Той е незаслужено забравен български полицай и детектив. Името му е известно на малцина, а за живота му се знае много малко.

Абсолютно незаслужено. Дядо ми го боготвореше, може би защото са земляци и са се познавали твърде добре. Животът му е обвит в мистерии и недомлъвки. За неговото откритие Никола Гешев се знае сравнително доста с изключение на смъртта му, написани са книги за него, но за Пане Бичев - нищо. Дано успея да запълня малко от празните квадратчета от живота и кариерата на този удивителен човек!

Ражда се като Спас Иванов Бичев на 5 октомври 1885 г. в Ихтиман. Както е традиция в този край,

шопите го прекръщават

на "Пане"

Пане пристига в София да търси работа в началото на 1910 год. Получил е добро за времето си образование, справя се с три езика.

Изглежда острият му ум прави впечатление и той е назначен като секретар на току-що сформираната “Обществена безопасност”. Тази полицейска структура е организирана на основа на приетия през 1907 г. Закон за столичната полиция. На този отдел е възложено да се бори с политическите престъпления и организираната престъпност.

Отделът се състои само от инспектор, пристави и агенти. Скоро става ясно, че само с този щат не ще се постигнат успехи с комунисти, анархисти и техните чети, които обикалят страната и извършват ежедневни престъпления.

Само след два-три месеца Пане Бичев

е повишен

като първи помощник на шефа на “Обществена безопасност”, т.е. - първи пристав.

По време на Балканската и Междусъюзническата война заема тази длъжност, а по време на Първата световна война е началник на Полската тайна полиция в Македония и полицейската секция в Македония при щаба на Действащата армия. От това време е и близкото му приятелство с Ванчо (Иван) Михайлов.

След края на Първата световна война се прибира в София и е

назначен за главен инспектор

на "Обществена безопасност". Като такъв работи до пенсионирането си на 8 февруари 1932 г.

На тържественото му изпращане по случай 20 години стаж в "Обществена безопасност" присъства почти цялото правителство на "Народния блок" и тогава Пане Бичев произнася своята прощална реч, от която на другия ден вестниците цитират две фрази.

Първата е: "Винаги съм се стремял да наблюдавам, да слушам,

да мълча и

да работя много”,

а втората е известната: “Давал съм всичко за България, до неутрализирането и на последния комунист!”

Всъщност тържеството е организирано от граждански комитет с председател генерал Велизар Лазаров. По това време излиза и книгата с автор знаменитият полицай "Надвечерието на атентата - Велики четвъртък 1925 г." с подзаглавие "Разкриване нелегалните апарати на комунистите".

Понеже е пословичен със скромността си не се подписва с името си, а на корицата е отбелязано “Бивш полицай”. Отпечатана е в девет брошури. В нея прави впечатление как полицията внимателно разбива комунистическия заговор. И колко милостиво се отнася със зверовете.

Например на 23 и 24 април 1925 г. е заловен и арестуван Тодор Павлов. Представя се под друго име и полицията е на път да го пусне, но влиза Пане Бичев и веднага го разпознава като един от организаторите на атентата. Вика Ферещанов. Бъдещият регент и комунистически гуру се напикава и започва да пее.

Осъден е на 12 години, но скоро го освобождават предсрочно, може би заради това, че продължава да "пее". Именно в книгата си Бичев разкрива, че комунистическият тероризъм и

атентатът е финансиран

от Москва

След 20 години вярна служба в полицията Пане Бичев се оттегля, за да отдъхнат терористите от БКП и БЗНС, т. нар "Единен фронт", но горчиво се лъжат. Бичев регистрира частна фирма , която е наречена "Детектив", и продължава това, което умее най-добре.

Скоро получава признание от всички европейски служби. На небосклона изгряват звездите на други способни полицаи като Петър Амзел и Никола Гешев. Всъщност Гешев е доведен в полицията от Пане Бичев.

Пане Бичев е красавец, фин и тих, но изключително ефективен като враг на комунистите и всякакъв вид терористи. Легендите разказват, че и майка му е била прочута красавица в Ихтиманския край.

С богатия си професионален опит Бичев разкрива атентаторите в Градското казино, в театър “Одеон” и анархистичната група “Червени братя”. Работата му е изключително ефективна и срещу политическите престъпления, и срещу големите криминални афери. Това прави впечатление на полицейските служби, дори в САЩ.

В предмета на дейност на фирмата му е записано - "информация, издирвания, анкети и наблюдения". Пристига писмо от САЩ на 29.08.1928 г. до вътрешния министър със запитване за адреса и подробни данни за детективското бюро на Бичев, за да го включат в списъка на частните детективи за целия свят. Такова признание не получава никой друг български полицай

На юбилея му журналистите го питат какво е скътал за черни дни и той с горчива усмивка им отговаря: "Куп ордени, ленти, грамоти и отличия, много, много неплатени дългове. Ето печалбата ми, ако не сметнете окончателно разстроеното ми здраве, което кърпя от ден за ден само с непоколебимата ми воля, която единствено ми е помагала в тежката служба, която носех с чест и достойнство."

Дори след пенсионирането си през 1932 г. П. Бичев остава дълги години в услуга на Главната дирекция на полицията. В потвърждение на това е откритият лист в сила до 31.12.1944 г., подписан от директора на полицията полк. Сава Куцаров, който му е давал право да посещава цяла България и след полицейския час и да носи пистолет "Браунинг" - 7,65.

След 9 септември 1944 г. и идването на новата власт документалната книга, съдържаща автентичния разказ и спомени на Пане Бичев "Надвечерието на атентата" безследно изчезва.

Иззета е от

всички библиотеки,

дори в антикварните книжарници не се появява. Притежават я малцина. Имам този скъпоценен екземпляр като спомен за дядо. На нея има надпис с калиграфски почерк: “На земляка и млад приятел Манол с уважение и пожелания за дълга кариера”. Подпис: Пане, 16.01.1931 г., София. Тази книга е преиздадена чак през 2006 г. Макар и трудно, може да я намерите, за да възкресите за себе си спомените за един суперполицай, който е служил само на България. При това той е уникален разказвач.

През ноември 1944 г. Пане Бичев е арестуван в квартирата на своя баджанак на ул. "Раковски" в София и "изчезва безследно". Никога не се чува нищо за великия полицай Пане Бичев. Точно по това време в България се завръщат емигрантите от Москва, участници в “черния април 1925 г.” Именно с тях се е занимавал Бичев, който им разкрива цялата терористична мрежа. Дори и предположения няма за съдбата на великия ихтиманец. Безспорно за мен е, че е убит и то вероятно от пристигналите от Москва атентатори. Все пак, комунисти и земеделци има за какво да му отмъщават.

За Пане Бичев старите софиянци и до днес разказват легенди за неговите методи. Нека споменем някои от тях.

В ихтиманското село на баща му се появил крадец. Викат от София Бичев и той нарежда на кмета да изведе всички мъже на мегдана, заедно с жените. Пане се изправя пред тях и казва:

"Бива ли за такива дреболии да ме безпокоите?!

Ами крадеца е сред вас и го виждате - на каскета му има оса." В този момент един циганин махва с ръка да прогони осата. Крадецът е заловен.

Като контраразузнавач в "Обществена безопасност" се отличава с изключително търпение при търсенето на улики. Група анархисти убиват банкер във Варна и опразват банката. Пане заминава за Варна. Десетина дни от него няма вест и кост. Отписват го. След две седмици получават телеграма от Горна Оряховица: "Пратете камионетка". При пристигането си във Варна Пане Бичев иска да затворят банката и два дни с лупа претърсва всеки сантиметър от нея. Намира стар билет за влака от Горна Оряховица. Заминава за северняшкото градче. Настанява се в единствения шантан в града и разпитва подробно момичетата там. Какво е питал и какво узнал не се знае, но на втория ден им казва да пуснат слух в града, че на тази и тази дата ще им гостуват момичета от Румъния, невиждани красавици. Същата вечер вика местната полиция в шантана и вечерта залавя тримата анархисти от обира във Варна. Хората решили с парите от обира да празнуват с шантонерките от Румъния.

За него висока оценка дава и Соня (Цола Драгойчева) в спомените си. Ето какво пише тя: "Този агент - ще признае тя - работеше толкова умело и с такъв талант, щото ние не подозирахме нищо, докато не бъдем изненадани и заловени. Не ни остана и секунда време да измъкнем револверите..."

Има сблъсък Пане Бичев и с героя от с. Торос анархиста Никола Бангиев (Пусти Никола), който се разказва и до днес в селото. Пусти Никола обикаля столицата с новата си любов Тинка от Ямбол и търсят подходящо място за ексове. Правят сериозен удар в бижутерен магазин и изчезват. Появява се Бичев и казва на собственика да му опише последните клиенти. Спира се на елегантен мъж и жена. Тя с чадърче на шнур. Обикаля хотелите и открива двойката Оказва се старият му познат Пусти Никола. Бил без работа и дошъл да търси такава в столицата. След няколко шамара Бичев им прибира откраднатото и ги праща в с. Торос. Скоро следва нов обир, на друго бижутерско ателие. После още един. В столицата вече се говори за “Диамантения крал”. Пане иска от полицията да върне всички скитащи по родните им места. Скоро е обран секретар на чуждо посолство, а след него касиерът на келнерското сдружение. Той описва крадецът така: "Елегантен, красив мъж с бомбе, вдигната яка.". Това е достатъчно за Пане. Разпространява светкавично снимка на Пусти Никола и Тинка. Прави справка в Торос и установява, че двамата влюбени са изчезнали от селото преди десетина дни. Обикаля по магазините за оръжие, антиквариати и бижутерии, докато един продавач познава двойката. Скоро засича Пусти Никола и Тинка на бул. "Мария Луиза" и го погва. Престрелката продължава дълго , към два часа. Накрая Пане Бичев влиза в юмручна схватка с анархистите и следва арест.

Пане прави и първите нововъведения в полицията. Той за първи път ползва следово куче в работата си, прави дълги прослушвания на разпитите на задържаните, записани на магнетофон. (Парите са отпуснати за нововъведението от Атанас Буров).

Пане Бичев е вербувал бившия офицер от военното разузнаване Кузинчев за негово "ухо" при комунистите. Той става един от топ-агентите на полицията.

Проваля ръководствата

на БКП

в Пловдив и Бургас, но много приказва на пияна глава по софийските кръчми. Една случайност дава повод на БКП да се усъмни в него и вземат решение да го ликвидират. Но той е бивш кочански войвода, близък с левицата във ВМРО и не е лесно да бъде разстрелян. Скоро на ул. "Париж" в София е застрелян софийския градски прокурор Йоаким Димчев, след два-три дни на същата улица е застрелян и самият Кузинчев. И при двата случая на мястото на екзекуцията е подхвърлена мека филцова шапка. Стига се до разисквания в Народното събрание. Вестник "Утро" е категоричен, че такава комбинация е по силите само на Пане Бичев.

Как полицейският шеф разкрива атентаторите от "Света Неделя", четете в хартиеното издание