Голямата актриса е неутешима. Той я закриляше от всички житейски несгоди

Почина Светослав Светославов-Славето - съпругът на Татяна Лолова. Той си отиде в сряда сутринта (26.12.) на 85 г. (роден е през 1933 г.), научи “24 часа” от журналиста Георги Тошев.

Голямата актриса и Славето са заедно от 55 години. Тя е неутешима. Той ѝ бе изключително предан, закриляше я от всички житейски несгоди. Двамата със сина им до последно всеотдайно се грижат за него.

Ще го запомним

като

изключително

скромен човек,

самороден талант, самоук художник. Преди няколко години за първи път се осмели да покаже творбите си, които публиката прие много топло. До последно е имал идеи за нови картини, които, уви, са останали ненарисувани.

“Щедростта е талант. Както и рисуването! Щастлив съм, че животът ме срещна с него! С усмивката му, щедростта и грижата му за другите. Сега ми останаха картините и спомените, чувството му за хумор, ненарисуваните картини... Голям човек! Талант! Отдаден на другите! Винаги ще те помня, Славе!

Не се

разделяме...

Ти просто по-рано

отлетя...”,

написа във фейсбук Георги Тошев. Точно на Коледа той е бил в дома на Таня и Славето да им честити празника.

Журналистът, снимал филм за Татяна Лолова, е бил до тях и когато Славето се осмелява за първи път да покаже картини на изложба. Тя е през 2014 г. в българския културен център в Лондон. Минава при голям успех. Ето и разказа на Тошев за лондонското приключение на семейството, в който е и част от историята на Таня и Славето.

“Любопитна съм”, казва актрисата Татяна Лолова и хваща под ръка съпруга си Светослав Светославов-Славето. Двамата потеглят на дълга разходка из Лондон.

Привечер. Малък ресторант в Кенсингтън. Уморени от пълния с впечатления ден, Славето и Таня сядат за вечеря. Сервитьорката, момиче от Хърватия, пита любезно дали госпожата ще има нещо против да се снима с хората от 3-а маса. Оказват се българи, от 25 години във Великобритания. Лолова раздава автографи, следват снимки. Славето е щастлив. Жената на живота му е народна артистка от години, а сега вече и международна.

“Понякога

славата ѝ тежи -

споделя Славето - Понякога искам да я изведа на разходка, но тя се дърпа. Предпочита да остане у дома, да си почива. Разбирам я. Славата може да е и уморителна. Хората я обичат. Непрекъснато искат да се докоснат до нея, а човек понякога има необходимост да се събере, да остане сам със себе си”.

В битието на Лолова няма нищо “пикантно”, което да човърка нездравото любопитство. Вече 51 години (към 2018 г. са вече 55) споделя живота си със Славето. Той е дългогодишен театърмайстор. Срещат се по най-тривиалния начин - в театъра. Едно столче, което той нарочно разхлабва, за да “потъне” актрисата, е формалният повод двамата да се видят по друг начин. И да разберат, че това е любов. Следват разходки в планината, откраднати усмивки.

И една пейка в

парка, на която

става ясно, че

те ще бъдат

семейство

“Преди да я срещна, си вземах по много от живота. Имах приятелки, бях напрекъснато в големи компании. Но след като я срещнах, се промених. Тя е единствената жена, която ме интересува. Обичам я като човек и я уважавам като актриса. Не мога да си представя живота си без нея”, признава Славето с вълнение. “Тя все още ме ревнува понякога”, добавя мъжът до голямата актриса.

“Истината е, че

Славето

командва у дома

Нищо, че хората си мислят, че аз съм тази, която се налага. Само Стоянка Мутафова беше проницателна и ми каза навремето: “Татяно, нека всички си мислят, че ти въртиш къщата! Аз знам, че Славето е главата в семейството!”

Мутафова, смятана години наред от критици и публика за най-голямата конкурентка на Лолова, първа ѝ казва, че Славето е големият ѝ шанс в живота. И думите на Стоянка се оказват пророчески.

“Била съм омъжена преди за едно много добро момче от квартала. Най-доброто. Живеехме добре, но се разделихме. Срещата със Славето ме промени. Преобърна ме... Толкова години сме вече заедно, а ми е интересно с него така, сякаш сме се срещнали вчера. Той ме усеща по начин, който е необясним за мен самата. Щастлива съм, че той вече е звездата в семейството. Първата му изложба в Лондон е успех, който той заслужава. Обещал ми е, че ще има още, а след време хората ще казват: “А коя беше съпругата на Славето? Една артистка, нали? Една такава, смешна...”

Славето признава, че

никога не се е

чувствал в

сянката на

прочутата си

съпруга

“Напротив, винаги съм уважавал успеха ѝ. Дори изпитвам неудобство, когато са искали да ме приобщят към него. Истината е, че тя винаги ме е подкрепяла в артистичните ми занимания. Рисувам от години, но нямам самочувствие на художник. Всеки път, когато Таня се връща у дома, пита дали съм нарисувал нова картина. Показвам ѝ, а тя нетърпеливо: Веднага да я носим за рамкиране!

Холът на семейството в София е пълен с картини на Славето. В тях се оглежда пътят, който двамата с Татяна са извървели. Цветове и образи, които разказват за един живот, преминаващ с любов.

“Славето е един от моите шансове в живота. Може би най-големият заедно с нашия син Сава. Роди се по-рано от повечето деца, в 7-ия месец. Славето - най-щастливият на света: Танче, нали ще имаме десет деца? Един син родих, но той и семейството му ни носят радост за десет. Понякога си мисля колко много още съм могла да дам на моето момче... И със сигурност съм му липсвала в определени моменти. Но затова си имам Славето. Той винаги ме е допълвал в отсъствията. Важно е, че всичко, което съм правила и правя, дори грешките, е с любов... Емоционална съм, непокорна съм. Само Славе ме разбира и винаги ми прощава.”

Тя си го нарича

Майстора

“Работехме в театъра с радост и обич. Много. Непрекъснато - от сутрин до вечер. Славе рисуваше през свободното си време. Не че имаше такова, цяло чудо си е, че има творби от тези времена. Все пак рисуваше и когато заминах да снимаме “Гоя”. От Русия му донесох кутия маслени бои, триножник с палитра. Било е през 1969-1971 г.”, спомня си тя.

Славе

рисува бързо,

цветно, с

настроение.

Изригващо

Тя се прибира от поредния гастрол. Харесват ѝ платната. Радва се. Радват се и техните приятели и го поощряват да покаже картините си: “Славе, много са хубави!” Той се отбранява: “Глупости! Аз не съм художник! Не излагам, не продавам, не подарявам!” А тя, която вече (и отдавна) е в ролята на муза на своя съпруг, казва: “Театърът ще почака. Отдала съм му 60 години. Сега ще се посветя да ролята да бъда муза.” Много разговарят, много спорят, но резултатът е поредната картина. (Не случайно изложбата му в Лондон се казваше "Творецът и неговата муза" - б.р.). Славето не иска да се повтаря. Нещо се ражда за един ден, нещо след десетина дни размисъл над платното.

Татяна Лолова - примата на театъра, тръпне пред статива на съпруга си. Тя, изиграла десетки запомнящи се роли на сцената и екрана, се чувства като дебютантка. Дебютът и ще е в живописта. Славето може би ще и позволи да сложи един щрих, една мазка на негова картина... Може би. Дали ще е нещо червено, дали лилаво, дали синьо? Зависи от сюжета, а Славето обича да рисува природата. Значи Таня има избор с цветовете, с които да обагри платното.

А дали пък в един хубав ден

двамата да не

нарисуват

своя обща картина?

На нея много и се иска да рисува. Жадно гледа как Славе ловко борави с четките и палитрата. Засега си запазва ролята да се произнася само за рамките. Все пак платната трябва да бъдат “облечени”.

Но накрая, след като “тапицирал” стените на апартамента им с картини, Славето се предал на убежденията и на натиска от приятелите. Любомир Козарев от “Изток-Запад” помогнал да бъде отпечатан каталог.

Специално за каталога издателите са намерили една публикация от 1978 г., чийто герой е Славето.  “Светлините угасват. В тъмното чувам шум от преместване на предмети. Всичко става бързо и леко, сякаш невидима ръка ги докосва и те заемат естествените си места. По-късно разбирам, че

невидимата ръка,

която ръководи

всичко това, е на

театър-майстора

Той следи за декорите, за безопасността на актьорите, за реда на сцената. Запознавам се със Светослав Светославов - театър-майстор. Трудно е да се каже колко часа трае работният му ден. Реди декори за репетиции и представления вече 21 години... Театър-майсторът е режисьор на сцената и от неговото умение, вкус и прецизност зависи цялостната обстановка, в която ще се движат, ще говорят, ще се радват или скърбят героите.” Това са били делниците на Славето, който пак в театъра среща голямата си любов.

Когато Таня пътува, той рисува. Самоук е. Не се съобразява с жанрове и етикети. Абстракции, пейзажи, сънища, мечти, спомени, срещи, сцени, морета, миражи, бъркотии, дори Космосът са на неговите платна - цветни и ярки. Прави са били приятели му да го “натиснат” да покаже този свой таен свят. Нарисуван с устрем и доза наивност може би. Точно това прави картините му толкова свежи, пленителни, истински.

Остават след него. Както и голямата му любов към Татяна Лолова.

(Обзор)