За тринбагонците - народа на островите Тринидад и Тобаго няма нищо по-важно от Карнавала. Така е още от времето на робството и никоя испано-френско-англо-литовска сила не е могла да промени това. (Да, освен всички обичайни заподозрени колонизатори, тук са се изредили и литовците.)

Тринбагонците не са известни с пури и ром, гордеят се с това, че правят най-големия и най-шантав карнавал на Карибите. Кулминацията на всенародните тържества е последния ден преди началото на Великденските пости, но цялата седмица преди това държавата изглежда като в извънредно положение.

Никой не работи. Банките, бензиностанциите, магазините и всички останали офиси и служби са хлопнали кепенци. В Тобаго до летището е отворено едно казино, в което чужденците влизат не с надеждата да ударят джакпота, а за да обменят пари и по възможност да намерят нещо за хапване и пийване.

Другата опция е да карат на ананас, папая, манго, банани и други плодове, които великодушни селяни продават тук-там край пътищата. Остава проблемът с намирането на ром и кока кола, както се пееше в онази безсмъртна песен на “Андрюс систърс” от 1944 г., превърнала се в химн на тринбагонските проститутки. Но проблемите на чужденците с рома са си само техни. В това време всеки сериозен тринбагонец си пие вкъщи, надул е уредбата и си оправя грижовно перата и пайетите, с които ще се яви на карнавалното шествие във вторник преди залез слънце. Следобед музиката вече е стигнала истерични децибели.

Кокошките спират да снасят. Време е за Карнавал! Островните улици се изпълват с какви ли не горгони и киликандзъри. Дефилират малки и големи, тлъсти и гърчави, току-що проходили бебешондери и едвам-едвам тътрещи се дъртофелници. Всички следват ритъма на калипсо и произлязлата от него сока музика. Мнозина се наливат с бира и ром.

Понякога излизат от дефилето, само за да се залепят към случайно избрана жертва от зяпащите отстрани и със страстни движения на тялото си да се опитат да я съблазнят към общата вакханалия.

Духът на празника е високо горе над короните на ходещите на кокили, а страстите - ниско долу под кръста на танцуващите. Едно разюздано сборище, на моменти твърде либерално за европейските разбирания, но съвсем подходящо за непукисткия дух на Карибите. Заради което всъщност си струва човек да бие целия този път до Тринидад и Тобаго. Днес вече е по-тихо. Започнала е подготовката за карнавала догодина. Защото в тази островна държава всичко е Карнавал, или преди Карнавал.

От фейсбук