Като историк съм длъжен да ви припомня, че има два вида политически оставки.

1?? Оставка под обществен натиск - такава оставка, която е резултат от категорично обществено недоволство, в следствие на неприемливо закононарушение или морално неприемливи действия от страна на управляващите. В България такава оставка никога не се подава самостоятелно, а винаги е поискана в следствие на скандал.

Подава се от безпринципни хора, които нямат морален ориентир, за да я подадат сами, без някой да им я поиска.

Примери:

?? Цецка Цачева заради скандала с апартаментите на Артекс, които са получени при много странни обстоятелства

?? Правителството на Пл. Орешарски

?? Правителства на Бойко Борисов

?? Георги Харизанов, защото към онзи момент не е притежавал диплома за завършено висше образование, а оглавява "Напоителни системи"

?? Валери Симеонов, който след безброй публични свинщини накрая нарече майките на децата с увреждания "група кресливи жени"

?? всички правителства на БСП (без онова на Тройната коалиция)

?? няколко министри и заместник-министри на Борисов, защото вдигнатият около тях шум за някакви далавери и корупция е твърде голям, за да се пренебрегне и др.

2?? Оставка, подадена в следствие на несъгласие с липсата на желание за конкретни мерки, най-често свързани с някакви реформи - такава оставка, която е резултат от нежелание на подаващия да бъде част от правителство или друга структура поради светогледни разлики с висшестоящите и/или с управляващото мнозинство. Подава се от почтени и принципни хора при несъвместимост с безусловно морални принципи.

Пример:

?? Христо Иванов, който подаде оставка като правосъден министър при отказа на управляващата коалиция в парламента (ГЕРБ+СДС и ДБГ) да реформира активно правосъдната реформа.

Друга оставка от този тип в близката българска история няма.

*От фейсбук!