"Театърът е самият живот" казваше актьорът. Поклонението е в неделя от 12 ч в черквата "Св. София"

На 94-годишна възраст почина един от доайените на Народния театър "Иван Вазов" актьорът и режисьор Мирослав Миндов, съобщи синът му Николай Миндов на "24 часа". Дойенът на трупата не се чувствал добре през последната седмица и просто угаснал в петък вечерта.

Поклонението е в неделя (23 декември) от 12 ч в черквата "Св. София".

Дълги години Миндов е бил част от трупата на Народния театър, както и негов директор в периода 1966-67 година. Има забележителни роли в постановките „Иван Шишман”, „Прокурорът”, „Съвест”, "Майстор Манол" и още много други. Специализирал е режисура в Англия. В киното ще бъде запомнен като Бойчо Огнянов от филма „Под игото“.

Бил е и председател на Съюза на артистите в България.

Ще остане в паметта на хората и като рецитатор с мекия си и кадифен глас.

До преди десет години е ръководел детски театрален състав и с много любов и внимание е показвал на младите хора пътя в театралното изкуство.

Как Мирослав Миндов изигра Бойчо Огнянов - Вазовия герой от "Под игото" 

Мирослав Миндов е на 27 години, когато има шанса да изигре ролята на Бойчо Огнянов - главният герой в епическия роман на Иван Вазов. Героят, който всеки българин, прочел книгата, носи дълбоко в сърцето си.

Филмът излиза на екран в края на 1952 г. Той е едва петият филм на одържавената през 1948 г. кинематография. Режисьор е Дако Даковски, за когото лентата е дипломна работа във ВГИК-Москва.

Мирослав Миндов прочита романа на Вазов още като ученик. Като актьор чете откъси от него по радио "София". "Когато ме избраха за ролята, всеки кадър, всяка страница и всичко около романа оживя в мен. Но представата ми беше съвсем друга до момента, в който видях Лили като Рада - една невероятна красавица, в която веднага се влюбих. Тя е един от най-хубавите и най-верните образи - така, както съм си представял героинята...", разказваше Миндов.

"Под игото"

ще остане в историята на

социалистическото кино

и с първата целувка

В романа тя е между Рада и Бойчо, на снимачната площадка я правят Лили и Мирослав. Когато настъпва времето да я снимат, в екипа настава голямо вълнение. "Всички искаха да видят как точно ще го направим. Сякаш очакваха да сме голи или бог знае какво. А ние се целунахме два пъти и всичко свърши." - казва Миндов и доволен уточнява: "Ама хубава ни беше целувката!"

За първи път той гледа филма в кино "Левски" и се разплаква от възторг и щастие. "Под игото" има премиери във всички тогавашни кина в България и навсякъде е посрещнат с възторг и овации. Филмът е прожектиран в тогавашната ГДР, във всички републики на Съветския съюз. Екипът обикаля страната за срещи със зрителите и навсякъде те протичат изключително емоционално.

Образът на Бойчо Огнянов

е наистина е толкова ярък,

че Миндов дълго остава под неговия знак и режисьорите се притесняват да го канят във филмите си. Не го забравя обаче Дако Даковски и го снима в своята "селската трилогия" - "Неспокоен път", "Тайната вечеря на Седмаците" и "Стубленските липи". "Доволен съм от участието си в тези филми, но например образът на Петко Стубленски не е цялостен, едностранчив е и няма развитие", коментира участието си в трилогията Миндов. През 1962 г. той печели наградата за най-добра мъжка роля за филма "Призори" на Димитър Петров.

През 1968 г. актьорът е изпратен на специализация в Лондон. Той е

един от малцината наши артисти,

изкарали едногодишна школа

при знаменития Питър Брук

Заедно е с Виктор Хара, който 5 години по-късно при преврата на Аугусто Пиночет ще бъде убит и ще се превърне в национален герой на Чили.

Според Миндов Брук му предлага да изкара и висшия курс на школата му, но той отказва. В архива си българинът пази лично написано от Брук посвещение: "На големия актьор с пожелание да направи в България това, което е научил в Лондон".

Но когато се връща в София две години не получава никакво предложение за роля или изява - нито в театъра, нито в киното и телевизията, нито в радиото. През 1971-1972 г. е директор на Сатиричния театър, след това около три години - председател на Софийския градски комитет за изкуство и култура. После

15 години е художествен ръководител

на детски театър,

прави много драматизации на детска класика: "Малкият принц", "Юнак Гого", "Принцът и просякът", "Бяла приказка"... Играят ги в НДК, Музикалния театър, зала "България. Постановката му "Малката кибритопродавачка" е играна в НДК пред 4000 деца.

"Театърът е самият живот - казваше Мирослав Миндов. - Всеки че човек носи в себе си и актьора, и режисьора, и критика, но най-силните и истински актьори са децата. Това, което те могат да родят, никой режисьор не може да им го подскаже..."