Кръчмар от ВМРО застрелва в гръб председателя на Централния добрички комитет

"Aз не съм убиецът!" - прави се на дълбоко учуден заловеният, след като постовият стражар го хваща здраво с мускулестата си лапа.

Пазителят на реда обаче не е вчерашен. Макар да не е видял самото убийство, той чува изстрелите и вижда след секунди подозрителното лице да завива по столичната улица "Иван Шишман". Стражарят без колебание закопчава ръцете на задържания с белезници. При обиска ченгето намира в джоба му нажежения все още пистолет.

Сцената е от началото на 30-те години на ХХ век, когато по софийските улици ежедневно се наблюдават гледки, каквито могат да се видят само

в холивудските екшъни

В ранни зори на 14 юни 1933 г. на улица "Генерал Паренсов" близо до дома му е убит известният столичен адвокат и деец на добруджанското освободително движение д-р Петър Вичев.

На въпросния ден към 7,00 сутринта Вичев излиза от къщата си и се запътва към адвокатската си кантора, която се намира на улица "Леге" 1. В този ранен час улиците са съвсем пусти. Изведнъж зад гърба на адвоката изниква непознат мъж, облечен в сиви дрехи и обут в жълти обувки, приближава се на няколко крачки и изстрелва пет бързи куршума.

Вичев пада на земята, без да има каквато и да е възможност да реагира. Смъртта настъпва моментално. Куршумите попадат в главата и в гърдите на жертвата. Въпреки че адвокатът не дава никакви признаци на живот, убиецът внимателно го оглежда от всички страни, за да се увери, че е мъртъв. След това продухва с уста димящото дуло, като в каубойски филм, прибира пистолета в джоба си и със спокойна крачка се отправя по "Иван Шишман" към Народното събрание.

Зловещото хладнокръвие на престъпника скоро се изпарява. На пресечката на "Граф Игнатиев" и "Иван Шишман" има постови стражар. На смяна се оказва опитният служител на реда Славчо Колев. Още щом чува

пукотевицата

той на бегом се отправя към мястото, откъдето се чуват изстрелите. На десетина крачки от пресечката на "Генерал Паренсов" и "Иван Шишман" стражарят вижда как съмнителен минувач прибира в джоба си револвер и без да се огледа, завива в съседната улица.

Наоколо няма други хора. Колев се втурва бясно към непознатия и с изненадващо пъргаво движение го улавя за ръката и му я извива. Убиецът е безпомощен. Опитът му да симулира невинност пред полицая се проваля. Заловеният цял пребледнява и започва да трепери от страх. Скоро на мястото започват да прииждат и други хора - полицаи и случайни минувачи.

Пристигналият на мястото медицински екип констатира смъртта на жертвата. По-късно при аутопсията в болницата са установени непоправими поражения на сърцето, белите дробове и стомаха. Полицаите намират в дрехите на убития 1000 лева и документи. Вичев не е имал оръжие, но дори да е имал, убиецът не му дава никакъв шанс да го използва.

Задържаният е отведен в четвърти участък. Револверът му, който е зареден, е иззет. Осъзнал безсмислието на своето упорство, убиецът разкрива самоличността си - Васил Атанасов Шущарков от Неврокоп, 20-годишен. После прави пълни самопризнания - убил Вичев, но не по своя инициатива, а

по заповед на ВМРО

Убиецът е член на организацията. След като преодолява шока от арестуването, Шущарков отново започва да се държи дръзко и предизвикателно.

Иначе той е обикновен кръчмар. Води съвсем нормален живот, докато един ден непознато лице, което се представя за куриер на ВМРО, го посещава в кръчмата и му предава заповед "отгоре" да замине веднага за София, където щяла да му бъде възложена специална задача. Провинциалистът идва в столицата, но се оказва, че неговите шефове не са се погрижили да го настанят.

Двайсет дена Шущраков спи по градинките. Пет дена преди убийството същият куриер го открива в градинката при църквата "Свети Седмочисленици" и му връчва запечатаната в плик заповед да убие Вичев. Куриерът му показва обекта на екзекуцията и дава адреса на дома и кантората на адвоката, след което изчезва и не се появява повече.

Пет дена Шущарков следи всяка стъпка на Вичев в очакване на удобен момент за

изпълнение на заповедта

Предната вечер се бил настроил за стрелба, но адвокатът бил в компания и не било удобно. Съседи на убития разказват в полицията, че от няколко дена едно лице се навъртало постоянно около дома му. Описанието, което дават, съвпада напълно със задържания.

На 14 юни Шущарков тръгва към къщата на адвоката по инерция, без да очаква, че ще му се открие възможност да го убие, но напук на очакванията му точно тогава настъпва подходящият момент. Когато Вичев затръшва входната врата, кръчмарят се прекръства набързо, втурва се бързешком след адвоката и го

застрелва в гръб

Убитият д-р Петър Вичев е 45-годишен, от Силистра. Той е адвокат по професия, но е известен повече като бивш председател на Централния добруджански акционен комитет. Той е представител на левицата в добруджанското освободително движение.

В последно време Вичев се оттегля от активна обществена дейност и се отдава на семейството и на работата си като адвокат. Това обаче не пречи на михайловистите да го обвинят във връзки с левицата в македонското освободително движение и да му лепнат етикета "вреден за македонското дело", което автоматично носи след себе си присъдата - смърт чрез публичен разстрел. Според жената на Вичев съпругът Убиецът Шущарков е даден под съд. Делото се гледа от Първо наказателно отделение при Софийския окръжен съд на 23 ноември същата година. Защитата в лицето на адвоката Георги Чернооков пледира за лека присъда, предвид смекчаващото вината обстоятелство, че подсъдимият е действал по чуждо давление и под страх от смърт, ако не изпълни заповедта на ВМРО.

Като свидетели са привлечени няколко стражари, които са се намирали в непосредствена близост до местопрестъплението. Сред тях е Славчо Колев, който залавя Шущарков секунди след убийството. Всички категорично потвърждават вината на подсъдимия. Неговият защитник обаче също си намира подходящи свидетели, чиито показания прекрачват границата на допустимата наглост.

Така например свидетелят Слави Нечев удостоверява, че убиецът е член на ВМРО с лидер Иван Михайлов и по силата на дадената клетва е длъжен да изпълни заповедта. Сиреч клетвата към организацията стои над законите на държавата.

Друг свидетел, Цветан Георгиев, безочливо заявява, че Д-р Вичев е предупреждаван многократно да преустанови своята дейност, но понеже не се е подчинил, ВМРО го осъжда на смърт.

Тези аргументи не убеждават съда в благородните мотиви на убиеца и стоящата зад него организация. Шущарков е признат за виновен и

осъден на 10 години затвор

и 15 години лишаване от граждански права. Това, разбира се, не е достатъчно да се сложи край на ежедневните убийства, но с натрупването на нетърпимост у гражданите Темида все повече започва да се съобразява с тяхното мнение за справедливо възмездие над пладнешките убийци.

На опелото на Вичев в църквата "Свети Седмочисленици" и на погребението му се струпва огромно множество от добруджански емигранти, за да демонстрира възмущението си от политическите убийства. За съжаление решаването на този проблем става за сметка на отказа от демократичните ценности.