Ян Ингемар Стенмарк е смятан за най-великия скиор за всички времена. Роден е на 18 март 1956 г. в Йосйо, Швеция. Държи рекорда с 86 победи за световната купа. Трикратен носител на големия кристален глобус. 8 пъти печели малкия на слалом и още толкова този на гигантски слалом. Двукратен олимпийски шампион на слалом и гигантски слалом от Лейк Плесид през 1980. С бронз от игрите в Инсбрук през 1976 г. Трикратен световен шампион, има и сребро от първенство на планетата. Женен е два пъти. И от двата брака има по една дъщеря.

- Господин Стенмарк, една от победите ви е в България. Какво си спомняте?

- Публиката в Боровец беше огромна. Може би като тази в Оре сега. Това никога няма да го забравя. Разбира се, и Петър Попангелов, който беше един от най-големите ми съперници. Той беше страхотен слаломист. Сега обаче имате едно младо момче Попов, което ми направи силно впечатление на слалома в Кицбюел. Кара наистина много силно. Знам, че от доста години имате стартове от световната купа в Банско. Това е един курорт, в който не съм карал, но съм гледал по телевизията. Изглежда невероятно.

- Откога не сте се виждали с Попангелов?

- Преди 2 години през лятото се видяхме тук. Той беше в Швеция по работа. Поговорихме си доста. Не знам дали знаете, но той е много популярен в Швеция, въпреки че не знам защо.

- Като заговорихме за стари съперници, срещу кои ви е било най-тежко?

- По принцип винаги ми е било трудно срещу италианците - Тьони, Де Киеза и останалите. Винаги са били страхотни съперници. Братята Мер също бяха много силни слаломисти, както и Боян Крижай и Попангелов.

- Виждате ли се понякога с някого от старата гвардия?

- Не. Аз рядко контактувам с бившите си съперници Най-често се чуваме с Крижай, и то покрай неговия бизнес.

- Защо пристигнахте по-рано на световното в Оре? Очакваха ви чак във вторник за състезанието на легендите.

- Прочетох някъде, че Линдзи Вон много иска да гледам последното ѝ състезание. Помислих си, че е поредната журналистическа измислица, но се оказа вярно. Беше ми намерила отнякъде телефона и ми изпрати есемес. При това положение нямаше как да ѝ откажа. Радвам се много, че присъствах на нейния последен старт. Запознах се с цялото ѝ семейство. Видях се с баща ѝ с когото се познаваме от времето, когато бях състезател. Съжалявам много, че Линдзи не успя да ми подобри рекорда заради контузиите си. Аз винаги съм казвал, че този рекорд ще бъде подобрен рано или късно.

- А кой ще го подобри според вас?

- Първо ще бъде Хиршер, ако не му писне да кара ски, защото имам такова усещане. А Микаела Шифрин ще бъде първата, която ще постигне 100 победи за световната купа. Сигурен съм в това.

- С какво тя се отличава от другите?

- Има невероятно усещане за снега. Минава много близо до вратите, което другите не могат. Така има огромно преимущество пред тях.

- Как се почувствахте на старта на състезанието на легендите?

- Беше изключително, като видях толкова много хора. Толкова бяха и когато стартирах на световната купа. Аз бях много под въпрос дали ще участвам заради болки в кръста. Знаете обаче, че всички скиори имат два проблема. Или е кръстът или колената.

- Какво ви каза норвежецът Аамод, след като ви победи?

- Той ми каза нещо преди да стартираме, че сега му е паднало да ми върне за всичките загуби, които има от мен. Аамод дори се чувстваше по-зле физически от мен, но разликата от 15 години в негова полза си каза думата.

- Продължавате ли да карате ски?

- Не. Предпочитам ски бягането вече и джогинг, както и да карам колело. Рядко карам алпийски ски със семейството си.

- Имате толкова много медали. Къде ги държите?

- Не обичам да си гледам победите и медалите.

Затова съм ги събрал в една кутия и жена ми ги е прибрала. Дори не знам къде са.

- В състезанието на легендите трябваше да донесете нещо от вашето време. Какво беше то?

- Екипът, с който карах, беше последният, с който се състезавах. С него спечелих последната си победа за световната купа в Аспен през 1989-а. Сега с него изглеждах малко странно, но ми беше хубаво.

- Много от победите ви дойдоха извън Европа. Защо се получи така?

- Защото в Япония и САЩ няма толкова шведски и европейски журналисти. Там се чувствах по-спокоен и ненатоварен психически. В САЩ и снегът е малко по-различен - по-бърз от шведския, и като цяло този в Европа.

- Сега имате ли някаква връзка със ски спорта?

- Съсобственик съм на новия бранд за ски очила “Спектрум”. Помагам на екипа да разработва нови модели. Те са от материали, които са екологични.

- Заради това ли не направихте типичния си жест от вашето време преди старт няколко пъти да си вдигнете очилата?

- Да. Просто сега очилата вече са много по-добри от тези по мое време. Не замръзват толкова. Сега вече няма смисъл от това повдигане, докато тогава просто маската се запотяваше на секундата. Имам и една серия, която е само от 86 броя. Всеки един е номериран със съответната ми победа в световната купа и струва 4000 шведски крони (б.р. - 380 евро). Значи има и един от България.

- Кои са вашите фаворити за победите до края на световното?

- Разбира се, Хиршер и Шифрин, но всичко ще зависи от времето. Вижте колко влажно е навън и не спира да вали от сутринта. Това ще изиграе огромна роля. Тук пистата е по-полегата, което изключително се харесва на Андре Мюре и на Фрида Хансдотер. Заради времето огромно значение ще има и стартовият номер и затова е трудно отсега да се прогнозира изходът на състезанието.

- Дъщерите ви не карат ли ски?

- За удоволствие. Сега при мен е малката. Тя се увлича от други неща - гимнастика, малко тенис. За мен е много важно децата да спортуват. Но не трябва да им се налагаш при избора. Нека спортуват това, което на тях им се иска.

- Как минава един ден на великия Стенмарк днес?

- Спокойно. В семейна обстановка.

- Вие карахте през цялата си кариера с югославските ски “Елан”. Защо?

- Защото ми ги дадоха безплатно. Иначе първо пробвах “Хед”. Сега им знам цялата история. Че са почнали със ски за партизани. Навремето опитах и от тези новите ски, но не ми харесаха много.