През последните години в България се разиграха вече немалко шумни скандали с предполагаеми опити за прокарване на джендър идеологията. Най-знаковият е с отказа да ратифицираме Истанбулската конвенция, насочена срещу домашното насилие.

Но напоследък се натрупаха и още няколко - появата на брошура с хомосексуално съдържание в училищата, европейски училищен въпросник, на който в графата "пол" са предвидени повече от два възможни отговора и др. В тази връзка възниква въпроса наистина ли някакви злодеи задкулисно управляват света и се стремят да разрушат западната цивилизация и нейните християнски ценности? Или пък националисти и радикали ни заплашват с измислени конспирации за да прокарват нетолерантност, тоталитаризъм и дори антисемитизъм и расизъм?

В съвременността свободната обмяна на идеи ражда безброй екстравагантни теории, в които обикновения човек все по-трудно може да се ориентира. А използването на крайни твърдения, които често неприкрито обслужват политически интереси понякога води и до печални резултати. Пример в това отношение е не само масовото убийство извършено от Андреш Брейвик в Норвегия, а и многобройните атентати на джихадисти, които обосновават кървавите си дела с подобни теории.

Специално у нас голямо объркване предизвиква и самия произход на "джендър идеологията". Обикновено се приема, че тя е лява и произлиза от теориите на неомарксистите от т. нар. Франкфуртска школа, като Теодор Адорно, Херберт Маркузе, Марк Хоркхаймер и др.

Но още преди тях съратникът на Маркс Фридрих Енгелс в трудовете си се застъпва за премахване на семейството, еднакво включване на мъжа и жената в работния процес, както и за обществено възпитание на децата. В първите години след Октомврийската революция от 1917 г. в Русия също има забележителни опити да се внедри някаква "нова сексуалност", но впоследствие комунистическата пропаганда прави всичко възможно те да бъдат забравени.

Висшите комунистически вождове също охотно се заемат да прекрояват установилите се от хилядолетия семейни отношения.

„Семейството като буржоазна институция е пълна отживелица. Сексуалният гнет е главното средство за поробване на човека. Докато той съществува, и дума не може да става за свобода” пише Троцки в писмо до Ленин. Вождът отговаря: ”И не само семейството. Всички забрани по отношение на сексуалността трябва да бъдат снети."

Под предлог, че трябва да бъдат унищожени "буржоазния морал и попщината" се стига и до куриозни експерименти. Така например Съветът на народните комисари в град Саратов издава "Декрет за отмяна на частното владеене на жените", който влиза в сила от 1 януари 1918 г. В него четем: "Законният брак, имащ място до последно време несъмнено се явява продукт на това социално неравенство, което трябва да бъде изкоренено в Съветската република. Досега законните бракове бяха сериозно оръжие в ръцете на буржоазията в нейната борба срещу пролетариата и благодарение на него всички най-добри екземпляри на красивия пол бяха собственост на буржоазните империалисти, а такава собственост нарушава правилното продължаване на човешкия род." И за да прекрати тази "ужасна" практика Съвета на народните комисари решава да отмени "постоянното владеене на жени на възраст от 17 до 30 години". Изключение се прави само за омъжени жени с пет и повече деца. Останалите се обявяват за "достояние на целия трудов народ". Все пак има ограничение ползването на жените да не надвишава четири пъти за седмица и за не повече от 3 часа, а за да се възползват мъжете от тях трябва да представят удостоверение, че принадлежат на работническата класа. Предвидени са и специални такси от по 1000 рубли, които трябва да заплащат тези, които не могат да докажат трудовия си произход.

В Русия успоредно с комунистическата революция се говори и за сексуална такава. Набира сили и движението "Долу срама!". То организира манифестации с хора от двата пола без дрехи, а начело на една негова демонстрация в Симферопол е лично Владимир Маяковски с две голи красавици под ръка.

И първата годишнина от победата на комунистическата революция е отбелязана в Петроград с грандиозно шествие на лесбийки. За тях пише в спомените си и Лев Троцки, като разказва, че Ленин радостно ги поздравил със: “Само така, другарки!”

В Западна Европа след неуспеха на предсказаната от Карл Маркс Германска революция от 1918-1919 г. неомарксистите от Франкфуртската школа пък твърдят, че напредналият капитализъм е успял да задържи или ликвидира силите, които биха довели до неговия срив и революционния момент, когато би било възможно да се превърне в социализъм е отминал. Затова запазвайки голяма част от марксисткия анализ, в техните творби се измества акцента от критиката на капитализма към критика на западната цивилизация като цяло. Създадените от тях разработки се срещат и под наименованието "културен марксизъм".

Ако обаче потърсите определение на това понятие в популярните източници в интернет ще видите, че то не се определя като философско течение, а като "конспиративна теория".

В действителност представителите на Франкфуртската школа оказват силно влияние върху левите политически течения в Западна Европа и САЩ след Втората световна война. Затова и техните идеи, свързани с общественото развитие се възприемат в тази част на политическия спектър. Така например едва ли случайно известната активистка на компартията в САЩ Анджела Дейвис (между другото почитател на философията на Маркузе), през 1991 г. се разкри като лесбийка и оглави и гей-движението.

Ключовите фигури на Франкфуртската школа включват Георг Лукач, Херберт Маркузе, Вилхелм Райх - който буквално е измислил термина "сексуалната революция", Макс Хоркхаймер, Теодоро Адорно и други.

Принудени да напуснат нацистка Германия, те намират убежище в САЩ. Там основната им дейност е в образователната система - училищата, колежите и университетите. Оттам културните марксисти разпространяват идеите си в цялата страна. Техните идеи обхващат новата левица от 60-те години на ХХ век, на която Херберт Маркузе става идеологически гуру.

Според критиците им представителите на Франкфуртската школа смятат, че класическия марксизъм е твърде ограничен и прекалено контролиран от съветския Коминтерн. Те са леви интелектуалци, които гледат на университетите като на база, от която техните идеи могат да бъдат пуснати. Според един от критиците им "те отхвърлят църквата и гледат на Маркс и Фройд като на богове, които няма да се провалят". За разлика от комунистите в Русия обаче, вместо да организират работниците и селяните, те ще се заемат да организират студентите в академията, артистите, медиите и филмовата индустрия.

Културните марксисти се различават съществено от ортодоксалните на Изток и признават, че социална промяна не може да бъде извършена с икономически средства. По тяхно мнение капитализмът винаги ще изпреварва комунизма по този показател, а и народните масите го предпочитат. Но Западът е изключително уязвим, когато става въпрос за култура и ако революцията за преразпределение на богатството е непривлекателна за повечето хора, то сексуалната революция ще бъде неустоима.

В същото време културният марксист е съгласен с класическия марксист, че историята преминава през поредица етапи по пътя към крайната марксистка утопия - робовладелски строй, феодализъм, капитализъм, социализъм и в крайна сметка - безкласово общество.

Освен това, както класическите марксисти, така и културните марксисти виждат историята като поредица от борби, които разделят света на враждебни групи от потисници и потиснати.

При класическия марксизъм те се идентифицират с работническата класа - пролетариатът. Докато в културния марксизъм угнетените се променят: жените, афроамериканците, гейовете и лесбийките...

Безспорно най-известният апологет на джендър идеологията в наши дни е философката Джудит Бътлър.

Тя е американска еврейка с руско-унгарски корени. Автор е на редица книги като “Безпокойства около джендъра”, “Отменяне на пола”, “Въпросът за джендъра” и др. Нейните роднини са убити от германците по време на Втората световна война. Противно на конспирациите за еврейското световно господство обаче Бътлър заема антиизраелски позиции по редица въпроси и в частност по израелско-палестинския конфликт. Нещо повече - тя поддържа терористичните движения “Хамас” и “Хизбула”. Заради това Бътлър е официално обвинена в антисемитизъм и е наречена „морално покварена” от международни еврейски организации.

През 2012 г. Бътлър получава германската награда „Адорно” за значителни приноси във философията, театъра и киното. Това се приема лошо и даването на наградата е определено като „скандално”. На самото връчване има демонстрация срещу награждаването, както и демонстрация в подкрепа на Бътлър.

Но според десните и консервативни политически наблюдатели в крайна сметка именно "културният марксизъм" стои зад опитите за налагане на таен план за сриване на традиционните ценности и отслабване на Запада. Подобни позиции застъпва например Пат Бюканън, автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?". По мнение на известния политолог, който е бил съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън, последиците от загубата на християнските ценности ще доведат до "физическото изчезване на западните нации".