Адекватна предизборна кампания няма,

има компроматна битка, която предизвиква

у избирателите отвращение

Според класация на Международния валутен фонд Южен Судан е най-бедната държава в света, населението ѝ живее с по-малко от един долар на ден. Въпреки че обитават мочурливи равнини и цялата им история е предимно размирици и войни за автономия, дори тези клети хора не биха изтърпели предизборната кампания на българските политици. Историите с апартаментите най-вероятно ще ги довършат психически.

Има по принцип два начина за въздействие над масите преди избори – позитивен и негативен. Въпрос на стратегия, исторически момент, обществени нагласи и най-вече на интелигентност е кой от тях ще избереш.

Шоу за шепа

маргинали

Засега не е ясно какъв е точно анализът на БСП и ГЕРБ на днешното състояние на българина, за твърде прост ли го имат, или за прекалено сложен, но очевидно са решили, че най-удачният начин да привлекат вниманието му е, като се бият с компромати. Засега спирането на “Биг Брадър” заради нисък рейтинг не оказва влияние над стратегията им, струва им се, че избирателят все още е жаден за зрелища.

Нинова разпорежда на структурите си да търсят и изпращат каквито намерят доноси срещу ГЕРБ, Спас и Тома се кълнат, че разполагат с доказателство как Корнелия се е опитала да купи председателския пост в партията си за 30 милиона лева, всеки ден хвърчат оставки на управляващи, купили с намаление луксозни жилища в София. Самият шеф на антикорупционната комисия и потенциален главен прокурор на републиката е обвинен в нарушаване на закона заради една тераса, а председателката на социалистическата партия обявява, че си е купила на безценица апартамент, но толкова отдавна, че вече не го брои за далавера.

Парадоксалното е, че основната аудитория на безсрамното политическо шоу са шепа маргинали във фейсбук, тролове, безделници и клакьори на извънпарламентарната опозиция, останалото население го игнорира с отвращение.

На краставичари

краставици

продават

Хората отдавна са се примирили с корупцията, приемат я като съпътстваща аномалия по пътя към развития капитализъм, както приемат и лошите пътища, ниските пенсии и заплати, все по-изпростяващите учители, некадърните доктори, фалиралите болници... Показателно е, че много българи не ръкопляскаха на властите за ареста на кметицата Иванчева, задържана със 70 хиляди евро в багажника, а се застъпиха за нарушените ѝ граждански права. Но имайки предвид, че някои митничари, данъчни, бивши и настоящи депутати и пр. преяли чиновници живеят в имоти, пред които снобската кооперация на Цветанов с облата глаголица изглежда като семпло общежитие, реакцията им е обяснима.

Какъв “гейт” може да бъде някаква апартаментна измама?

Виждали са

много

по-нагли

изхвърляния

Мрачната обител с бронираните стъкла на “Кристал” се извисява над минувачите празна, недостъпна и зловеща като мавзолея на Георги Димитров, напомняйки всекидневно за една провалена банка и престъпния собственик, който се крие в Белград и крои завери срещу правителството.

В края на миналото хилядолетие беше щокиращо, че Христо Бисеров си е купил градска къща до Батето, а на Йордан Цонев само вратовръзките му струват колкото на оня балкона със сауната. Днес именията на циганските барони струват колкото онези на Френската Ривиера. Да не говорим за имотите на олигарсите в България, Гърция и Дубай.

Дворците в европейските страни са музеи, съхраняващи спомена за изисканото кралско разточителство през средните векове, а ние в ХХI век показваме за назидание кичозните палати на Баневи, самозабравили се съвременни олигарси със селски произход.

Как при това положение действащите политици очакват да задържат предизборно вниманието на населението с копия от оферти за апартаменти и нотариални актове? На краставичари краставици продават.

Колкото и да е провинциален и простоват, българският народ

не е чак толкова

наивен да вярва, че

депутатите наистина

се отказват от

бизнеса си,

след като бъдат избрани.

И дете да питаш, ще ти каже, че всички прехвърлят фирмите си на близки и роднини, продължавайки да си ги управляват чрез подставени лица и си прибират печалбите. Каквито и героични журналистически пози да показва Йончева, не може да скрие факта, че е влязла в лични финансови отношения с Цветан Василев.

И едва ли е голям процентът на хората, които се съмняват, че следващата порция депутати няма да се засилят да станат софиянци. Или ще отказват да се корумпират с евтини апартаменти или ваучери за почивки на Малдивите за 50 хиляди евро.

Държава без

политика

Политическата класа не обещава нищо, тя няма идеи, стратегии за управление, за икономическо и културно развитие. Април тече, европейските избори са на 26 май, но още никой не е започнал да обяснява на избирателите защо изобщо изпращат депутати в Европейския парламент. Какви ползи могат да очакват от тях, освен да се омъжат за чужденци, да изпускат самолети, един път да хвалят Истанбулската конвенция, а друг път да я анатемосват. Национална социологическа анкета за ползата от български представители в Европейския парламент би разкрила шокираща реалност, WTF, ще отвърнат повечето анкетирани.

Логично е да се очаква, че просташката компроматна война ще прелее и в кампанията за местните избори, след като вече набра истерична инерция. До 27 октомври ще се запознаем в детайли с имотното състояние, кухните, баните, спалните и балконите на всички възможни големци. Ще има проверки, които не могат да докажат търговия с власт и нарушение на закона, люти клетви за съдебни дела и протести, тежки речи срещу партийните врагове, сцени на засегнато достойнство.

Не пиеса, театрален

фестивал предстои!

Наивно е да се очаква, че кандидатите за кметове и общински съветници или техните партийни водачи ще седнат да чертаят визии за бъдещето. През ум не им минава на данъкоплатците, че бъдещата местна власт ще си блъска главата как да обърне процеса по обезлюдяване на провинцията и да спре пренаселването на големите градове. Или как да изчисти мръсния въздух, калта да измие.

В деня на местния вот никой няма да е наясно защо гласува баш за тоя или оня, каква ще му е файдата от него – бизнес ли ще доведе, градинки ли ще прави, осветление ли ще пуска, пътища, циркове, шатри, концерти ли… На прага сме на поредните избори, които ще затвърдят масовото впечатление, че политиците отдавна не могат да правят политика.

Вежди Рашидов се опита да обърне фокуса към доходите в медиите, известна завист се четеше в думите му, че Слави Трифонов вземал 15 хиляди лева заплата. Може би се намираме на прага на нечуван досега процес, при който политическата класа и журналистите неусетно си сменят местата. Ако това е шансът на България, тогава нека в управлението влязат само тези, които отговорят вярно на въпроса защо “Мобилност” е пакет.

(* wtf - популярна абревиатура на израза what the fuck, в свободен превод - какво, по дяволите!)