От 3-4 дни се чудя пука ли му на някого по света и у нас за позицията на България около политическата криза във Венецуела. И съм страшно разтревожен как тази драма на над 9000 километра от страната ни предизвика такъв разнобой и кавги между институциите в София.

Венецуела е държавата с най-големи доказани запаси от петрол в света към настоящия момент, а в средата на миналия век е сред 5-те най-богати държави на планетата по БВП на глава от населението. Как е възможно да стигне до фалит?! Ами, много просто. В резултат на поредица от национализации, рестриктивни регулации срещу свободния пазар и твърде щедро финансиране на държавни предприятия – системна политика, която налага в страната социалистически модел в икономиката.

Който от своя страна довежда Венецуела до огромни дългове, космическа инфлация (трябва да надхвърли през 2019 г. 10 млн.% според прогноза на МФВ), едни от най-високите данъци в света, режим на тока, празни рафтове в магазините, жестока бедност.

Накратко обобщено – социалистическият модел в икономиката не работи. Венецуела е просто пореден пример. Разбира се, държава като Русия, например, никога не би признала това. И сега диктаторът Мадуро се ползва с подкрепата на президента Путин, на президента Ердоган, на Иран, Китай, Никарагуа. И на президента на България Румен Радев. Една, наистина, забележителна компания.

Но да оставим венецуелците сами да се оправят, защото в тази игра и „добрите“ имат задни мисли и не се съмнявам, че ако самообявилият се за президент Хуан Гуайдо отстрани Мадуро, американски компании много бързо ще влязат в петролния бизнес на Венецуела. Просто тази схема вече сме я гледали многократно в Близкия изток - или чрез военни намеси, или чрез сваляне на президенти и режими.

И тази агресивна имперска политика не води до нищо добро за останалия свят. Както е добре известно, бежанската вълна, която заля Европа и нанесе сериозни щети на икономиката на Съюза, беше вследствие точно на поредица от груби външни намеси в най-богатия на петролни и газови залежи регион на Земята. И зараждането и ненормално дългият разцвет на Ислямска държава имат същите корени.

Да се върнем обаче на българския чиновник, защото становищата и декларациите „за“ и „против“ Мадуро ми напомниха колко бързи са обикновено нашите институции в тематики, които изобщо не ги засягат.

Винаги съм се впечатлявал от инфантилната активност на нашите чиновници, които са тотален провал в собствената си работа, но не пропускат случай да излязат със становище или декларация по проблеми далеч от нашата скромна страна и компетентност. Проблеми, които не могат да бъдат нито решени, нито повлияни от тях.

Защото българските чиновници в огромната си част не само не са способни да подобрят живота на гражданите в собствената си страна, а дори напротив – правят всичко възможно да го направят колкото може по-труден и сложен. Напоследък всички са се вторачили, съвсем логично, в грозните злоупотреби с ТЕЛК, в "слепите роми" зад волана на огромни черни лимузини. Но в тази история ромите са просто престъпни консуматори.

Схемата е създадена от чиновниците – 80 процента от глупост и професионална немощ, 20 процента от корупционни нагласи. Защото проблемът не е само в злоупотребите с помощи за фалшиви инвалиди. Много по-мащабно зло са неправилните помощи за истинските инвалиди. И примерът с инвалидните колички за деца със синдрома на Даун далеч не е най-екзотичният.

Прекалено дълго време заради глупави чиновници и заради партиите, които нямат смелост за истински реформи, тези проблеми стоят нерешени.

Аналогични са причините и за системното източване на здравната каса. И за още куп проблеми, които всеки ден, всеки час и всяка минута бутат в задънена улица стотици хиляди българи, бъркат дълбоко в изтънелите им джобове, в смачканото им самочувствие.