На 14 януари 1930 г. около 19,00 часа по пътя за столичния квартал "Надежда", малко след железопътния прелез, е убит Блаже Божилов, 42-годишен, от Дебър. По първоначалната информация, която постъпва в полицията при първите разпити на очевидци, убиецът е вървял след жертвата.

След като Блаже пресякъл жп линията, преследвачът изскочил пред него и изстрелял в тялото му пет куршума. Както се установило по-късно при аутопсията, едното парче олово попаднало във врата, второто - в рамото, третото - в областта на сърцето, а другите две - в корема от лявата страна. Куршумът, открит близо до сърцето, се оказал смъртоносен.

Мястото на убийството било слабо осветено. Все пак по това време на деня имало работници от квартал "Надежда", които се прибирали от работа и станали свидетели на случката, макар и от не много близко разстояние. Двама случайни минувачи подгонили убиеца, който побягнал към безжичния телеграф.

Там се оказал постовият стражар Веселин Рангелов, който чул олелията. Когато нищо неподозиращият беглец наближил поста,

стражарят го пресрещнал

с изваден револвер

и му заповядал да спре. Задъханият убиец се подчинил поради невъзможността да стори каквото и да е друго.

Веднага бил откаран в седми полицейски участък, където установили неговата самоличност. Това бил Иван Момчилов, 30-годишен, от Кочани, бивш тютюноработник, сега безработен. При първия разпит той категорично отрекъл да е убил Божилов. Пред полицаите заявил, че бил близо до местопрестъплението и като чул гърмежите, се уплашил и побягнал.

Пред ченгетата Момчилов развил една версия, според която отивал в "Надежда" да прибере някаква своя роднина, понеже било тъмно и не можела да се прибере сама през пущинаците. За да бъде по-убедителен, той дори съобщил на полицаите името на жената. Ченгетата я открили още на другата сутрин, но тя категорично отрекла да е имала такава уговорка с Момчилов.

Съмненията, че Момчилов е убиецът, започнали да се задълбочават. Въпреки тежките огнестрелни рани смъртта на Блаже не настъпила веднага. Той бил отнесен веднага в близката Клементинска болница, придружен от стражаря Александър Иванов. Пред последния Божилов успял да произнесе със сетни сили, че убиецът е от Кочани. Въпреки че не успял да произнесе името му, уликата била налице.

Блаже починал още

при първите превръзки

Той бил бивш македонски четник. В последно време симпатизирал на протогеровото крило във ВМРО, но бил съвсем дребна риба и не участвал в македонските междуособици. Напоследък бил безработен. Тези подробности от личностния профил на двете действащи лица в престъплението предопределили и основните версии, по които полицаите започнали да работят. Първата е македонско убийство, а втората междуличностен конфликт за дребни суми пари.

Нещата започнали да се изчистват на втория ден след убийството. Виждайки, че сапуненият мехур се пука, Момчилов направил пълни самопризнания пред полицаите. Той разказал подробно биографията си. Дошъл от Македония преди няколко години. Сменил много професии, но никъде не успял да се реализира успешно. Последно работел в тютюнева фабрика, но и оттам го съкратили поради кризата.

С убития се познавал много добре

Запознали се преди време в казино "Панах", където Блаже работел. Напоследък Момчилов често киснел в кафене "Бурел" на площад "Света Неделя", което било и нещо като трудова борса. Там често се засичал с Блаже.

След обяд в деня на убийството пак се видели. Момчилов бил в компанията на македонци. Обсъждали предстоящото погребение на току-що убития македонски деятел Максим Стрезов. Блаже, който бил приятел на последния, се намесил в разговора, като се обърнал с остър тон към Момчилов:

"Ти не можеш да отидеш

на погребението!"

след което изсипал по негов адрес куп ругатни. Обиден, Момчилов станал и напуснал заведението.

Отишъл в Ломския хан на столичния булевард "Мария Луиза" срещу окръжния съд. Блаже тръгнал след него и в хана отново се скарали. Момчилов си тръгнал, а Блаже го последвал. Вървял двайсетина метра по-назад. На Лъвов мост Момчилов спрял да си купи вестник, а Блаже го настигнал. Продължили заедно да вървят и да се карат. Когато стигнали пресечката на улица "Козлодуй", Момчилов понечил да се отскубне от спътника си, още повече че живеел на тази улица. Блаже обаче бил доста пиян и го заставил да го изпрати, иначе "ще му изпие кръвта".

Момчилов се подчинил. Край жп линията под днешния надлез "Надежда" играта започнала да загрубява. Двамата вървели бавно и се карали на висок глас. Блаже неистово ругаел. Момчилов тръгнал да се връща, но Божилов го дръпнал за ръката и посегнал да го удари. Момчилов се дръпнал, но в този момент спътникът му бръкнал в джоба си, където държал револвер.

С рязко движение Момчилов извадил револвера си и изпреварил противника си, като изстрелял пет бързи куршума в тялото му. После побягнал. Като видял, че го преследват, хвърлил револвера и продължил да бяга, докато не го заловил стражарят Веселин Рангелов.

Такава била версията на убиеца. След многото лъжи следователите с основание се съмнявали в неговата интерпретация. В подобни случаи

убийците винаги се

изкарват невинни

и хвърлят цялата вина върху мъртвата си жертва, която вече няма как да опровергае техните твърдения. Най-често те развиват версията за неизбежната самоотбрана.

За да постигне по-голям ефект на самопризнанието, Момчилов прибягва и до разкаяние. Той заявява, че съжалява, задето оставил четирите деца на Блаже без баща. Момчилов също имал две деца, на които оставял тежкото бреме да плащат за бащиното безумие.

Делото срещу убиеца се гледа от Софийския окръжен съд в края на същата година. Присъдата, която получава Момчилов, не е особено тежка, тъй като съдът преценява, че има редица смекчаващи вината обстоятелства, но обезщетението, което трябва да заплати на семейството на жертвата, е наистина непосилно за един безработен бежанец. Описаната история показва, че мизерията в комбинация с подходяща идеология неизбежно води до безсмислено проливане на кръв.