От Милен Русков току-що разбрах, че има трима писатели в българската литература - Той, Георги Господинов и Захари Карабашлиев. Също така разбирам, че, ако издам тази година книга, има вероятност тя, респективно аз, да бъда забелязан. Също така "има шансове" да бъдат забелязани и други автори, защото тримата милостиво ще ни освободят полето тази година. Какво великодушие от негова страна. Моля Ви, Ваше величие Русков, да ми посочите точно ъгълчето, което трябва да заема в литературата. Защото аз, маргиналът, все се натискам към центъра, привлечен от Вашата хелиоцентричност. Радвам се на самочувствието, което демонстрирате.

То е крайно необходимо. Има една виетнамска поговорка, която страшно Ви отива - имам нещастието да поназнайвам и този език. "D?i v?i nha tho rat tik, xa lanh co dau va s? h?u cac tac ph?m". (За поета най-хубави са чуждите жени и собствените произведения)...Прекрасна поговорка. Ако не се отчита фактът, че Вие не откривате топлата вода. Нямам нищо против самочувствието Ви - него дълго го помпаха през последните няколко години. Страшното при напомпаното самочувствие е пълната липса на съдържание. То винаги напомня на мъжки полов орган с кожичка без пълнеж. Не бих си позволил такава метафора, ако отсреща имах равностоен противник.

Но човек, който чете само себе си не може да ми е критерий. Четенето не е дадено за всеки. Драги Русков, това, което правите в последно време говори за страх. Необоснован страх. Или е обоснован - да не би да направят така, че да вземете да паднете. Спомням си отказът да се намесите в Предложението ми за промяна на Закона за авторското право и сродните му права. То бе продиктувано от страх пред издателите, от които сте зависим. Зависим сте и от Георги Господинов и Захари Карабашлиев. И разбирам тази Ваша зависимост - не можете да издържите на темпото. А когато един писател не може да издържи на темпото, той инвестира в страха. Добра инвестиция. Но тя е убежището за несигурния в собствените си възможности. Разбирам - не можете да се задържите на нивото на "Чамкория" - за разлика от Вас аз чета и Вашите, и на другите вождове в литературата текстове. Усещането за провал е разбираем - талантливият писател е изтъкан от съмнения.

Съмнявайте се. Но нека съмненията започнат от собствените текстове, а не от мнението на медиите за тях – казвам го от позицията на писател, който Ви е освободил малко пространство във времето, в което живее. Защото цялата ви Света Троица е медиен продукт, а знаем, че точно работещите в тях са най-посредствената и нечетяща част от обществото. Трябва да сте се убедили в това. Медиите са добрият глашатай на Божани и други бизнесдами от издателския бизнес... Но, с ръка на сърцето, четейки текстовете на Божана, тя ли е човекът, който може да създава литература? Но за Ваше удобство Вие и нея обявихте за писател… Ако е така, Вие съвсем сте се предали... Останалото е страх... Ами, това е...

*От фейсбук