Понеже много се говори за насилието срещу жената. За семейното насилие. Предимно насилието върху жени. Започва се от физическото насилие и се завършва до психическото насилие. Върху жените, разбира се.

Мъжете са търпеливи и е невъзможно да бъдат насилени. И си спомням как две студентки в Смолян бяха хванали едно момче и когато свършили силите му решили да му сложат включена ютия върху слабините. Познайте какво е станало. Но това не е насилие, това е сексуална игра. Също там, в оня край, една девойка успя да отхапе... Е, пак сексуална игра... Ами Анита Мейзер, или както се казва там... Тя пък си удуши младежа, който се оказа и културист... Ама пак сексуална игра...

А предизвикателствата - от малките флиртове с приятелите до големите изневери с тях... От непрекъснатото "гукане" и претенции вкъщи, до разделянето и отчуждаването на децата. Особено последното. Бащи, които не стигат до децата си и не търсят помощ от полицията по простата причина, че биха се унижили. Пред децата.Пък и оня чисто мъжки стремеж да не съсипват психиката на детето с тези дърпания и прения пред него..

Аз лично с години не видях сина си по тази проста причина - и без това го насъскват и за един месец в годината не можеш да изтриеш с добрина това, което цяла година се насажда срещу бащата. Трябва ли това дете да става свидетел на това как не родителите му, а полицаят го раздава на порции. Или ще отречете това.

Това не е ли насилие. И не е ли това нещо провокация същевременно. Защото не винаги нервите издържат. Представете си - цяла година чакаш този миг да вземеш детето си за двадесетина дена.

Цяла година си уговарял отпуската си с приятели и колеги, събирал си пари, разтребил си дома си, спрял си пиенето, пороците, хващаш влак, автобус, приятел с кола, собствена кола...

Отиваш там, където детето ти е заточено и само телефонната слушалка те е свързвала с него. И заварваш заключена врата, глас в слушалката. Не може сега, няма да стане, детето не иска - или е искало, ама не може да те познае. Защото ти си вече един от чичковците, с които го запознавала през годината мама... Никой не мисли за това насилие. И какво му остава на този мъж - да отиде в полицията, да покаже решението за свиждане, да дойде с полиция, да се разкрещят пред детето тъщата, тъстът да измъкне колец от доматито в градината, полицаят да дръпне детето, докато другият застава между разкъсващите го страни...

Детето, разчеквано между родителите като между коне герой от "Време разделно"... Какво става с това дете. Какво става с този мъж. Но това, разбира се, не е насилие. Това е грижа за детето. Хайде, бащата ще го преживее на принципа: "Видов ден ще дойде. Детето ще разбере един ден"...

Ама този видов ден като дойде, това дете дали ще го осъзнае. Защото е деформирано от сцените... Защото е чакало също да дойде бащата, но той не идва, за да не му причинява тези сцени. И през годините са му натяквали на това дете, че баща му не иска и да го види, а защо - вече разбрахте...Това не е психически тормоз. И, ако мъжът избухне един ден, бих го разбрал. Моля ви, разберете го и вие. Заради детето, разчекнато между вас...