Истинско чудо: Северна Корея влиза в английския футбол!
Едва ли някой някога беше чувал за скромното тимче "Блит Спартанс". Отборът открай време се подвизава при аматьорите и никога не е ламтял за купа или пробив в по-високите нива на английския футбол. И все пак феновете обичаха безрезервно любимия си клуб от покрайнините на Нюкасъл.
Да, липсваха успехи, но поне имаше някаква романтика на "Крофт Парк".
Тези дни романтиката обаче никаква я няма на клубния стадион, а верните привърженици са необичайно тихи. Нещо невиждано сполетя "Блит Спартанс", който за няколко часа се прочу по целия свят. Аматьорският клуб се уреди със сензационен спонсор в лицето на севернокорейския комунистически режим.
Феновете си помислиха, че става дума за
подранила
априлска шега,
когато пристигна съобщение от ръководството на тима за подписано споразумение с комунистическата държава. Шокът стана пълен, когато на стадиона се появиха пана, приканващи англичаните да стягат багажа и да посетят страната, в която пращат в лагер, ако слушаш западна музика.
Съвсем очаквано публиката на "Блит Спартанс" реагира изключително остро на новината за сродяването с режима на вожда Ким Чен Ун, а клубното ръководство е сериозно разколебано дали новият рекламен договор носи повече позитиви или негативи на аматьорския клуб. Парите явно са добри, но
гневът на
феновете
също не е за пренебрегване. Иначе новината за влизането на севернокорейски инвестиции в най-скъпото футболно първенство предизвика страхотен отзвук на Острова. Британците умеят да се шегуват с подобни нестандартни ситуации. Медиите вече попитаха дали вождът Ким ще посети отбора, който издържа с парите на изнемогващите си поданици. Другите с насмешка коментират, че аматьорите от "Блит Спартанс" ще се уредят с летен подготвителен лагер на севернокорейска земя.
Новината за новия рекламен договор е удобен повод за солени шегички, но и поредното доказателство за намеренията на Ким Чен Ун да развива най-популярната игра в своята държава. Севернокорейският лидер вече демонстрира някакво минимално желание да отвори режима към останалия свят и дори протегна малкото си пръстче към враговете от Юга. Сега вождът явно ще използва спорта като поредна
маслинова клонка за сприятеляване
с държави, които довчера дори бяха забранени за споменаване на севернокорейска земя. Англичаните са едни от най-платежоспособните туристи в целия свят и със сигурност биха помогнали на бюджета на бедната комунистическа страна.
Приходите от туризъм са само едната страна на монетата. Вождът и баща на нацията има мечта да разпространява мита за великата севернокорейска нация чрез успехи в спорта. Нещо повече, той дори говори пред лакеите си за пълна доминация в световния футбол. Само преди няколко месеца той раздаде конкретни задачи на съпартийците, които отговарят за развитието на севернокорейския спорт и в частност на футбола.
"Наша непосредствена цел е да наложим тотална доминация в Азия. След това лесно ще постигнем превъзходство и в световен мащаб. Притежаваме поколения с талантливи юноши, които разбират своята отговорност за възхвалата на севернокорейския футбол по целия свят. В най-близко бъдеще ще изненадаме враговете си с един изключително
боеспособен
отбор,
съставен от играчи, които по нищо не отстъпват и дори задминават по качества Лионел Меси", обяви съвсем наскоро Ри Ю-Ил, шеф на най-голямата футболна академия в страната.
Школата в столицата Пхенян отваря врати още през 2013 г. и моментално започва да набира момчета и момичета, които искат да се занимават с футбол. Съвсем естествено - тренировъчният процес върви с изключително бавни темпове. Треньорите в школата нямат възможност за досег със съвременните достижения в професията. Интернетът им е забранен, чуждите телевизии са табу. Няма откъде да видят дори как се нареждат конусите по терена, за да могат момчетата и момичетата по-бързо да свикват с футболните движения.
Шефът на школата Ю-Ил не се притеснява от липсата на каквато и да е по-специална теоретична подготвеност на треньорите му. Явно спецовете в академията ще имат уникалния шанс да измислят чисто нови модели за подготвяната футболна революция.
Но дали наистина това е шанс или проклятие?
Вождът Ким Чен Ун не търпи провали
и лесно праща в трудови лагери неуспелите да се справят с поставените им мисии. Засега поне не се е чуло за някакъв пробив на севернокорейските отбори, нито за момче, което наистина притежава и частица от таланта на Меси. Инвестициите в английското първенство обаче доказват последователност в опитите на Ким Чен Ун да стъпи там, където хората наистина знаят как се правят тези неща. Сега големият въпрос е как ще реагират англичаните на севернокорейските пари.
Първите отзиви са негативни, но и други азиатски или руски милиардери бяха посрещнати на нож, но това не ги спря да наливат милиарди във и без това свръхбогатата Висша лига. Ако донесе достатъчно голяма торба със злато, нищо чудно и Ким да се превърне в любимец на английските фенове.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха