Той измоли от Светия престол царица Йоанна да бъде погребана в Асизи и убеди италианските депутати първи да ратифицират влизането на България в ЕС, преди да излязат във ваканция

Камило Дзуколи, висш рицар на Суверенния Малтийски орден и негов посланик в България, почина ненадейно този уикенд в Рим. Само няколко дена по-рано във видимо добро разположение на духа и тялото той бе на приема в “Бояна”, организиран от президента Румен Радев за чуждестранния дипломатически корпус.

61-годишният Дзуколи, който дейно участваше в организацията по предстоящото посещение на папа Франциск в България, бе един от най-видните доброжелатели на страната ни и отколешен неин застъпник по всички явни и конфиденциални канали, които владее най-старият рицарски орден в света.

Камило Дзуколи обичаше да разказва с голямо задоволство за едно епично предколедно заседание на италианския парламент, свързано с България.

“Беше 22 декември 2005 г. Всички депутати вече бяха стегнали куфарите за коледната ваканция. И в последния момент ние ги изненадахме, като внесохме предложението за ратификация на договора за присъединяване на България към ЕС. Имаше недоволни реплики да го оставим за следващата година, но ние казахме: Не, сега трябва да се подпише! Никаква ваканция, докато не приемем влизането на България в ЕС! И така всички гласуваха. Всъщност трябва да благодарим и на тогавашния председател на италианския парламент Пиер Фердинандо Казини, защото така Италия стана първата страна от шестте основателки през 1957 г., която ратифицира вашето присъединяване”, разказваше посланик Дзуколи.

По онова време

той е в

италианския

парламент

като секретар на Густаво Селва, който оглавява комисията по външна политика. Преди това Дзуколи работи като шеф на кабинета на Емилио Коломбо - два пъти външен министър, премиер на Италия и шеф на Европейския парламент (1977-1979). През 1986 г. Камило Дзуколи е избран за зам.генерален секретар на Европейската народна партия (ЕНП), по времето на генералния секретар Жак Сантер. През 1979 г. той е сред основателите на италианския комитет за избирането на Роналд Рейгън за президент на САЩ. Камило Дзуколи се превръща и в основната движеща сила на всички активни връзки между Италия и Тайван след смъртта на генералисимус Чан Кайши. От 1979 г. почти всяка година пътува до Тайпе и в наши дни често обичаше да демонстрира, че знае имената на всички външни министри и премиери на Тайван - нещо, което предизвикваше дива възхита у официални тайвански представители. 

Към България посланик Дзуколи хранеше много специални чувства от близо половин век. Тези симпатии, които с годините се бяха превърнали в искрена обич, са свързани с познанството му с царица Йоанна.

Макар и младеж, но убеден монархист, през 1972 г. той започва по време на ваканцията си да помага в секретариата на последния италиански крал Умберто II, който живее в изгнание в Кашкайш, Португалия. Работата му за канцеларията на краля продължава цели 10 години, почти до смъртта на Умберто. През цялото това време Камило Дзуколи има чести поводи да се среща с царица Йоанна, която е сестра на последния италиански крал и също живее в Португалия.

Младият италианец не пропуска всяка година на 28 ноември да е в Монпелие, Франция, където в присъствието на Йоанна се служи панихида за майка - последната италианска кралица Елена Савойска.

При всеки удобен повод, докато служеше като посланик в България, Дзуколи не пропускаше да сподели очарованието си от царица Йоанна. Наричаше я прекрасна, изключителна жена.

“Тя наистина

живееше като

българка

Още като влезеш в нейната къща в Португалия, и веднага ти прави впечатление как всичко вътре не просто напомня, а направо говори за България. Тя истински обичаше тази своя втора родина, от която бе насилствено отдалечена”, разказваше Дзуколи.

Той придружава царицата майка през 1993 г., когато тя за първи път се завръща в България след падането на комунистическия режим. Разказваше как след една литургия Йоанна седнала да пие чай с монахините и разговаряла с тях на изключително добре запазен, чист и звучен български език.

Преди тази визита Дзуколи вече е бил в България за две седмици през 1992 г. и оттогава са първите му впечатления и спомени.

През 1996 г. той е на летище София в екзалтирано очакване на завръщането на Симеон в България след половинвековно изгнание. По-късно царят включва към мемоарната си книга и някои фотоси, правени от Дзуколи по време на това паметно пътуване. Двамата се познават още от 70-те покрай работата на Камило Дзуколи в секретариата на Умберто II.

Преди да почине на 26 февруари 2000 г., Йоанна пожелава да бъде погребана в гробището към църквата “Свети Франциск” в Асизи, където през 1930 г. е била венчавката с цар Борис III. Но тъй като това е папска базилика, трябва специално разрешение от Светия престол във Ватикана. Камило Дзуколи се заема веднага с организацията на погребението, както и със задачата да измоли разрешение от папата тленните останки на царица Йоанна да бъдат положени в Асизи.

Година по-късно Дзуколи отново е в града на св. Франциск за панихида от кончината на Йоанна. След ритуала предлага на Симеон да отидат до Бергамо, където живее монсеньор Лорис Коповила - дългогодишният личен секретар на папа Йоан XXIII, който преди да седне на Светия престол, служи в България под светското име Анджело Ронкали.

Всичко свързано с България караше рицаря на Малтийския орден да говори с уважение, което на моменти звучеше като истинска преданост.

Дзуколи е в България и в деня, когато Симеон Сакскобургготски печели парламентарните избори. След това продължава да идва у нас почти всеки месец.

Той беше убеден, че Симеон е допринесъл за имиджа на България в Европа, защото симпатиите към него сред европейския елит били огромни и те се пренесли естествено и към страната.

“България получи

уважението на

Европа, което

никога преди

това не е имала Дори покрай вас се облажиха и румънците, които спечелиха заради отношението към вашата страна”, твърдеше съвсем искрено посланик Дзуколи.

Той казваше още, че царят бил наясно, че влизането в политиката ще му струва скъпо, но историята си знаела работата и със сигурност щяла да подреди правдиво пъзела на случилото се, макар и след години. 

Когато приключва работата си в италианския парламент, Камило Дзуколи получава предложение да бъде изпратен като посланик на Суверенния Малтийски орден в Ню Йорк. Той обаче избира да дойде в България. Така през 2007 г. става вторият посланик на ордена в София.

Освен деликатните и конфиденциални връзки работата на тази дипломатическа мисия е свързана с огромна хуманитарна дейност. Орденът не разпределя финансови средства, а лекарства, медицинска апаратура, линейки... Помага на болници, домове за сираци, приюти за бедни и възрастни хора.

Името на посланик Дзуколи е свързано с общо 460 добротворни мисии, така както повеляват моралът и ценностите, вдъхновили първите рицари на ордена.