Мислех да не се занимавам с Калин Терзийски повече. Болен човек е. Може да не е болен, може да е дуалист просто. Няма значение. Но отново орева медийния орталък, защото, видите ли, му отнели правото да изразява свободно мислите си. (Има и нещо друго, което трябва да си признаем. Калин Терзийски е и тест за здравословното състояние на медиите. Давайки му пространство те доказват своята несъстоятелност... )

В случая обаче иде реч за нещо друго. Да кажеш, че "някой правил свирки някому" няма нищо, ама абсолютно нищо общо няма със свободата на словото. Свободата на словото значи истина - твоята, но истина. Свободата на словото не се олицетворява с казване на неистини, дори ако тези неистини се представят като метафори.

Свободата на словото не си служи, и никога не си е служила с обидни квалификации. Особено що се касае за човек, напуснал земния свят. Народът в такива случаи казва: "За умрелият или добро, или нищо"... С накърняване на достойнството на някого, напуснал този свят, свободата на словото няма нищо общо... И през същото това време да казваш, че единственото, което те води в този живот, е Бог... Това вече, освен вулгарно, е и цинично... (Аз лично бях в лоши отношения с Хайтов и част от рода му. По стечение на обстоятелствата няколко десетилетия бяхме и роднини).

Писал съм доста неща в мемоарните ми книги "До СтрасТбург и назад" и "Глутница за единаци". Но никога, абсолютно никога не съм си служил с обидни квалификации. Никой не можа - нито преди 1989 година, нито след това - да ми отнеме свободата на изразяването. Които ме познават го знаят - слава Богу и тези, които са ме прибирали в милицията тогава заради езика и текстовете ми са живи и здрави. Но никой от тях не би казал, че съм упражнявал просташки език, представяйки го като свобододумие.

Всъщност, първото доказателство, че Калин Терзийски не е писател е именно това - невъзможността да се изразява точно без помощта на обидната квалификация. Без използването на каруцарски език.. Лесно е да напсуваш някого на майка, да бъдеш вулгарен спрямо някого е лесно.

Особено ако отсреща няма как да се защити този някой, защото просто вече... го няма. Особено към мъртвите трябва да сме отговорни. Хайтов бе като японски булдозер комацу понякога - мачкаше всичко, което не бе на неговото мнение. Но бе удоволствие да си противник с него, защото, ако не успееше да те смачка, ти даваше увереност в собствените сили.

Знаеш, че влизаш в битка със силен противник. С човек, който знае силата на думите... Имаше неща, за които дълбоко съм го уважавал. Заради "Бодливата роза", заради "Диви разкази"... Хайтов бе писател, не алкохолик, който се представя за писател. Беше принципен - въпреки възможностите да освободи и трите си деца от онова петгодишно заточение след завършване на ВУЗ, наречено "разпределение", той не си мръдна пръста и те изкараха своята повинност в Смолян - двама като учители, Здравец като архитект. А можеше да заобиколи. Особено, ако е правил някои неща на властта. Не го защитавам, просто това е истината.

В Дружеството на писателите-Смолян бе дошъл да иска подписка по повод Екатерина Томова. Имаше подписка срещу него и той поиска Дружеството да отвърне с друга. Провалих подписката и се гледахме враждебно.

Просто казах тогава, че, ако подписката е в защита на някого, ще я подпиша. Но не подписвам нищо срещу друг писател. Между другото, прави му чест, защото той самия каза, че не иска тази подписка. И тя не бе пратена.

Такива принципи имам. Ако трябва да напсувам някого - ще го направя в очите. Но съм добре възпитан - никога не съм напсувал никого. Не, че не мога - все пак съм работил в Кремиковци. Но това са принципи.

Свободата на словото, Калинчо, не е да напсуваш. Свободата на словото е да казваш истината. А ти не го умееш. Липсва ти възпитание. И речник, разбира се. Но това са инструменти за писатели, не за самозванци... Толкоз...