Изпитанията на съдбата за Ангел Бончев вече 11 г. нямат край. След като Наглите го отвлякоха и държаха 50 дни в плен, в деня на освобождаването му похитиха жена му, а 4 г. по-късно тя почина от рак, Бончев понесе още един удар.

Първородният му син Бончо се изправи като частен обвинител срещу него и поиска баща му да бъде осъден за закана за убийство с пистолет.

Делото в Софийския районен съд започна на 12 декември 2018 г. и приключи през март, когато Бончев бе обявен за невинен. Изненадващо при оправдателната присъда натежа думата на 2-ма съдебни заседатели, които не са юристи, но са призвани да въздават справедливост въз основа на своя опит и мъдрост.

Ангел Бончев, който в неделя навърши 58 г., носи кръста си на самотен баща с 2-ма сина. На моменти в лице по-големият - Бончо, поразително прилича на татко си. Допреди няколко години двамата се разбирали, но сега дори не си говорят.

“Опитах се да бъда добър родител, но

явно на Бончо

не му харесва, че

аз съм му баща",

казва с примирение Ангел Бончев.

Бончо се ражда от първия брак на бизнесмена с Таня Модева. Двамата се залюбват на младини, но живеят заедно само няколко години. Запознават се покрай спорта. По-късно Бончев се жени за Камелия Аврамова, от която има син - Ангел - с 9 г. по-малък от Бончо.

Преди отвличането семейството е добре финансово. Ангел Бончев е президент на ФК “Литекс”, два мандата по 4 г. е член на изпълкома на футболния съюз. Бончо израства при майка си. С времето се запалва по мотокроса и баща му не пести пари за скъпи мотори. Преди акцията на Наглите Ангел живее с втората си жена и сина им в столичния кв. “Дървеница”, а сега прекарва дните и нощите - в хидропарк “Казичене”.

Там на 25 октомври 2017 г. се разиграва кратка семейна драма, но с дълги последствия.

Базата е собственост на “Академика”, но Бончев я държи под наем. Има договор да я стопанисва 10 г. Хидропаркът е 19 дка, в него има 2 работни хангара, 4 бунгала, закрит ресторант с градина, водни ски, спортни уреди. През 2008 г. Бончев прехвърля част от задълженията по стопанисването на базата на синовете си, тъй като е ангажиран с делото срещу бандата за отвличания на Наглите и най-вече с грижи по жена си Камелия, която изживява “ужаса от отвличането 2 пъти, преживявайки похищението на съпруга си и своето” (цитатът е от решение на съда).

Камелия събира откуп от 397 000 евро, но при предаването на парите на 10 юли 2008 г. е отвлечена и държана в плен до 10 юли. В следващите години се поболява. С Ангел често

пътуват до

клиника в Турция

с надеждата да

преборят

болестта

Камелия претърпява 2 операции, но на 26 декември 2012 г. умира във ВМА на 52 г.

Ангел Бончев изживява много тежко загубата ѝ, но пази болката за себе си. Хидропаркът остава единствената му работа. Въз основа на договор, подписан по-рано от Бончо, в базата е изграден развъдник за кучета, за който се грижат двама негови приятели - Димитър Русев и бившата му жена Диана. Близки на Бончев твърдят, че точно кучкарникът се е превърнал в ябълката на раздора в семейството, тъй като “имало предписание от общината развъдникът да бъде премахнат”. Други казват, че бил само повод за разрив, който тлеел от години.

В съда се коментираха две версии. Според едната причина за конфликта между баща и син били приятели на Бончо, които баща му не одобрявал. Заради единия Бончо се оказал следствен за дрога. На първото заседание в районния съд той бе доведен с белезници, но на финала се яви сам, тъй като е бил пуснат от Софийския апелативен съд.

Втората версия е, че напрежението се породило, след като семейството изпаднало в тежко финансово състояние след отвличанията на Ангел и жена му, и вече не можело да живеекакто преди.

За кучкарника имало не една и две разправии. На 25 октомври 2017 г. Бончо и приятелите му отишли за пореден път в хидропарка да нахранят кучетата. Диана влязла и се запътила към склада, където била храната за животните. Ангел Бончев я пресрещнал и ѝ казал: “Ти нямаш работа тук”. Диана твърди, че я обидил като я нарекъл “коза тъпа”.

“За тази жена не искам да говоря. Тя често псуваше, казвала е, че съм убил жена си, че съм пияница”, обяснява в съда Бончев.

Големият му син дочул, че става разправия. Твърди, че се е намесил да защити Диана. Стигнало се до размяна на обиди. Син и баща застанали един срещу друг. Според Бончо баща му посегнал към него с дясната ръка, а той опитал да го изрита в бедрото, но Ангел се дръпнал 2-3 метра назад.

“Бръкна във вътрешната част на якето. Извади пистолета, зареди го и го насочи към главата ми с думите: “Сега ще те гръмна като куче”. Бяхме лице в лице. Аз замръзнах на място. Бях втрещен и уплашен. Дойдоха сотаджиите. Той ги извика. Това продължи около 2 минути”, твърди Бончо.

Един от служителите на СОТ 161 застанал между него и баща му, а другият - по-едрият, изтикал Бончо към бариерата. “Имаше реплики - боклук, упадък, подобни неща. По-младият опитваше да рита и удря. Затова го изблъсках навън”, казва Данчо Каймаканов при разпит на 29 януари. Ангел обяснил, че познати на Бончо са “нахлули в имота му”. Дошли и полицаи от Осмо районно. Питали Бончев дали има пистолет, той го извадил и го дал доброволно. Оръжието било без патрон в цевта. Един от полицаите по-късно казва: “Ходил съм 1-2 пъти по сигнали за скандали във връзка с кучетата - кой да ги храни, кой може да влиза в обекта, чия собственост е”.

Ангел Бончев обяснява, че е

видял

младежите на

камерите и

натиснал

паникбутона,

защото те многократно били предупреждавани да не влизат без разрешение. “Аз живея тук. Те дойдоха при мен, а не аз при тях”, казва Бончев.

При скандала синът му го нарекъл “нещастник” и “алкохолик”.

“При всички случаи и аз съм отвърнал, но не съм насочвал пистолета. Той (Бончо - б.а.) посегна да ме ритне и да ми го вземе, беше в горния джоб на якето. Аз го преместих до хълбока, предпазих го от вземане. Не съм заплашвал никого... Аз мога ли да си реша проблемите с неговата смърт?!”, казва бизнесменът.

Съжалява, че камерите в хидропарка не са записали разправията, Бончо - също.

Той дори подметна в съда, че може записващото устройство да е манипулирано в полицията, но доказателства за това няма. Твърди още, че след разправии в хидропарка е подавал жалби, но те потъвали в 8-о РУ.

Димитър Русев и бившата му жена свидетелстват в полза на Бончо, но защитата пледира, че те са заинтересовани “Ангел Бончев да бъде злепоставен, за да може евентуално Бончо да се разпорежда с базата” в Казичене.

“Трима души, които споделят една лъжа, по никакъв начин не я правят истина”, казва Борис Мутафчиев, един от адвокатите на Бончев. Според колегата му Николай Беров в част от показанията на свидетелите няма житейска логика. Димитър например казва, че бил при бариерата на 30-40 м от случилото се, но имал добра видимост. В същото време по делото се твърди, че “с едното око не вижда, а с другото - само 20 %”. Има противоречия в показанията на свидетелите колко време Бончев е държал пистолет - 1-2 или 5 минути. А също и разминавания между твърденията на Бончо за това как скандалът се е отразил на психиката му, впечатленията на полицаите и експертизата по делото. Бончо заявява в съда, че след свадата месеци наред вечер избягвал да излиза навън. Но полицай и експертка свитеделстват, че

в оня ден не

изглеждал

уплашен

Адвокатката на Бончо - Детелина Попова, пледира Ангел Бончев да бъде осъден. Прокурорът също, но като се вземе предвид, че “е дал много за България, не е осъждан и не е искал да убие сина си”.

Защитниците на бившия футболен бос - единият резервен, назначен от съда, настояват да бъде оправдан. “И ефективна присъда да му дадете, Ангел ще я понесе, защото е истински мъж. Но да пази господ от такива деца - неблагодарни”, казва емоционално в съда адвокат Беров.

Заседанията са бурни и всички стоят прави, защото така е наредил съдът. Първото се проточва до 20,22 ч и на Бончев му прилошава. Един от адвокатите почти всеки път иска отвод на съдията, но следва отказ с аргумента, че председателят на състава не може да се счита за “предупреден и заинтересован”.

На финала 2-ма заседатели - Георги Касапов и Николай Панайотов, оправдават Бончев, а съдия Красимира Проданова подписва решението с особено мнение.

“Имал съм много тежки моменти в живота си, но това, което ми се случи сега, няма коментар. И 5 отвличания са малко”, каза на излизане от съда Ангел Бончев. Той има 4-годишно внуче от Бончо, което за щастие не разбира какво правят големите.

Докато е 50 дни в плен, Бончев пуска нокти и

кичури под палет в Къщата на ужасите

Ангел Бончев избягва да говори пред хората за отвличането и Наглите, въпреки че синът му Бончо го упрекна в съда, че все разправял за похитителите и за това как са му рязали пръстите. С облекчение казва, че вече не го разпитват за преживяното в плен, както преди. В съда той постоянно държеше ръцете си зад гърба, прикривайки инстинктивно липсата на фаланга на малкия пръст.

За отвличането на Бончев и жена му и на още 10 жертви 4-ма от Наглите бяха осъдени окончателно на 1 юли 2014 г.

Трима - Поли Културиста, Данчо Релето и Йожи, получиха по 18 г. затвор, а Любо Гребеца - 10 г. Има безспорни доказателства за участието на още 2-ма, но те не са сред живите. Единият е убит от Наглите, а трупът му е открит в Плана планина през декември 2009 г. Другият е застрелян през март 2012 г., но убийците му са неизвестни.

22 май 2008 г., 1,05 часа

Ангел Бончев се прибира със семейството си от кръчма в Казичене, където с приятели са гледали финала на Шампионската лига. Шофира жена му Камелия, но до блока им в кв. “Дървеница” няма къде да паркира.

“Качвайте се горе”, аз ще паркирам, казва Ангел на съпругата си и сина им. След малко тръгва към входа. Тъкмо стъпва на улицата, когато от лявата му страна светват фарове, а пред него спира микробус с надпис “Полиция”. От предната дясна врата изскача мъж с маска, пистолет и прожектор, насочен в лицето на Бончев. Нарежда: “Не мърдай, полиция!”

Бончев

спира и

инстинктивно

вдига ръце

Двама мъже в полицейски дрехи хващат ръцете му, извиват ги на гърба му и го набутват в буса през страничната врата.

“Сложиха ме да легна по корем. Един от похитителите седна на гърба ми, по точно на таза и ми закопча ръцете с белезници на гърба. Опитах да кажа: “Момчета, какво става? Има грешка...” Но ми сложиха качулка на главата. Тогава разбрах, че тези хора нямат нищо общо с полицията. Бяха 4-ма”, разказва Ангел Бончев при разпити. Той е давал показания няколко пъти и в полицията, и в съда по делото “Наглите”.

Микробусът тръгва към с. Железница. Поне така му се струва на Бончев заради някои специфики на пътната настилка, усещането, че колата се изкачва и завоите. По време на пътуването се чува радиостанция и някаква музика. От учестеното дишане на Бончев качулката залепва на лицето му и почва да го задушава.

След 20-ина минути бусът спира. Местят пленника във втора кола, вероятно джип, но този път го слагат в багажника “полуседнал”. Джипът кара по нанадолнище 7-8 минути и спира. По-късно Бончев разказва:

“Стъпих на нещо като площадка от загладен бетон. Бях бос, свалиха ми обувките. Усещах, че въздухът е свеж, като че ли съм в планина. Мъжете ме принудиха да спра и единият мина пред мен. По промяната на въздуха в следващите стъпки останах с впечатлението, че влизам в помещение. Направих повече от 2 крачки върху бетон и стъпих върху повърхност, която приличаше на гладка ламарина или идеално гладка замаска.

Започнахме да слизаме по стъпала. Завъртяха ме леко наляво и пред мен се отвори врата. Натиснаха ме да седна върху блокче от груб бетон с бетонирана от предната му страна метална халка. За нея ме вързаха със синджири на краката. Сложиха ми тапи в ушите и излязоха. Дойдоха някъде на 4-5-ия ден, преди това влизаха много рядко. Дори първия път помислих, че са изчезнали, и започнах да викам много силно. Белезниците на ръцете ми бяха отзад. Пуснаха ги на 5-ия ден. Час и половина не можех да ги прибера пред себе си, не ги чувствах. Тогава ми свалиха маската. Тапите оставиха в ушите. Отвреме навреме ги измъквах, защото ставаше ужас в главата ми, започваше да бучи. Но те (похитителите - б.а.) идваха да ме проверяват. Бяха сложили камера.

Срещу мен имаше вкопана ограда от метал. Приличаше много на метална врата от гараж. Имаше стелажи с буркани със зимнина и други вещи, нормални за мазе. Вкараха химическа тоалетна в ъгъла, където бях вързан. Сложиха европалет, върху който лежах сгънат...По време на престоя ми съм пускал части от нокти, кичури коса и пластмасово копче на панталона ми под това пале.

Вратата, като се затвореше, в долната ѝ част имаше просвет, явно защото с времето дъските са се разсъхнали и са се отворили малко. Това ми беше единият ориентир дали е ден, или е нощ. (Другият бил малко прозорче, запердено с изкуствен материал - б.а.).

Първите 4-5 дни нито ми се пиеше вода, нито ми се ядеше. Пазачите идваха с маски с прорези за очите. Единият каза да ям, защото сме далеч, на 60 км от болница. Говореха ми с шепот. Аз питах какво ще ме правят. Казаха, че

няма да ме

убиват, че става

въпрос за пари

Разпитваха ме какви телефони мога да дам на моя вече бивш съдружник Гриша Ганчев. Дадох негов номер. След време поискаха номер на друг. Дадох на моя шофьор Методи. После казаха, че “с този не може да се комуникира”, и аз дадох телефона на жена ми Камелия.

По моя преценка на 17-ия ден - предполагам, че е било към 18 ч, влязоха 2-ма или трима души. Откопчаха ми белезниците и ги сложиха отзад. Един ми би упойка в малкия пръст на лявата ръка - долу във фалангата. Разбрах, че са решили да ми режат пръста, за да въздействат на хората, от които могат да вземат пари. След 15-ина минути пак влязоха. Един застана почти на гърба ми. Друг ми сложи ръката на найлон и с клещи или с друг уред ми отряза пръста. После веднага ми сложи кислородна вода, превръзка, мисля и ихтиол. Оставиха ми ампули с течен аналгин. До сутринта ги изпих всичките, за болката това беше единственият лек.

На следващия ден по същото време ми отрязаха фалангата на безименния пръст на същата ръка. Питах още преди да ми отрежат пръстите, какво става. Казваха, че съм много известен, много шум се вдигнал и това е.

Започнах изобщо да не мога да спя. Молех се да ми дадат хапчета за сън. Мисля, че лекарството се казваше “Геродорм”. Започнах да го искам по-често, иначе нямаше да се справя с всичко това, което ми се случи.

После явно са влезли в комуникация, започнаха да ме разпитват за финансовото ми състояние, откъде мога да взема пари. Похитителите винаги

светеха с фенерчета

в лицето ми, за да

не виждам добре

Вечерта, когато казаха, че ще ме освобождават, ми донесоха бутилка с водка “Абсолют”. Наредиха ми да пия колкото мога повече. Изпих 300-400 г. След известно време ме изправиха и ме накараха да се съблека. Завърваха очите ми с лента и ме изведоха. Влязох в друго помещение (с малка мивка и душ -б.а.). Започнаха да ме обливат с вода. Дадоха ми кърпа и после се облякох в нов анцуг и джапанки на бос крак. Изведоха ме, стъпих на трошляк и трева - същите, по които бях влязъл.

Вкараха ме в кола, двама бяха отпред, трима отзад - аз по средата. Накараха ме да се приведа между седалките. Малко преди да ме пуснат, ми

съобщиха, че са

отвлекли жена ми,

и ми дадоха вещите,

които са взели от нея. (Камелия е измъкната от “Фолксваген поло”, с което тя отива да предаде откупа край с. Мърчаево -б.а.). Казаха да събирам пари да я освободя. Трябваше да събера 2 млн. евро. Пуснаха ме в кв. “Княжево”, в локалния булевард, където минава трамваят. Преминах по трамвайната линия и се озовах на основния булевард. Бях с дълга коса, с брада. Докато ходех надолу, мина полицейска кола, която след 20-ина метра направи обратен завой, дойде и ме спря. Установиха кой съм. Бях 5 дни във Военна болница. От 117 кг бях станал 95.

Като излязох от болницата, започнах да търся да събирам пари за откупа на жена ми. Тогава вече получих първото съобщение. Преди да ме пуснат, ми дадоха телефон със сим-карта. Когато лимитът изтече, трябваше да купя нова. Полицията следеше всички съобщения. С мен имаше психолог и полицай през цялото време, през което държаха съпругата ми. До момента, в който съобщих каква сума съм събрал. Казах им, че

бившият ми

съдружник ме е

изхвърлил от

фирмата

и нямам средства. Казах: “Това съм събрал, това мога да дам”.

Получих заплашително съобщение: “Очаквай пратка!”. Това означаваше някаква част от тялото на жена ми. Няколко дни след това нямаше никаква комуникация. На 5-ия ден получих съобщение да гледам телевизия, в която тече реклама за дарение на Клиниката за възстановяване от рак на гърдата. Получих инструкции парите, които съм събрал, да ги даря на клиниката. Извиках представител на телевизията в Казичене. Това стана на 30-и същия месец (юли 2008 г. - б.а.)...

Жена ми слезе от едно такси точно пред входа на базата в Казичене, където пристигнах по предварителни указания на похитителите.

Като заловиха Наглите, ме викаха дознатели. Ходих на разпознаване и на 2 места - в Пернишко и в Бистрица. В Бистрица влязох и разпознах всичко. Имаше поемни лица, започнах да говоря, без да ме насочват. Сигурен съм, че това е мястото, където са ме държали. Вътре го нямаше палета, вратата, която разделяше помещението на две и бетонното блокче. Видях го отвън и го познах.”