С 250 000 души се е увеличило населението на София за 10 г. Това показват дaнни на служба ГРАО към МРРБ. През 2008 г. в столицата постоянен адрес са имали общо 1 229 324, а към 15 декември 2018 г. софиянци са били 1 478 045.

Официалната статистика показва, че само за една година хората, които са се преместили да живеят в София, са 23 000 души. Данните отчитат само гражданите, които са се регистрирали, че живеят в столицата. Населението на града със сигурност е повече, тъй като има и такива, които не са го направили.

От Столичната община обаче твърдят, че всеобщото мнение, че в София живеят два милиона души и дори повече, е погрешно. Имало много хора, които идвали да работят в столицата през деня, но живеят в близките населени места.

София привлича хората с възможностите за бързо намиране на работа и по-високите заплати.

По данни на НСИ заплатите в София са с близо 50% по-високи от тези в останалите области на страната. В столицата средното възнаграждение е 1513 лв. То е с 380 лв. повече от средното в страната, което е 1135 лв. Само в осем области на страната заплатите са над 1000 лв., сочат данните на НСИ.

Според изследване на Института за пазарна икономика София е областта с най-висок стандарт в страната. През 2016 г. например БВП на човек е 28 465 лв. Делът на населението под линията на бедност е 10% при 23 на сто в страната. Заети са рекордните 74,6%, а безработица на практика няма, тъй като тя е едва 2,8 на сто.

Данните от ГРАО показват, че са далеч от истината твърденията, че в България ще останат само 4-5 големи града. Оказва се, че за 10 г. има ръст на населението във всички областни градове с изключение само на Ямбол, където хората са намалели с 6000 души.

Във втория по големина град - Пловдив, населението обаче се е увеличило само близо с 5000 души. Според последните данни на НСИ средната заплата в града през септември 2018 г. е била 1009 лв. БВП на човек от населението за 2016 г. е 11 222 лв.

В топ 5 по ръст на населението освен София влизат Варна, Русе, Кърджали и Благоевград.

В морската столица за 10 г. хората са се увеличили със 123 000. Там средната заплата е 1059 лв., а БВП на глава от населението - 12 879 лв. В Русе, където средната работна заплата е 930 лв., населението е нарастнало с 91 000 души. В Кърджали хората са станали със 70 000 повече, но там заплатата не е особено висока - средно 847 лв., а БВП на човек е 6854 лв.

В Благоевград вземат най-малко от топ 5 на градовете с ръст на населението - 747 лв. средно на месец, а БВП е 8290 лв. ( виж картата )

От данни на НСИ се вижда още, че в част от областните градове средната работна заплата е над 1000 лв.

Това са София-област, Стара Загора, Враца, Варна, Разград, Пловдив и Габрово. В последните три града възнагражденията за първи път преминават тази граница. Най-ниски са заплатите в областните центрове като Видин (763 лв.), Благоевград (747 лв.) и Силистра (799 лв.).

Във всички областни градове с изключение на Ямбол населението се увеличава.

В София има най-голям ръст на населението, като той е два пъти по-голям от втория в класацията град - Варна. 

В анализа на Института за пазарна икономика се посочва още, че в цялата страна благосъстоянието се повишава, измерено чрез брутния вътрешен продукт на глава от населението, заплатите и доходите на домакинствата.

Основната причина е ускоряването на растежа на икономиката на България до 4% през 2016-2017 г.

Почти навсякъде намалява и делът на хората, живеещи в материални лишения - основният показател за абсолютна бедност. Същевременно пазарът на труда става все по-активен. 2017 г. се отличава с рекордни коефициенти на заетост сред най-активното население - между 15- и 64-годишна възраст.

Средно за страната заетостта на тази част от работещите е 70%, а в най-силните икономически центрове - София, Пловдив и Стара Загора, тя е дори и по-висока.

Безработицата също в повечето области вече приближава рекордно ниските нива от 2008 г. А тези, в които коефициентът е над 10%, са струпани в Северна България - Видин, Враца, Плевен, Силистра, Търговище, Шумен. В Южна България са само две области - Сливен и Смолян.

Българите в България са вече под 7 милиона

Българите, живеещи в България, са вече под 7 милиона души, ако се вярва на прогнозата на председателя на Националния статистически институт Сергей Цветарски, направена в средата на м.г.

Той се обоснова с това, че към 31 декември 2017 г. населението у нас е било 7 милиона и 31 хиляди души. Но според данните от последните години всяка година то намалява с по около 40 хил. души. И тъй като тази тенденция няма как да се пречупи толкова бързо, към 31 декември 2018 г. вече сме били под 7 милиона.

Дали е така, ще стане ясно след месец и половина, когато излязат новите данни на НСИ, които се вземат от гражданските регистри. Следващото преброяване на населението, което ще огласи точния брой на българите, е през 2021 г.

Причините за намаляването на населението са три: ниската раждаемост, по която сме на едно от последните места в ЕС, високата смъртност, по която сме безапелационен лидер в Европа, и емиграцията.

Едва през последните 2-3 години емиграцията не влияе чак толкова много върху населението, тъй като броят на хората, които се завръщат в страната, плавно започва да расте и да се доближава до броя на тези, които я напускат.

Според последните данни през 2017 г. България е напусната от 35 586 българи, но други 25 597 са се върнали обратно, т.е. по тази линия страната губи по десетина хиляди души за една година.

През същия период смърт е застигнала обаче около 108 хиляди българи, което е твърде много за такава малка държава. Смъртността по последни данни е 15,5 промила, т.е. на всеки 1000 души всяка година умират по 15,5 човека. Това е най-високият показател в ЕС. Във Видин този коефициент е дори 27 промила. По-висока от сегашната средна смъртност в България е имало само през 1996 и 1997 г.

По раждаемост страната ни не е на последно място в ЕС, а на второ след Италия. У нас напоследък се раждат по около 65 000 деца годишно. По-нисък от сегашния показател сме имали също през 1997 г., когато са се родили само 55 000 деца.