История с двама младежи и един портфейл, намерен на улицата

Когато човек си загуби портфейла, най-големият проблем обикновено не са парите в него, а документите за самоличност, банкови карти и всякакви други късове хартия или пластмаса, върху които има букви и цифри. Някакви малки правоъгълничета, чието изчезване неимоверно усложнява живота ни.

Онзиден на мен ми се случи точно това. Но не можах дори да изживея и най-малък стрес, защото така и не бях разбрал, че съм си загубил тия важни неща. Докато не ми се обади дежурният в 3-о РПУ - София, за да ми каже, че всичките ми документи и една кръгла сума пари са при тях. Бръкнах си в джоба инстинктивно само за да се убедя, че това, което ми казва,

не е лоша шега

или постановка

на телефонни

измамници

Отидох в полицейското управление, където любезно ми върнаха всичко. Попитах за името на човека, който е намерил портфейла ми, за да му благодаря. Казаха ми го. Матьо Паташев, набор 92.

Реших, че като е млад човек и не е Георги Георгиев или Иван Иванов, ще успея да го намеря лесно във фейсбук и дори не направих опит да поискам телефонния му номер от полицаите.

Не стана толкова лесно, колкото си мислех, но с помощта на една самоотвержена колежка след няколко часа знаех цялото родословие на младия г-н Паташев. Намерихме първо брат му във фейсбук и макар профилът да не изглеждаше много активен, в приятелската му листа бе и самият Матьо. Така се свързах с него. Студент по дентална медицина в София, родом от Казанлък.

Когато му писах, се оказа, че доброто е с две лица. В най-положителния смисъл. Точно както се пееше в онази песен на Богдана Карадочева: “Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам “Дано”...

Матьо не бил сам, когато открил портфейла ми на улицата, а с колегата си Даниел Ячев. Даниел вече се е дипломирал и работи като доктор стоматолог. Затова бързал за час с пациент, а Матьо отишъл сам в районното. Почакал час и половина с моите документи, докато ги предаде по надлежния ред, защото преди него имало и други случаи за обработване. 

Замислих се за друг възможен сценарий, в който някой намира моя портфейл на улицата, а парите вътре го изкушават просто да ми бастиса някъде документите, вместо да ходи по районни управления и да се занимава с нещата на някакъв непознат ахмак, който е бил достатъчно разсеян, за да ги затрие.

Доста често срещан сценарий в реалния живот впрочем. Затова поисках разрешение от Матьо и Даниел да им благодаря публично и ги поканих на среща, за да им стисна ръката.

Те ми казаха, че няма нужда нито да се черпим, нито пък от публична благодарност, защото всеки така би постъпил. Но аз много добре знам, че не всеки би постъпил така. И затова се опитах да ги убедя, че за доброто трябва да се говори. А примери като техния трябва да се споменават. Колкото и на тях да им се струва, че са направили нещо съвсем обикновено, защото са били добре възпитани от родителите си.

Всъщност в инициативата “Достойните българи” на “24 часа” преобладават все хора, които смятат, че не са направили нищо извънредно. Нищо кой знае какво. Просто това, което е трябвало да се направи. Най-обикновено добро. Това, което нашите бащи и майки още като малки са ни казвали, че трябва да правим.

Но тъй като живеем във време, в което лошотията ни залива отвсякъде, чак ни дави, то все по-често имаме впечатлението, че доброто го няма никакво.

Какво значи

публична

благодарност,

попитаха ме

Матьо и Даниел

Като им казах, че мисля да започна с “Шоуто на Слави”, те като че ли леко се стъписаха. Въпреки това използвах ефира на Слави Трифонов, където ме бяха поканили по друг повод, за да им благодаря публично. Самият Слави не искаше да повярва, че съм си загубил парите и документите и някой ми ги е върнал. Това да не е скрита камера, попита ме водещият и пожела да му доведа следващия път Матьо и Даниел в студиото, за да ги видят повече хора.

Срещнах Матьо Паташев и Даниел Ячев вчера, за да се запозная с тях и да им благодаря лично. Казах им, че имат покана за шоуто, но мисля, че в крайна сметка едва ли ще отидат, защото не смятат, че заслужават чак такова внимание.

Каквото и да решат, тези млади мъже ми върнаха не просто документите и парите, а въобще вярата в доброто възпитание.