чин генералисимус.

Да, той може и да е бил пленник на чадийците, но днес в армията му, наред с непълнолетните насилствено мобилизирани войници, се бият и чадийски наемници. А след като е бил един от близките офицери на Кадафи, включително и шеф на генщаба му, минал през курсове в съветската военна академия “Фрунзе”, дезертира под крилото на ЦРУ. Получава американски паспорт и дълги години живее във Вирджиния, където още пребивава част от семейството му. През последния половин век 75-годишният Хафтар е сменил толкова фронтове, в преносния смисъл на думата, че

дори няма нужда

да убеждава

Москва и

Вашингтон, че

е толкова

безскрупулен,

та единствен той може да свърши тази работа - да подчини отново либийците на един господар.

С тази карта - че само той може да донесе стабилност в Либия - са баламосвани не само Москва и Вашингтон, но и Абу Даби и Рияд, Кайро и Париж. С малки нюанси той лъже всички по един и същ начин. Разбира се, на саудитците, емиратците и египтяните разправя, че ще се справи с “Мюсюлмански братя” в Либия и ще напъди катарците. На европейците пее приспивната песен, че е срещу ислямистите, но всъщност е в съюз със салафитите, следващи учението на шейх Раби ал Мадхали - един от най-крайните религиозни хардлайнери. На руснаците обещава пристанища, на американците - летища...  

От всички посочени поддръжници на Хафтар, тайни или явни,

с най-странна

роля е Франция

Като под странна се има предвид евфемизъм за онова, което едно време основно се е вършело около Плас Пигал в Париж.

От една страна, Франция официално подкрепя дипломатическите усилия на ООН за постигане на мир между Хафтар и Сарадж, но неофициално подпомага всички машинации на Хафтар. Париж винаги е отричал това, докато през юли 2016 г. френски военен хеликоптер не се разби край Бенгази и тогава заедно със смъртта на трима свои войници Франция трябваше да признае, че нейни специални сили са на терен, помагайки на Хафтар да превземе Бенагзи. По онова време връзката между Париж и Хафтар минава през Жан-Ив льо Дриан, военния министър на Оланд. След като Льо Дриан стана външен министър на Макрон, Франция просто удвои помощта си за Хафтар. 

В началото на тази година французите реално помогнаха на самозвания маршал да превземе и Себха - най-големия град в Юга на Либия и център на областта Фезан, като му изпратиха помощ по въздух от базата си в Чад. Тия действия на Франция често създават напрежение в ЕС, особено с Италия, която се опитва да играе водеща роля в усилията за прекратяване на огъня в бившата си колония, защото нестабилността там води до огромен приток на бежанци най-вече в италиански води.

След като през 2017 г. установи пълен контрол над Бенгази, а в края на януари взе и Себха, Хафтар реши, че след като контролира основните градове на Киренайка и Фезан, може да се отправи и към Триполитания.

Вероятно

като

допълнителен

мотив дойдоха

и събитията

в Алжир

и колизията във властовите структури там.

През последните години Алжир се опитваше да намери политическо решение в Либия и организира няколко срещи с главните действащи лица там. Либийско-алжирската граница бе главно под контрола на алжирската армия, а игрите на Хафтар винаги са се стрували опасни и потенциално дестабилизиращи на алжирците. Затова и Хафтар предпочиташе да стои далеч от алжирската граница. Но това бе до известно време. След това визитите на шефа на алжирския генщаб Гайд Салех в Абу Даби зачестиха, последва отстраняването на президента Бутефлика от власт, а преди това започна и прочистване на някои ключови фигури в алжирския апарат за сигурност. Всичко това бе като зелена светлина за Хафтар.

Международната общност начело с ООН твърди, че офанзивата на Хафтар е била изненада за всички. Но е малко вероятно външните съюзници на генерала да не са знаели какво крои.

В Обединените арабски емирства и Египет със сигурност са знаели. В Саудитска Арабия - също, още повече че в края на март Хафтар бе на аудиенция при крал Салман. Французите упорито отричат да са знаели, но при всички положения лъжат. Руснаците и американците би трябвало да са имали информация също. Всичко

това прави ООН да

изглежда мизерно

За пореден път. Но също така поставя всяка една от тези “знаещи” страни в неизгодно положение, защото Хафтар реално върши военни престъпления. Да се обстрелва цивилно летище, е военно престъпление. Да се мобилизират насилствено деца, е военно престъпление. Да се екзекутират пленници, е военно престъпление... Хафтар прави всичко това и всеки, който го подкрепя официално или неофициално, би трябвало да носи отговорност за действията му.

Неговата така наречена Либийска национална армия не е нито либийска, нито национална (защото в нея има чадийски, судански и всякакви други наемници), нито пък е реална армия. Още в първия ден на офанзивата 120 от неговите хора се предадоха в Зауия заедно с 25 от новите подарени от някого военни джипове, на чиито километражи едва бяха навъртени по 300-400 километра. Сега част от хората му са обградени в Касър Бингашир на 30 км южно от Триполи. По силния дипломатически натиск (даже Макрон звъня на Сарадж) да им бъде даден хуманитарен коридор за изтегляне, можем само да предполагаме, че сред тях вероятно има хора с чужди паспорти.

Хафтар от миналата година се опитва да заобиколи Триполи от юг, превземайки територии или сключвайки временни съюзи с племена и групировки от вътрешността на страната.

Той би успял в рискования си замисъл,

в случай че бе

влязъл в Триполи

бързо,

както може би си е правил сметката, разчитайки да се договори с някои от милициите. Но засега битката за столицата се очертава тежка, защото Хафтар, изглежда, е обединил, но срещу себе си дори и тези милиции в Триполи, които допреди това враждуваха помежду си.

15-20 хил. души от Мисурата, които са сериозни бойци, калени в битки (тук вече не говорим за 15-годишни хлапета) плюс Зинтанската груба се готвят да му дадат як отпор. Ако е принуден да се бие дълго за Триполи, Хафтар ще бъде отслабен, а и парите от Залива ще свършат, защото крехките съюзи, които е сключил из цялата страна, бързо ще изядат фондовете му. Ако има много кръв, руснаците и французите няма да рискуват репутацията си, за да продължават да му помагат логистично. А американците могат дори да му вземат паспорта. Не че безброй други военнопрестъпници нямат американско гражданство. От египтяните по принцип може да се очаква всичко, но те вероятно последни ще го изоставят. Дори един ден да влезе в Триполи, Хафтар няма да управлява Либия.

Като всеки, който е сменял толкова пъти лоялността си, накрая той ще бъде изоставен от всички. И ще завърши както свършва всеки куц кон, който е провалил залозите.

Анализът  е от "24 часа"