Традицията мъжете да хванат байряка и да се метнат в ледените води на реката, за да завъртят хоро на 6 януари въобще не е толкова древна българска традиция, колкото се опитват да ни убедят участници и медии. Главните действащи лица в него разказаха пред камерите, че по този начин искат да съхранят един български обичай, практикуван векове наред. А истината е, че ледено хоро се играе от 70-те години на миналия век. Преди това са били практикувани съвсем други обичаи на Богоявление. Ето какво разказва пред агенция "Фокус" Ася Николова, директор на националния музей "Христо Ботев":

"Така нашумялото в последните години мъжко хора не е стародавна традиция. Който каже, че това е традиция от 100-200 години просто не е запознат нито с историята на града, нито с традициите. През Възраждането традицията е да се ходи на реката, запалвали са свещи и са пускали кръст. Най-голямото събитие на този ден е била литургията, която се отслужва в храма, водосветът, който се прави от свещеника и очакването на кумовете, които ще дойдат на гости, за да донесат на своите кръщелници кравай и малко парички. Това е обичаят, а хорото, което сега е едва ли не притегателният център и забравяме, че това е деня на рождението на Ботев, нещо много по-важно.

Това хоро е практикувано от миналия век, някъде през 70-те години. Превърна се в една медийна атракция. В това няма нищо лошо, но нека не изместваме центъра на празника. Празникът е Богоявление. Това мъжко хоро се играе за здраве, но е далеч от традицията на празника. Както се казва в такива случаи, традиция ще стане може би след 200 години. Дано се запази. На мен ми се иска на този ден повече да говорим за Ботев. За да празнуваме днес свободно в своите църкви, със своите свещеници, със своята армия, трябва да се сещаме по-често за тези, които създадоха от един народ нация."