Има един сигурен начин политик да ядоса българите. И това няма да се случи, ако ги обиди на дебили или лош материал. Няма да ги възмути и ако не работи, укрива данъци, има любовница или пък тайна офшорка...

Но ако българин научи, че избран с неговия глас депутат благодарение на властта, с която го е облякъл, е успял да се уреди с жилище на непазарно ниски цени, на които той никога в живота си няма да може да сключи сделка?

Ето това със сигурност ще предизвика много силен гняв. Защото в нашата народопсихология домът е изключителна ценност и неслучайно България е най-бедната страна в Европейския съюз, но по собствени жилища е на 7-о място от общо 28 членки.

Така че у нас с жилищата трябва много да се внимава. И който не го е разбрал навреме, подава оставка.

Но най-лошото в последната афера със “скъпите евтини” апартаменти за властта е, че в нея, за съжаление, няма нищо ново. Това е една отдавна действаща схема на целия обществен елит.

Чрез изкусителни сделки много строители са си отглеждали в годините всевъзможни лобита. Стотици хора от всякакви прослойки са се възползвали безнаказано. Но политиците и висшите държавни служители имат морален ангажимент и затова трябва от поста, който заемат, да си ходят право дма, както казват шопите.

Депутати, министри, висши съдии, политически лидери и техните кумци и кумици от абсолютно всички партии и коалиции винаги са пазарували евтино жилища и тези сделки никога не са били безплатни. За горещите оферти разплащането е не само с лобистки закони и поправки, но и със затваряне на очи за незаконни действия, с уреждане на обществени поръчки, с атака срещу бизнес конкуренти, издаване на разрешителни, а защо не и с място в парламента...

Начините за връщане на услугата са много. Българските политици не обичат преференциалните предизборни листи, но обожават преференциалните лични оферти и големите квадратури. От общо 7 жилища в луксозната сграда в кв. “Изгрев”, купени от публични личности, няма нито един апартамент под 150 квадратни метра, като броим и гаражите.

Днес на прицел са политици и важни държавници, но помните ли как преди 8-9 години висши съдии купуваха на безценица имоти на брега на морето, като се представяха за социално слаби и крайно нуждаещи се?

Любов към луксозните недвижимости имат и всякакви чиновници, върховни съдии, банкери и дори хора на изкуството. В последните дни в публичното пространство излязоха десетки примери. Целият обществен елит реално е в схемата.

Прави впечатление обаче и че едни медии публикуват едни списъци, а други – коренно различни. Значи, след като с прекратените арести на олигарси се разбира, че има добри олигарси (на свобода) и лоши – в ареста, явно и апартаментната афера отличи положителни и отрицателни герои. Истината е, че всички политици и държавни служители в схемата са лоши герои. И всички до последния трябва да подадат оставки.

Много е нелепо обаче, когато БСП се опитва да яха скандала. В партията на пролетариата е пълно с червени милионери, декларирали в годините покупки на имоти на нереално ниски цени. Включително и в ръководството.

От БСП по-добре да оставят ГЕРБ сами да се измъкват от кризата. Още повече че накрая е много вероятно да се окаже, че този скандал си е всъщност много вътрешен за партията

А последствията от него може да не са толкова страшни, както мнозина си мислят.

И въобще не разбирам защо днес всички непрекъснато плашат с последиците от скандала за евроизборите.

Какъв е изобщо смисълът от тези избори, когато трима български евродепутати с отсъствието си от залата станаха причина да не бъде спряно гласуването на пакета “Мобилност” в Европейския парламент, което ще ощети много сериозно нашите превозвачи?

За нотариуса и банкомата обаче, сигурен съм, тези чиновници никога не закъсняват.

Още текстове от същия автор четете тук.