Недоверието към ваксините води до недоверие към всичко останало в живота

Не само ние сме склонни да вярваме на конспиративни теории, светът е пълен с тях: Елвис е жив, Хитлер е жив, Сталин е жив… Е, Сталин точно не е жив, но разкритието, че е имал еднояйчен близнак, който славно си е поживял при Кастро в Куба, носи известно успокоение и насърчение за преследвачите на илюзии.

Още от дълбока древност хората търсят пътища за бягство от реалността, за да подхранят въображението, да прогонват самотата и лекуват неудовлетворението си, а понякога и само, за да се направят на интересни. Понеже не е лесно да се живее, когато знаеш, че си роден за звезда, а изглеждаш като мишка. Както е казал писателят Венцеслав Константинов:

“Вярвам, защото

не е за вярване.”

Според проучване, разпространено от Европейската комисия през октомври миналата година, България е страната с най-голямо недоверие към смисъла от ваксинирането и е на предпоследно място по доверие към сигурността на имунизацията. Затова

в мрежите

се пишат

страшни неща,

косите да ти настръхнат: как например жена се разболяла от множествена склероза от противогрипна ваксина, новородено оглушало и ослепяло след задължителна имунизация, а един човек припаднал с пяна на устата още преди да му извадят иглата. Иде ти да побегнеш и да заплюеш Луи Пастьор един път завинаги.

Всъщност, спорът за ваксините е излишен, защото е невъзможен възел, както дилемата “за” или “против” абортите. Една част от публиката се доверява на медицината, а друга живее с убеждението, че я лъжат, но тя е по-умна. Следвайки своя свещен девиз “Не знам как е, но и така не е” конспираторът громи, гледа строго, има мрачен вид. Тревожното е, че броят на обсебените от невидими заплахи расте обратно пропорционално на броя прочетени книги.

Нас не ни води силно обединително чувство както е в католическите общества, тук някои празнуват Свети Валентин, други Трифон Зарезан, на 8 март едни жени се изчервяват, други плюят, когато ги поздравяват. Нямаме склонност към едномислие, човек за човека не е брат, затова

по всички

възможни теми

в България

настават лай

и зъбене

Сега за морбилито хората са страшно настървени, едни кълнат и проклинат малоумниците, които отказват да си ваксинират децата, други са непреклонни, че ваксините убиват. Във фейсбук отдавна върлуват реакционни групи: “Да кажем НЕ на ваксините и лекарствата убийци”, “Да спрем задължителното ваксиниране! Да спрем този легален геноцид!”, разпространява се видео на английски, в което се твърди, че ваксините причиняват аутизъм, приповдигнати жени се кълнат, че хомеопатията лекува всичко, яко се гърми и се трещи.

Засега поне никой не е посмял да отрече фаталните последствия от морбилито. Доктори неуморно обясняват в медиите, че протича изключително тежко, може да доведе до възпаление на белите дробове и на мозъка, че в повечето случаи то побеждава. Но

опитите за

ограмотяване

очевидно не

вършат работа Социолозите отчитат все по-голям дял недоверие. Не че гражданите не вярват в самата имунизация, но са изпълнени с подозрение към съдържанието на ампулите, казват, че вътре можело всичко да има, включително тежки метали.

Изобщо не усещат, че боледуват от някакво необяснимо чувство за прекомерна мъдрост и недосегаемост.То, като се замислиш, съдържанието на всяка опаковка е мистерия, даже в лютеницата по едно време откриха упойващо вещество, да не говорим за татула в спанака.

Откъде знаят, че

в бирата няма

спирт? Или че в

луканката няма

зъби?

Понякога неверниците са наистина странни и нелогични - не са ударили на детето си задължителната инжекция срещу морбили, рубеола и паротит, а после с умиление го гледат как се тъпче със зрънчо, произведен от отпадъчни продукти. Е, малко е хиперактивничко, ама иначе здравичко върви, де.

В родилното лежах с една майка, която не беше разбрала, че първата ваксинация срещу туберкулоза и хепатит Б е задължителна и бебето й е било имунизирано, без да я питат. Плачеше и се тръшкаше, за малко да й спре кърмата от нерви. “Става дума са изключително опасни заразни болести, - кротко й обясняваше акушерката, - от туберкулоза се умира като от СПИН, хепатитът уврежда необратимо черния дроб, колкото повече хора не са ваксинирани, толкова по-вероятно е да плъзнат епидемии…” Жената обаче не помръдваше, поглеждаше я в третото око и гневно повтаряше: “Ще ви съдя!” После пред мен се зарече, че

детето й повече

игла няма да види

Още го мисля онова малко момиченце, Симон го кръстиха, дано жестокостта на майка му да се е сломила. Дано не го е изоставила беззащитно срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус, инфлуенце тип Б, пневмококови инфекции, морбили, рубеола и паротит, дано!

От тая криза няма да се излезе с разяснения, конкретни примери, полезна информация и предупреждения, фронтът е безвъзвратно загубен. Нещо друго трябва да се случи, за да освежи съзнанията и доверието.

Доверието в седящия до теб в тролея, че няма да извади нож и да те заколи, в пешеходеца насреща ти, че няма да ти лисне чаша с киселина в лицето, в доктора на операционната маса, че няма да си забрави скалпела в корема ти, в пилота, че няма да се заплесне. Доверието в съпругата, че няма да изневери, в съпруга, че няма да се пропие и да профука всичко на хазарт, в чистачката, че няма да задигне сребърните прибори… Нещо трябва да научи българите не да вярват, че морбилито няма да ги настигне, а обратното – да вярват, че ваксините ще си свършат работата и страшните древни вируси някой ден ще изчезнат от планетата.

Не е лесно да си човек, на този свят нищо не е сигурно, само с вяра се живее, с нищо друго. Иначе вечно тръгваш с левия крак, мразиш черни котки и чашата ти е наполовина празна.