Европейската асоциация на потребителите

изследвала над 500 продукта

Една трета от вафлите и обикновените бисквити на пазара в Европа съдържат канцерогенното вещество акриламид над определената норма. Това съобщава Европейската организация за защита на потребителите (BEUC).

Твърденията се позовават на изследвани проби от 532 хранителни продукта, за които е известно, че могат да натрупват акриламид. Тестовете са направени през есента на 2018 г. от 10 потребителски организации от цяла Европа, членове на BEUC. Сред продуктите са чипсове, кафе, зърнени закуски, бисквити.

Специално внимание се обръща на обикновените бисквити и вафлите, тъй като те често се дават от родителите на малки деца под 3-годишна възраст. Някои от бисквитите “за големи” са дори ясно брандирани за малки деца, като на опаковките им са изобразени анимационни герои например. В рамките на теста са идентифицирани 44 продукти от категорията “бисквити и вафли”, които често се консумират от под 3-годишни.

Специално предназначените за бебета храни са по-силно регулирани и при тях се позволява по-ниско съдържание на акриламид - при тях нормата е 150 микрограма на килограм, докато за нормалните бисквити тя е 350 микрограма. Родителите обаче често не са запознати с тези разлики. Въпреки по-строгите изисквания

13% от тестваните

бебешки храни също

са показали отклонения

над допустимата граница, както и 7,7% от картофените чипсове и 6,3% от бисквитите за кърмачета и малки деца.

Подобна е и ситуацията с крекерите - някои от тези продукти са пазарно ориентирани към малки деца и често са консумирани от тях. 

Именно затова BEUC призовава с писмо Европейската комисия да се установят незабавно максимално допустими нива на акриламид за бисквити и сухари за кърмачета и малки деца, което ще задължи производителите да бъдат по-бдителни и да осигурят по-ефективна защита на здравето на най-малките. Отправя се и апел за понижаване на референтната стойност на акриламида за обикновените бисквити, така че тя да се доближи до тази за бебешките.

Друг силно проблемен продукт в това отношение са зеленчуковите чипсове - например тези от моркови, пащърнак или цвекло. По принцип те се възприемат за по-здравословен вариант на картофения чипс, но извършените тестове показват, че всъщност

съдържат почти

двойно повече акриламид

от него. За зеленчуковите чипсове са извършени 27 анализа, които показват, че средната стойност на отровното вещество е 1121 µg / kg, а медианната стойност е 830 µg/ kg.

Проблемът е, че ЕС не е определил референтни стойност за количеството акриламид в зеленчуковите чипсове, така че на този етап не може да се направи реална оценка на тези резултати. BEUC апелира в писмото си към ЕК да се установи стандартно ниво за този тип продукти, което да принуди производителите да прилагат мерки за понижаването на съдържанието на веществото. Това важи и за картофени продукти като крокети и рьости, както и кроасани и оризови крекери.

Европейската организация за защита на потребителите признава, че за повечето от тестваните категории храни резултатите са в съответствие с критериите, определени в закона. Това важи за почти всички проби от кафе, цикория, зърнени закуски, препечен хляб, бисквити, меденки и пържени картофи. При инстантното кафе обаче резултатите са много близки до допустимата граница.

Организацията обаче отправя

критики към ЕС относно

определянето на тези

допустими стойности

Те имат за цел да гарантират, че нивата на акриламид са “толкова ниски, колкото може да се постигне по разумен начин”. Направените тестове обаче показват, че това не е точно така - при всички категории храни е възможно нивото на канцерогена да се намали. BEUC смята, че референтните стойности би трябвало да бъдат зададени спрямо най-добрите, а не най-лошите резултати, което ще стимулира допълнително производителите. Организацията настоява ЕК да ревизира критериите си така, че те да се базират на медианната стойност за дадена продуктова категория, и да въведе максимални стойности.

Организациите, извършили тестовете, са се свързали с производителите, чиито продукти били обект на изследванията. Голяма част от тях - и малки, и големи компании, са уверили, че работят по този въпрос и са предприели мерки за намаляване нивата на акриламид. Но все пак имало и производители, предимно малки, които не инициират такива действия, тъй като липсват обвързващи ограничения.

От ключово значение би било, ако законите се направят така, че да бъдат по-директно приложими и несъответстващите продукти да се изтеглят автоматично от пазара. В момента контролните органи трябва първо да тестват продуктите спрямо референтните стойности за наличие на акриламид. Ако те са превишени, се анализират прилаганите от производителя мерки за намаляване на отровното вещество и да извършат оценка на риска, за да преценят дали да оттеглят дадения продукт.

В писмото си към комисията BEUC допълва, че е добре държавите членки да извършват по-често официален контрол и да правят информационни кампании за потребителите, които да включват съвети как да приготвят сами храните си вкъщи, така че да са здравословни. Необходими са и повече научни проучвания, за да се разбере защо нивата на акриламид варират при различните храни и как могат да се намалят.

Съединението се появява при пържене и печене на картофи и зърнени храни

ЙОАНА РУСЕВА

“Акриламидът е химично съединение, което се формира в богати на скробяла храни, например картофи и зърнени култури, при пържене или печене на много висока температура. Образува се като реакция между свободните захари в храната, богата на скорбяла, когато взаимодейства с аминокиселината аспаргин”, обясни доц. Лалка Рангелова, специалист по хранене и диететика в Националния център по обществено здраве и анализи, пред “24 часа”. 

Хората могат да бъдат изложени на действието му, когато консумират преди всичко индустриално произведени храни като хляб, чипс, пържени картофи, вафли, сладкиши и т.н. Хрупкавите пържени картофи, направени у дома, или прекалено препечените филийки хляб обаче също са с голямо съдържание на акриламид, така че и с домашно приготвената храна трябва да се внимава.

Акриламидът не се привнася отвън, а се появява в хранителните продукти при процеса на топлинна обработка, затова е почти невъзможо да бъде избегнат, но съдържанието може да се намали значително и затова има дори европейски препоръки. “През 2010 г. Европейската агенция по храните стартира много голямо проучване в страните от ЕС, което имаше за цел да установи какво е количеството на акриламид в различни хранителни продукти. В резултат излезе Регламент (ЕС) 2017/2158, в който се установяват мерки за правилно технологично обработване на храната и референтни нива за намаляване на наличието на акриламид в нея”, обясни доц. Рангелова.

Така например печенето на хляб трябва да се осъществява при по-ниска температура и до определен цвят, а пържените картофи, след като се обелят, могат да постоят във вода - по този начин естествените захари в тях намаляват. Трябва и да се пържат при по-ниска температура. “Мерките са насочени към технологии, които да бъдат щадящи по отношение на хранителния продукт и да не допускат, доколкото е възможно, образуването на акриламид в него”, казва доц. Рангелова.

Регламентът дава и определени референтни нива, допустими в различните храни. За пържените картофи те са 500 микрограма на килограм тегло на хранителен продукт, в картофения чипс - 750 мкг/ кг, в бисквити и вафлени кори - 350 мкг/ кг, пшеничения хляб - 50 мкг/ кг. “Това не са препоръчителни стойности, а такива, които при самата технологична обработка не бива да се надвишават”, обяснява доц. Рангелова. Установено е, че акриламидът предизвиква рак при животните и за тях е канцерогенен. На тази база той се означава като вероятно канцерогенен и за човека. Затова специалистите съветват да се консумират малко количество храни, в които се образува акриламид. “Не е нужно да се приемат всеки ден пакетирани храни. При децата пък препоръчваме сладкарските изделия да се ограничат до 2 пъти седмично”, съветва доц. Лалка Рангелова.