Три съсипани съдби, едно безутешно почернено семейство, неразкрит убиец, който вероятно се разхожда между нас, и дела срещу държавата. Това са последствията от проваленото разследване на убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. На 26 февруари т.г. ще станат 19 г. от смъртта ѝ.

Трупът на младата юристка е открит в мезонет в столичния жк “Стрелбище” на 28 февруари 2000 г. - 2 дни след убийството. Надя, както я наричат близките, не е очаквала нападението. Тя посяга да запали цигара, когато със замах върху главата ѝ се стоварва удар с тъпата част на сатър. А после още 8. Тялото е намерено във фотьойл в хола на мезонета, увито в одеяло. Срещу него е включен калорифер, за да се разложи по-бързо. Жилището е изчистено “професионално” от следите. Изчезва и чантата на адвокатката, в която се твърди, че е имало документи, джиесем, диктофон, касети със записи и $ 4000.

До днес следа от записите няма. Отговорни за пропуските, грешките, изчезналите доказателства и липсата на справедливост - също.

Близо 15 г. за убийството са разследвани и накрая

оправдани 3-ма

от обкръжението

на ямболската

адвокатка

И тримата тя познава от години покрай работата си като юрист.

Двама от тях - бившият винарски бос Орлин Аврамов и някогашният брокер на ценни книжа Пламен Калайджиев, сега опитват отново да сглобят натрошените парчета от живота си. Единият е в Ямбол, а другият - в София.

Димитринка Атанасова (бивша Калайджиева) още е в Англия. Тя напуска България на 17 август 2000 г. от “страх за живота си”. Докато е беглец, съдът в Лондон отказва да я екстрадира в София. Според нейни близки след оневиняването ѝ тя обмисляла да се прибере в родината, но се отказва заради проблеми със здравето и надеждата, че ще получи по-добри грижи в Англия.

Димитринка ходи по болници от години. “Пребори 3 рака, в ремисия е, но сега страда от слабост на мускулите. Доколкото знам, понякога се налага да ползва инвалидна количка”, казва бившият ѝ съпруг Пламен Калайджиев. Двамата се чуват по телефона, но рядко. Разделят ги обвиненията, арестите, разстоянията. Разведени са от ноември 2006 г., но имат син. Димитринка живее с англичанин, който държи сервиз за мотокари. От известно време при нея била и майка ѝ.

Винарската изба на Орлин Аврамов вече не работи, въпреки че запорите на сметките му са вдигнати след оправдателните присъди на ВКС през 2015 г.

“Фирмата бе разсипана тотално. В несъстоятелност е, смятам вече да я ликвидирам. Избата затвори преди 7-8 г. Където и да отидеш, хората казват: “Аа, ти си оня по делото на адвокатката и нищо не става”, обяснява Аврамов. “И земи вече нямам, заминаха (в с.Веселиново-б.а.). Те бяха ипотекирани към кооперативна банка.”

Напоследък Орлин върти ресторант до градската градина в Ямбол. Там бил “нещо като управител”. Синът му заминал в Америка, а жена му - в София, но с нея се виждат през седмица-две.

“Проблемът не е в бизнеса. Пари се печелят и губят. Но другото се преживява тежко. Например това, че синът ми 10-годишен трябваше да бъде арестуван по най-бруталния начин. През 2000 г. 8 полицаи с 2 коли са отишли в училището му. Директорката е стопирала вземането на детето. Казала, че няма да го пусне без придружител. В този момент ние (той и жена му-б.а.) сме били на разпит. Наложило се да извикат дядо му, 4 ч са разпитвали детето. Другата чудесия бе, че комисията “Кушлев” без съдебна заповед беше запорирала сметката на момчето от 400 лв.”, казва Аврамов.

С Пламен Калайджиев, с когото от 2001 г. имат обща съдба по арестите и съдебните зали, не се виждат често.

Пламен си изкарва прехраната в строителството. Насочва се натам по липса на друга работа, след като излиза от ареста в София през юли 2003 г. Вече му казват “майсторе”. “Занимавам се предимно с вътрешни ремонти - плочки, шпакловки, боя. Самостоятелно, избягвам да работя с други. Не може да се разчита на всеки, а и няма хора”, обяснява Пламен. Той е обвинен задочно по делото за смъртта на ямболската адвокатка и когато издават заповед за ареста му през май 2001 г., е в Англия. На 12 октомври 2000 г., на път за България, е задържан в Словения, където остава до 11 януари 2002 г. В арестите на Транспортна полиция и Националната следствена служба лежи до 8 юли 2003 г. После съдът го пуска срещу 5000 лв. Вече е минал през депресията, но и сега му се случва да сънува кошмари и килията на Транспортна полиция. “Гледам да изтрия спомените, но не става”, казва Калайджиев.

От 3-мата подсъдими първо на него българският съд присъжда 30 хил. лв. обезщетение за морални вреди от ареста (1 г. 8 м. и 26 дни) и проточилото се дело. В решението на СГС от 28 юни 2016 г. се посочва, че 3 г. паричната гаранция на Калайджиев е била неправомерно задържана.

13 г. и половина

той е разделен

със семейството

си,

не може да пътува. Майка му умира на 60 г. от тумор в мозъка и не доживява развръзката на делото. Осъдителното решение по Закона за отговорността на държавата е потвърдено от апелативния съд в София на 21 март 2017 г. и е влязло в сила. Обезщетения са присъдени и на Димитринка Атанасова и Орлин Аврамов - съответно 10 000 и 9000 лв.

“Убеждението ми бе, че не трябва да водя дело срещу държавата. Отговорност трябва да носят конкретни хора, замесените по това дело”, казва Орлин Аврамов.

От деня на ареста си твърди, че няма причина да иска смъртта на Надежда. Първоначално тя работи във фирмата му в Ямбол - “Стара изба 1924” АД, но после напуска и се мести в София. Димитринка тогава е секретарка на висшия прокурор Николай Колев. Прокуратурата твърдеше, че Георгиева първоначално е ползвала връзките ѝ с висши магистрати. През ноември 1999 г. я взела на работа, но в края на януари 2000 г. казала, че не може да ѝ плаща и отношенията им охладнели. В делото периодично бяха намесвани и имена на висши магистрати, включително на бившия прокурор Никола Филчев, но в крайна сметка нищо не се доказа.

Още в мотивите към първата оправдателна присъда по делото “Надежда Георгиева” съдия Владимир Астарджиев посочва, че е

имало “пълно

бездействие”

в началото на

разследването

Между 29 февруари (ден след откриването на трупа) и 29 декември 2000 г. не било направено почти нищо и “горещите следи изстинали”. Не е установен часът на смъртта, оръжието на престъплението, не са разпитани свидетели, видели Надежда в последния ден от живота ѝ. Основният коз на обвинението - потник с петънце от кръв, не е изследван близо година. Изключен е като доказателство при произнасянето на присъдите, защото е иззет на 29 февруари 2000 г. в нарушение на правилата - в отсъствие на следовател и поемни лица.

Разследването

е водено

тенденциозно

само по една

версия

- за участие на Аврамов и другите 2-ма в престъплението. Не са проверявали други хипотези, въпреки че за тях е имало докладна записка на полицай от СДВР още на 2 март 2000 г. - на третия ден след намирането на жертвата. Останалите съдебни инстанции също смятат, че разследването е “незадълбочено, закъсняло и хаотично”.

Докато делото буксува в съда, от София е пращан екип в Англия, за да говори неофициално с Димитринка за всичко, което знае около убийството. Но официален разпит няма. Казват, че Димитринка отказала да помогне от страх. Досега тя е говорила само пред лондонския съд и в интервю за “24 часа”. В него през ноември 2011 г. тя заяви, че е заплашвана, че ще изживее наяве сцени от “най-страшния филм на ужасите” - “Легенда за Екзорсиста”, ако не си “затваря устата”.

Част от ключовите свидетели по делото вече са покойници. Сред тях е Илия Николов - Баровеца, който се покри със славата на прототип на измамника от култовия филм “Опасен чар”. В задънена улица от години е и делото за убийството на висшия прокурор Николай Колев в края на декември 2002 г., който първоначално е разследван като подбудител на убийството на Георгиева. Мотивът за смъртта на адвокатката остава неизвестен.