l Управителят на БНБ получава 16 849 лв. месечно

l Председателят на КФН се разписва срещу минимум 13 146 лв.

Кметовете в страната с решение на правителството от онзи ден вече ще могат да получават заплати, равни на министерските – по 4600 лв. Със същото решение заплатите на топчиновниците по министерствата също могат да стигнат министерските, макар и само на избрани високи длъжности – главни секретари и шефове на дирекции.

В държавата обаче има още приблизително около 150 други висши управленци, чието възнаграждение е

равно и дори

по-високо

от това на министър-председателя. А на някои от тях – дори от заплатата на президента.

Проучване на “24 часа”, което може и да е непълно, показа, че такива високи заплати се получават и в много регулаторни органи.

По-високи са заплатите например на

конституционните

съдии

Председателят на Конституционния съд получава месечно възнаграждение, равно на средноаритметичното месечно възнаграждение на президента на републиката и на председателя на Народното събрание. Т.е. в момента той се разписва срещу около 6000 лв. месечно. Това е обаче минимумът, в който не влизат класовете за прослужено време.

По закон президентът на републиката взема две депутатски заплати месечно, което в момента прави 6858 лв., а председателят на парламента – с 55% над депутатската заплата, което е 5143 лв. Заплатата на министър-председателя е с 5 процентни пункта по-ниска от тази на парламентарния шеф, тъй като той взима с 50% над депутатската заплата.

Разбира се, и

тримата първи в

държавата не

получават

толкова малко,

тъй като президентът и премиерът само заради дългия си трудов стаж получават още приблизително по 60% към заплатите си, което прави президентската например над 10 хил. лв. месечно. Премиерската е някъде към 8000 лв.

Но според Закона за Конституционния съд заплатата на председателя на този орган се получава не от реалното възнаграждение на президента и парламентарния председател, а от основното им трудово възнаграждение, т.е. без класовете.

През ноември в интервю за Би Ти Ви Бойко Борисов в отговор на въпрос каза за заплатите на премиера и президента: “Моята става 7000 лв. с над 30 г. трудов стаж” и посочи, че възнаграждението на държавния глава е с 4000 повече от неговото - 11 000 лв.

Самите конституционни съдии вземат 90% от заплатата на председателя си. Т.е. тяхната основна заплата е към 5400 лв.

Тези съдии и председателят им също получават надбавки за трудов стаж. По-важното обаче е, че след като им свърши 9-годишният мандат, те имат право да се пенсионират, независимо дали са навършили пенсионна възраст и без значение, че могат да продължат да работят и да се осигуряват другаде.

При това “пенсиониране” те

получават накуп

20 месечни

възнаграждения

обезщетение

Конституционните съдии заедно с председателя си са 12 човека. Ако по някаква случайност мандатът им свърши едновременно, това ще струва на хазната минимум 1,4 млн. лв.

Заплатите на конституционните съдии обаче бледнеят пред тези, които получават в Комисията за финансов надзор и най-вече в БНБ.

Например от 1 януари тази година управителят на БНБ вече се разписва срещу 16 849 лв. месечно, при положение че през последните 3 години се е разписвал срещу 15 368 лв. Тези цифри излязоха наяве от мотивите, с които БНБ внесе в парламента годишния си бюджет за 2019 г. Не за утвърждаване, а само за сведение, тъй като БНБ

сама си гласува

бюджета

Тези заплати не са измислени от въздуха – в самия Закон за БНБ пише, че заплатите на ръководния орган на централната банка се определят в зависимост от средните заплати на ръководителите на банковите институции в страната. Които са тайна за широката публика, но не са тайна за БНБ, тъй като тя има достъп до всички документи на всички търговски банки в страната.

В мотивите например пише, че последното проучване на БНБ е показало, че още към средата на 2018 г. заплатите на членовете на Управителния съвет на БНБ са изостанали с 9,63% от средните заплати на директорите на банки в България.

А в самия бюджет на БНБ пише, че средното увеличение на възнагражденията на служителите на централната банка от 1 януари се вдига с 9%. Според текста тези пари се осигуряват изцяло от приходите на БНБ.

Например новите заплати на ръководния персонал в БНБ от началото на 2019 г. са 5244 лв., на специалистите - 2380 лв., а на поддържащия персонал - 1302 лв. Ръководен персонал са

шефовете на

дирекции, които

в БНБ са точно

30 на брой,

както е отбелязано на сайта на централната банка.

В Комисията за финансов надзор и методиката за определяне на заплатите на ръководните позиции и принципът на финансиране е почти същият като в БНБ, само дето заплатите са една степен по-ниски.

Заплатите на председателя на КФН и на четиримата му заместници зависят от заплатите на членовете на управителните органи на дружествата, които КФН контролира: пенсионните, застрахователните и на инвестиционните. В началото на 2018 г. бе сменен моделът на финансиране на работата на КФН, като тя вече се издържа почти изцяло от таксите, които събира от бизнеса.

Заплатите на премиера и министрите се определят спрямо депутатската, която от своя страна зависи от средната заплата в страната.

А заплатите на председателя на КФН и на четиримата му заместници се определят от вътрешни правила на самата КФН. В закона пише само, че не могат да са по-ниски от средните заплати на управителите на дружествата, които надзирават, но не могат да са по-високи от заплатите на управителя на БНБ и неговите заместници. Вътрешните правила според закона допускат ръководството на КФН да получава и допълнителни възнаграждения за постигнати резултати.

Въпреки тази тайнственост все пак през 2018 г.

КФН съобщи

реалните

заплати:

председателят на комисията се разписва срещу 13 146 лв. Трима от заместниците му – срещу 12 003 лв., а четвъртият – срещу 11 432 лв.

В специализираната администрация средното възнаграждение на директорите на дирекции е

почти колкото

основната на

премиера и на

парламентарния

председател -

5133 лева

Актюерите, на които се разчита да вдигнат ефективността на застрахователния надзор, получават средно по 4500 лева.

В другите регулаторни органи принципите за определяне на заплатите са смесени. В някои от тях те зависят от средното заплащане в сектора, който надзирават, в други – от общото заплащане в страната.

В Комисията за енергийно и водно регулиране например председателят взема

93 на сто от три

средни месечни

заплати на

наетите лица по

трудово и

служебно

правоотношение

в енергийния

сектор,

а останалите осем членове на КЕВР - по 85% от три средни месечни заплати.

В края на 2017 г. средната месечна заплата в енергетиката беше 1784 лв. Тя е третата по големина след тази в IT сектора и във финансовите и застрахователните дейности.

С други думи, председателят на КЕВР се е подписвал под не по-малко от 4977 лв., а членовете на комисията – срещу поне 4549 лв.

Това, разбира се, са заплатите без класовете за прослужено време и без допълнителните пари, които членовете на КЕВР могат да си докарат от преподавателска дейност – единствената допълнителна дейност, която законът не им забранява.

В Комисията за защита на конкуренцията заплатите са приравнени към заплатата на председателя на Народното събрание, т.е. в момента шефът на КЗК получава минимум 5143 лв. Зам.-председателят на КЗК получава 95% от заплатата на председателя на комисията, а членовете на комисията – по 90% от нея.

Аналогичен на КЗК орган е и Комисията за защита на потребителите, но нейното ръководство няма как да получава заплата по-висока от премиерската. Защото КЗП е колегиален орган към министъра на икономиката и ръководството ѝ се

назначава със

заповед на

премиера,

т.е. заплатата на председателя на КЗП е просто равна на топчиновническата заплата, която от началото на тази година е максимум 4600 лв.

В Комисията за регулиране на съобщенията заплатите на председателя, заместника му и останалите двама членове са

равни на

тези на КЗК,

въпреки че тази комисия регулира дейности, където се получават най-високите заплати в страната – съобщенията и телекомуникациите.

Комисията по хазарта също като КЗП е колегиален орган на бюджетна издръжка, но към министъра на финансите, т.е. шефът ѝ едва ли получава повече от 4500 лв. бруто.