Предложих да има зала “Осман Бизанти” в софийската Съдебна палата, казва адвокатът, който бе в екипа, защитивал медиците ни в Либия

Спечеленото дело от Нася Ненова срещу мъчителите има по-скоро морален характер

- Г-н Харалампиев, една от несправедливо обвинените в Либия български сестри - Нася Ненова, спечели дело в СГС, което бе завела срещу мъчителите си. Как ще коментирате това?

- Това за мен не е изненада. Медицинските сестри трябваше да предприемат нещо, за да докажат за сетен път своята невинност. Определеното от съда обезщетение, в какъвто и размер да бъде, не може да овъзмезди изключителните болки и страдания, които са причинени на Нася и останалите медицински сестри, както и на палестинеца Ашраф. Чест прави на състава на Софийския градски съд (СГС), че уважи исковата претенция.

Помня, че се образува наказателно дело, когато медицинските сестри получиха тъжби от техните мъчители начело с Джума Мишри. Те твърдяха, че медиците ни неправилно са ги злепоставили, че били физически измъчвани и насилвани да признаят нещо, което не са извършили.

- Делото беше срещу нашите ли?

- Да. В него участвахме либийският адвокат Осман Бизанти и аз. Разглеждаше го районният съд на Триполи. По принцип медицинските сестри избягваха да се явяват в съда, защото твърдяха, че са били подлагани на мъчения, а и бяха поставени в клетки.

Но в случая бяха непоколебими, че ще участват в този процес. Ашраф беше защитаван от адвокат Туми, който заяви в съдебната зала, че мъчителите са достойни хора, Либия се гордее с тях и не те, а други били мъчителите на българските медици и палестинеца.

Тогава Ашраф стана от пейката и каза: “Бог ми е свидетел, не вярвайте на това, което казва моят адвокат. Ние бяхме жестоко измъчвани.”

- Вие защитавахте нашите медици заедно с Осман Бизанти, който, за съжаление вече не е между живите. Как го оценявате като човек и професионалист?

- Бизанти беше блестящ адвокат, който защитаваше брилянтно медиците. Все още хората не си дават сметка какъв кураж и смелост са били необходими на Бизанти, за да защитава сестрите. Той беше обругаван. Беше наричан “куче” и “жалък предател”.

В писмо до правосъдния министър Цецка Цачева предложих една от залите на софийската съдебна палата да носи името на Осман Бизанти. Направих това, след като научих за смъртта на колегата си Бизанти.

Ще бъде акт на признателност към този адвокат, който преодоля страха, смущението и обругаването, за да се включи най-активно в процеса срещу нашите. Това ще бъде и акт против забравата.

- Възможно ли е това спечелено дело от Нася да има последици за либийските мъчители?

- Не мога да се ангажирам с категорично мнение, защото тази материя - непозволеното увреждане, е малко встрани от моята специализация по наказателни дела. На пръв поглед присъденото на Нася обезщетение има повече морална, отколкото материална стойност. Но дори и само заради това си струваше медиците да дадат на съд своите мъчители.

Не съм категоричен, но преглеждайки НПК, срещнах нещо твърде интересно, което би могло да бъде използвано от сестрите. Има договор между България и Либия за правно сътрудничество. Той е ратифициран през 1984 г. и е влязъл в законна сила година по-късно. Мисля, че въз основа на този договор

може да се

търси начин да

бъде изплатено

присъденото

от СГС на Нася Ненова.

- Кое затруднява изплащането на тези пари?

- Нася и останалите са завели искови претенции срещу физически лица, а не срещу Либия. Поради това Либия ще заяви, че един такъв процес не я интересува, защото обвинените и осъдени от СГС са физически лица.

Освен това възникват въпросите - живи ли са към настоящия момент Джума и останалите мъчители и какъв е пътят, по който могат да се търсят обезщетенията.

Затова по-скоро решението има морален, отколкото материален характер. Помня много добре, когато ме извика посланикът по онова време в Либия Александър Олшевски. Каза, че трябва незабавно да отидем в затвора Джудейда при медиците. Пред тях той съобщи, че след сериозни дипломатически преговори е постигнато споразумение. Либия в лицето на Висшия съдебен съвет - институцията, която имаше право да заменя смъртните присъди с доживотен затвор, реално да замени присъдите на всяка от сестрите на доживотен затвор, които да бъдат изтърпени в България. Условието беше, българките да не предявяват каквито и да било морални и материални претенции към Либия.

- Подписаха ли подобни декларации?

- Ясно си спомням как нашите яростно се противопоставиха. Първа възнегодува Валя Червеняшка: “Това не може да бъде! Не може да се съгласим с условията, които ни поставя една държава, където сме измъчвани 8,5 г., без да сме извършили престъпление.”

Тогава ги

посъветвах

да приемат

по-малкото зло

и привидно да се съгласят, че няма да имат претенции към Либия, за да може час по-скоро да я напуснат. Защото вече никой не може да гарантира техния живот. Като юрист знаех, че подобна декларация няма юридическа стойност.

- Нася Ненова търсила ли ви е за съвет преди завеждане на делото?

- След като бяха освободени, не съм се виждал с медицинските сестри с изключение на една среща във френското посолство, където бяхме поканени и защитниците. Веднъж се видяхме с Кристияна Вълчева във ВМА, където мисля, че работи. Но винаги съм мислил, че сестрите трябва да потърсят своите права. Трябва да дадат на съд либийската държава или мъчителите си.

Няма да забравя пресконференцията, която Джума Мишри свика след едно от делата срещу нашите сестри. Тогава той каза, че българските престъпнички са накърнили неговия авторитет, като са го обвинили, че с колегите му са ги измъчвали.

Към него се приближи журналистът от “24 часа” Георги Милков, който го попита: “Г-н Мишри, вие бихте ли приели да дойдете в България и ако бъдете предадени на съд от медицинските сестри, да се защитите и да докажете, че не сте ги измъчвали?”.

Без да се замисли, Мишри тогава заяви, че няма пречки да не дойде. Разбира се, за нас беше ясно, че това са празни приказки, защото той не би имал кураж и морал да дойде и да признае как са измъчвали и малтретирали прекрасните ни медицински сестри.

*Интервю на Любомир Илков