Не знам как е по света, но в България, когато си натрупал пари след нагло изпреварване в аварийната лента, колкото по-богат ставаш, толкова си и по-стиснат, и накрая винаги ставаш за резил.

Ето сега Стайков-младши изведнъж решава, че няма повече да се крие и ще се предава на прокуратурата. Стайков-старши е в ареста вече 5-и месец и ситуацията не изглежда оптимистична. На първо време по всичко личи – проблемите не могат да бъдат решени с пари, нито с много пари. Как обаче да се предадеш, без да бъдеш обвинен, че си се укривал почти половин година от правосъдието?

Ако преди да си отговори наум на този въпрос, Стайков бе наел един добър филмов сценарист, нямаше да сме свидетели на този евтин сапунен сериал, който гледаме вече трети ден по телевизията и на който се вързаха десетки журналисти, псевдоексперти и неуспешни бивши началници в МВР.

Да те отвлекат, когато богатият ти баща е в ареста, не е гениална хрумка не само за Латинска Америка, но дори и за България. Помните как, докато беше задържан, Брендо плати 500 хиляди евро откуп за живота на дъщеря си Лара. Историята на младия Стайков обаче е друга.

Той се укрива през цялото време, издирван и чрез Интерпол, а МВР не успя да го открие, защото е доказано безпомощно в такива ситуации. МВР никого не издирва истински и това е ясно от години. Просто няма нито ресурс, нито добра агентура, нито достатъчно на брой добре обучени и мотивирани ловци на престъпници.

В България обявените за издирване бандити най-често ги залавят абсолютно случайно или пък при специализирани операции с много проверки в цялата страна, което също не е плод на някаква смислена оперативна работа.

Последният известен гангстер, за когото се сещам, хванат по стара снимка след големи усилия, подслушване и засичане на телефони, оперативни комбинации, е сърбинът Сретен Йосич. Но това се случи преди цели 15 години. Най-пресните примери в издирването са с тежък обратен знак – беглецът от затвора Пелов – застрелян от друг бандит, и Росен Ангелов-Горския, който пък се гръмна в главата преди униформени дори да го доближат. Накратко обобщено: издирваните си правят, каквото си пожелаят, а полицията само регистрира престъпленията след тях.

Пелов бе изпуснат по най-левашкия начин в Ботевград – укрива се в дома на приятел, убива го човек, предупредил МВР, че беглецът го дебне и иска да му отмъсти. Горския пък го търси полиция, армия и жандармерия, претърсвания, квадранти, блокади и накрая се оказа с куршум в главата в къща само на 500 метра от имота, в който си живеел спокойно в последните години.

По отношение на Горския безхаберието в МВР е пълно, защото той е замесен в още много убийства освен семейството в Нови Искър, което изби като в тексаски трилър в навечерието на 2018 г.

И след тези два провала дойде ред и на Стайков-младши. Като типичен български олигарх, дълго глезен от любезната държава и беззъбото правосъдие, той дори не си направи труда да измисли по-правдоподобна версия, предавайки се на прокуратурата.

Първо заявява чрез адвоката си, че ще съдейства на разследването, после се оказва, че бил отвлечен от неизвестни от още по-неизвестно време, държали го някъде, в стая, упоявали го и го пуснали. Вече на свобода, в таксито, с противогрипна маска на лицето, научил, че го издирват и веднага се свързва чрез адвокат с прокуратурата.

И понеже го били похитили полицаи, развил страхова невроза от униформени, което пък наложи негови бодигардове, придружени от адвокат, да нахлуват в МВР болница, за да поемат охраната му и да ни напомнят за най-просташките мутренски времена.

Бутафорно отвличане. Бутафорно издирване. Дано и разследването да не се окаже бутафорно в съда. Защото и този бутафорен сценарий го гледаме вече дълги години...