"В НАЧАЛОТО на шестия месец от бременността жена ми вдигна температура и за да не получи отравяне на кръвта, лекарите от русенското АГ отделение настояха да изродят децата принудително. Щели са да ги изхвърлят в кофата като биологичен боклук. Момиченцата ми са били поставени в кувьози, където 26 дни не са били захранвани с кърма. Чакали са ги да предадат Богу дух. Лекарката от неонатологията повтаряла на жена ми: "Тези деца не ми харесват, нищо не става от тях..." - това разказа разстроеният баща на двете близначки Младен Иванов.

Медийните разкрития

за лекарската небрежност в Горна Оряховица го карат да потърси нравствена реабилитация, разкривайки историята на семейството си пред вестника, на който има пълно доверие - "168 часа".
Иванов е корабен механик и често отсъства от страната за дълго. Младата му съпруга има проблемна бременност и постъпва в русенското акушеро-гинекологично отделение още в първия месец за задържане на плодовете.
"Когато приеха жена ми в крилото за патологична бременност, бях поразен от мизерията там. Сякаш влизаш в морга. При първата система, която сложиха на съпругата ми, го направиха с използвана игла от друга банка, по чиито тръбички имаше чужда кръв. Ужасно се притеснихме... - споделя развълнуван Младен. - На персонала от русенското АГ-отделение липсват знания и потенциал. Битовите условия са ужасни, а медицинският екип - немарлив!" - категоричен е човекът.
Съпругата му прекарва цели три месеца в отделението, където според него е геройство да останеш и три часа. В една стая лежали четири жени с патологична бременност, а за тях се грижила една медицинска сестра. Според Иванов жена му е била свидетел как тръбичките на системата й са пълни с въздух - което води до смърт - и няма кой да я изключи. През цялото време жената се придвижвала до тоалетната, която представлява дупка в земята, бутайки тежката поставка за системи. Когато й станало невъзможно да го прави, започнала да използва гърне за физиологичните си нужди.
"Представяте ли си през XXI век в болнична стая четири жени да ходят по голяма нужда в гърне! Това е унизително и нехигиенично - възмущава се данъкоплатецът и бащата. - Трябва да се сформира екип от европейски светила и да изпитат българските лекари. В България децата по родилните домове умират като мухи, а родилките са малтретирани и унижавани в най-святата си мисия - да станеш майка!"
В 26-ата седмица на бременността съпругата му рязко се влошава, има опасност от

смъртоносна инфекция

и мнението на лекарите е категорично - децата трябва да се извадят. Двете момиченца са живи, едното тежи 920, а другото 750 грама. Поставени са в кувьози в неонатологичното отделение, а на майката е забранено да ги вижда, по думите на съпруга й.
"Аз не бях в България. Лекарите повтаряли на жена ми: "Отпиши ги тия деца, млада си, ще родиш пак." 26 дни двете ми момиченца са обгрижвани про форма - на пълен кислород в кувьозите, само на глюкоза, без да бъдат нито веднъж захранени с мляко. Коремчетата им бяха залепнали за гърбовете. Били са оставени на изживяване!" - категоричен е за ситуацията, която описва, младият баща.
Майката омилостивява сестри и санитарки с бонбони и медицински консумативи като марли и памук в промишлени количества и така няколко пъти успява да види децата си. Жената се свързва с екип специалисти от плевенска болница и ги моли да дойдат и да транспортират децата й там. Лекуващата лекарка - шефката на русенската неонатология д-р Радкова, забранява транспортирането на децата под претекст, че едно пътуване би застрашило живота им. Междувременно близначките прекарват жълтеница и слабеят в кувьозите.
"Жена ми е виждала как пулсът на бебетата скача от 30 на 180 и никой не им обръща внимание. В кувьоза са подавали кислород на 100% и сега дъщеря ми е с ретинопатия и увредени очи. Радкова е казвала на жена ми, че бебетата получават мозъчни кръвоизливи. Това го е констатирала без преглед с апарат, казвала е: "Моите очи виждат като рентген". Въпросната лекарка има подкрепата на директора на русенската окръжна болница д-р Вичев, а и гарван гарвану око не вади. Това отделение трябва да бъде закрито, за да не умират повече деца там!" - категоричен е бащата.
Съпругата на Иванов успява да се пребори за живота на децата си, звънейки в здравното министерство, и бебетата са извозени до плевенска болница. Там са приети отслабнали, заразени с бактерии и с отворени сърца поради това, че органът е недоразвит.
"Имали са

дупки в сърцата

а Радкова е казвала: "Знаете ли колко са скъпи тези операции, бебетата са толкова малки, че няма да издържат." Лекуващата лекарка в Плевен д-р Росманова затвори сърцата им с обикновен нурофен. За наша огромна мъка, едното ни дете почина" - плаче бащата.
Оцелява по-малкото бебе - 750-грамовата Никол. Интервенциите, които са правени на по-голямото бебе, вероятно спомагат неговата смърт. То е със слабо сърце и разранен хранопровод вследствие на множеството интубации и умира, като се задушава при повръщане. По-малкото бебе - Никол, което вече е на година, е с увредена ретина на очите. Родителите й, които не само са й дали живот, но го и спасяват, сега борят следващото последствие от медицинските действия и старата апаратура в България - слепотата на дъщеря си.

Д-р Радкова, завеждащ неонатология - МБАЛ Русе:
Спасих живота на бебетата!

- Доктор Радкова, спомняте ли си случая с близначките, родени в 26-ата седмица?
- Бе отдавна. До 28-ата седмица считаме ражданията за аборти. Един месец гледахме тези бебета и направихме всичко, за да ги спасим!
- Оцеляло е само едното бебе и то с ретинопатия. Родителите казват, че бебетата не са били захранвани с кърма, а майката не е допускана да ги види.
- Детето нямаше да оцелее, ако не е било захранвано. Майката бе много конфликтна. Влизаше при бебетата не само тя, а и сестра й. Ползваха се с привилегии.
- Вярно ли е, че сте забранили бебетата да бъдат преместени в болница в Плевен?
- Майката искаше да ги транспортира до София. Бебетата нямаше да издържат такъв път. Спасих живота на децата!
- Вярно ли е, че сте казвали: "От тези деца нищо няма да стане?"
- Аз съм лекар! Всяка нощ си лягам в 01 часа, след като съм проверила бебетата в отделението! Мислите ли, че мога да кажа тези думи? Защитете лекарското съсловие!

Обещанието на Дянков

ОТ 4 години в Русе в Окръжната болница в Парка на младежта се строи нова сграда, предназначена за АГ-отделение. Средствата не достигат, за да бъде завършена тази година, въпреки очакванията на медиците. Министър Дянков посещава сградата на старото АГ-отделение, която се руши, и обещава пари за довършване на новото. В АГ-отделението постъпват бременни и родилки от Разград, Тутракан, Исперих и селата в областта. "Трябваше вече да сме се преместили в новата сграда и да работим по-хигиенично и качествено. Министър Дянков, изпълнете обещанието си! - призовават русенските неонатолози.

Доктор Радосвета Росманова, бивш завеждаш неонатология към Университетска болница- Плевен:
Медицината е в колапс!

"ТЕМАТА е много болезнена. Децата наистина постъпиха при нас с много проблеми. Да затваряме дуктуси (отвори) в сърцето на недоносени бебета с нурофен е иновативен метод, който се прилага само в университетските болници. Такива деца се гледат много трудно и ако няма необходимите условия като техническо оборудване и квалифициран персонал, не би могло да се случи чудо. Децата бяха много недоразвити и можеха да бъдат спасени само в критичен център като отделението, което завеждах доскоро. Близначките са били захранвани с кърма, но по-голямото бебе имаше тежка пневмония. Влоши се по време на мое дежурство и не можеше да диша. Няколко дни бе само на венозно хранене и почина. Медицината в България в момента е в критично състояние, няма ресурси, персоналът в болници като тази в Русе е ограничен. Затова и децата умират. Няма дори регистър какъв е процентът на бебетата, които годишно се раждат недоносени, на децата с ретинопатия и други заболявания вследствие преждевременно раждане. Искам да работя в болница, в която има всички условия трудът ми да е на високо ниво и да спасява живот, не да ходя по улиците с наведена глава!"

Майката:
Дадоха ми линейка от времето на Хитлер!

ЛИНЕЙКАТА, която ми предоставиха от русенската болница, бе от времето на Хитлер, нямаше транспортен кувьоз. Искаха да сложат двете бебета в един общ, добре, че не можа да влезе в допотопния ВАЗ. Завеждащият АГ-отделението д-р Хубчев ми каза: "Момиче, махай си децата от тук, защото до 24 часа ще умрат!" Наех от Плевен линейка с частни средства- беше мерцедес и имаше необходимото оборудване. Ако нямах пари, и Никол щеше да е мъртва!

Николина, сестра на майката и медицинска сестра:
Поставиха на бебетата грешна диагноза!

ПОСТАВИХА на бебетата диагноза Детска церебрална парализа. Това е невъзможно да се констатира при деца на един месец. Целият екип не можеше да се справи със случая, но не си признаваше. Завеждащият Окръжна болница каза, че няма да пусне децата да излязат от Русе. Водеха ги като "абортивен плод" и не ги записваха в регистъра на живите деца. Пред очите ми набодоха сестра ми с използвана игла на момиче, което бе танцьорка. Тя се съгласи да даде кръв, за да видим да не е заразена с болест, предавана по кръвен път. Мога книга да напиша за мъките на сестра ми, но как да докажа това престъпно поведение?!