Един самохвален писател нападна едно кротко тв шоу, докато масовата аудитория следеше други грозни скандали

Един скандал във фейсбук през миналата седмица мина незабелязано. Вместо да гърми и оттеква от урва на урва поне две седмици, да го продължават в медиите с гръмки заглавия и експертни позиции, ехото му заглъхна безславно още същия ден, като спомен от междубалконска караница.

С две думи, писателят Калин Терзийски стръвно нападна предаването “Търси се”. Отначало се почувствал поласкан от поканата да бъде главен герой в тв очерк, но след записа минали две-три седмици, а

огорчението и

обидата не го

напускали

Продължили да го човъркат. Влачейки натежалото си неудовлетворение, най-сетне седнал и написал: “Двете водещи, напълно в стила на новата, все по-тъмно пожълтяваща журналистика, журналистиката на долните гащи и на пикантните подробности, на “това искат хората” - започнаха с клишетата: Вие кога бяхте най-зле? Вашите демони, алкохола имаме предвид... Кога бяхте най-близо до ръба? Вие на ръба ли живеете? Как спряхте? Вашите провали... На кого бихте се извинили?

Стана ми действително неприятно. Дадох си сметка за миг: “Ето - аз съм писател. Имам 23 книги зад гърба си. Три само за последната година. Животът ми за последните две години (в които не пия и капка алкохол) е един непрекъснат писателски и творчески труд. В тия две години съм нарисувал и куп картини, написал съм стотици статии, борил съм се за благородни каузи.”

Има още много, на половин метър се е разпрострял, сума ти горчилка е пролята: за това, че Хемингуей и Фокнър също никога не са преставали да пият, умрели са от алкохолизъм, но това не е спряло полета на таланта им, че неговите книги се четат на 10 езика по цял свят, че и Сашо Диков не е особено умен, че по-пълната от двете водещи е озлобена от външността си, че българската журналистика е меркантилна, народът е деградирал, интересува се само от жълтото…

Към финала вече става влажно: “От всичко, което казахте и поискахте да кажа аз - аз трябваше да изляза просто един нещастник, който е спрял пиенето.

И сега би трябвало да има гузна съвест... По-пълната от водещите, некрасивата жена с едър нос, съвсем се вбеси и каза, че съм неблагодарник...” Както можеше да се очаква,

водещите

реагираха с

уважително

сдържан текст,

с който обясниха, че към Калин Терзийски са подходили като към всички останали гости, но не е имало начин да подминат темата за алкохола, след като самият писател я е ползвал години наред като част от интелектуалния си пиар. И на това място драмата пресъхва, обединени творци не се надигат, медийната гилдия не излиза на протест, фалшивите компромати на Елена Йончева са сто пъти по-интересни, Земята продължава да се върти.

Но все пак тази история, колкото и дребнава да е, носи своите поуки. Най-малкото, защото досега никой не е вадил нож баш на “Търси се”. То е като безопасна игла, изпълнено с позитивизъм, ласкателства, споделени чувства, спонтанни разплаквания, не по-долу от роман на Джаки Колинс или модно списание. Спокойно и мило е, няма претенции за разследваща или новинарска журналистика. Калин Терзийски е първият засега, повдигнал публично въпроса за смисъла на неговото съществуване. То е все едно да питаш защо ги има филмчетата за живота на холивудските звезди или за сложните отношения в колониите от термити по време на буря. Не ти харесва? Мини на друг канал, шоубизнесът е голям, има за всички.

Според хора като този самохвален писател обаче водещите на развлекателни предавания не са журналисти, а преследвачи на жълти новини, безскрупулни бракониери на човешки съдби. Понеже си мислят, че е лесно. Точно както тийнейджърките си представят, че и те могат да правят шпагат като златните момичета.

Профанската

представа за

журналистиката

не извинява нейните недъзи, разбира се, но е показателна за качеството на общественото мнение. Точно в същия момент, в който Терзийски се жалва от неудобни въпроси в кротко шоу, масовата аудитория следи грозните скандали на “разследващата журналистка” Елена Йончева. Че е “разследваща”, няма съмнение, въпреки че не е разследвала съдружника си, банката, нито собствената си фирма, нито офшорката, от която е получила близо милион лева кредит.

Калин Терзийски никога не е излизал с позиция по теми, които не засягат директно бита и писателската му работа, отношението му към медиите се формира само и единствено на лична егоистична основа. По същия начин разсъждава и по-голямата част от останалата аудитория, независимо дали композира, изобретява или просто върти геврека.

Той щеше да вдигне повече прах, ако беше взел отношение по актуалните новини – редно ли е президентът на държавата да адвокатства на Йончева,

остава ли

журналистът

независим,

след като е избран за депутат, докъде се простира професионалната независимост и откъде започва партийната принадлежност, има ли отношение към кариерата ѝ фактът, че е била партньор в живота на действащ министър-председател…

За едно нещо все пак Терзийски е прав - журналистиката не трябва да върви след вкусовете, а да ги създава. Участниците в най-гледаното риалити стават все по-пошли и прости и когато попиташ защо, ти отговарят, че зрителите искат да гледат хора, в които виждат себе си. А не е ли по-логично да им вдигаш летвата, канейки личности, които дават положителен пример, не идиоти, които мислят, че Брюксел е столица на Германия, а такива, от които могат нещо да научат? Интелигентите започнаха да свалят рейтинга от момента, в който медиите

решиха да

поддържат

вкусовете на

простака

Когато подклаждаш самочувствието на ниската образованост и липсата на елементарно възпитание, получаваш посредствена критика от дървени философи и неосъществени творци.

Усещането, че си специалист по всичко, е не по-малко абсурдно от самочувствието да нападаш заради личното си неудовлетворение. И в двата случая общественото мнение е изкривено, а липсата на нормални хора изглежда все по-отчайваща.