Самият държавен глава тръгва като градоначалник на мегаполиса през 1994 г., двамата са завършили една и съща специалност, фенове са на футбола

Лошите новини за Реджеп Тайип Ердоган вървят една след друга - загуби Анкара, Истанбул и Измир за първи път от 25 г., лирата продължава да се срива, безработицата се увеличава.

Но основното притеснение на турския президент след изборите е, че все още оспорваният, но обявил победата си нов кмет на Истанбул може да го смени начело на държавата през 2023 г.

49-годишният

Екрем Имамоглу напомня силно

за младите години на лидера на Партията на справедливостта и развитието. През 1994 г. той започна политическото си израстване, като спечели кметското място в Истанбул.

Тогава днешният президент е на същата възраст като конкурента си сега - не е навършил още 50 г. На всичкото отгоре са завършили и една и съща специалност - бизнес администрация. Приликите обхващат и хобитата им - и двамата са върли фенове и полупрофесионални футболни играчи.

Очевидно Реджеп Ердоган си е давал сметка за опасностите, които крие кандидатурата на Екрем Имамоглу. В предизборната кампания президентът твърдеше, че

победител в местните избори

ще е този, който

спечели Истанбул.

Казваше, че страната не може да бъде управлявана без подкрепата на официално 15-милионния мегаполис и бивша столица на Османската империя. И в случая победеният не е само неговият кандидат и бивш премиер Бинали Йълдъръм, а самият държавен глава.

В Истанбул и Анкара живеят най-богатите хора в страната, много от които са

приближени

на Ердоган.

Те печелят най-добрите поръчки и подкрепят икономическите реформи на президента. Сега той и министрите му, между които и зет му, който е финансов министър, ще си имат работа с кметовете на опозицията. Те няма да са съгласни с неговите планове.

Възможно е да отказват или да спират лицензи за определени дейности и да не одобряват строежи на близките на управляващата партия фирми. Може да започнат да оформят свои бизнес кръгове.

Всичко това не е единствената опасност за Ердоган. Той няма как да е щастлив и от факта, че и позициите на кюрдите в Турция се засилват. Малцинството, с което президентът води дълга битка, предприе умна тактика. Не издигна свои кандидати в районите, в които няма силни структури, а подкрепи претендентите на опозицията.

Отслабването на Ердоган

ще засили позициите и на коалиционните му партньори

от крайнодясната Партия на националистическото действие.

Турският президент може да има и външнополитически проблеми. Резултатите от изборите може да повлияят върху авторитета му в региона, в който претендира страната му да е водеща сила, определяща развитието и политическите действия.

Друга външна заплаха е влошаването на отношенията на Турция с двете велики сили.

Не е невъзможно вече възникналото напрежение със САЩ да ескалира заради твърдото намерение на Турция да купи руски ракети С-400.

Ердоган е в особена ситуация и с Вашингтон, и с Москва по повод операцията на турските сили в Североизточна Сирия, където сирийските кюрди са подкрепяни от САЩ, но водят преговори и с поддържания от Русия режим в Дамаск.

Не е ясно как ще реагира Ердоган, притиснат от опозицията, коалиционните партньори, от външните си съюзници. Вече излязоха прогнози, че ще засили натиска върху противниковите кметове. Това обаче няма да реши проблемите му, а Турция

вече повече от година е във финансова криза.

Вярно е, че на този етап президентът загуби само големите градове, но остава бетониран на поста си до 2023 г. е бетониран на поста си след провелия се миналата година референдум. Но е възможно след това да има промяна на върха в южната ни съседка.

Четете още:

Ердоган - черният турчин

Изгряващата звезда на опозицията, която успя да вземе Истанбул от Ердоган