Присъдите за седемте живота бяха условни и глоби

Само почернените завинаги родители сложиха цвете на паметника на Димитър, Любомира, Кристина, Елена, Виктория, Цветелина и Мадлена днес - 21 декември, когато се навършват 17 години от трагедията пред дискотека "Индиго". Сега щяха да са на 30 и над 30-годишни, вероятно със свои деца... Много техни връстници, оцелели тогава, са станали психолози и лекари.

Семействата намериха сили да продължат. В едно от тях се роди дъщеричка, друга майка осинови прекрасно момиченце. Уви, някои от родителите си отидоха, други напуснаха страната... 

Паметникът, дело на Ставри Калинов, който бе издигнат със съдействието и на "24 часа", напомня за краткосрочната ни памет и липсата на поука от трагедиите. Той за пореден път е със 7 откършени листа заради стотинките от претопения бронз. Стърчат само голите му клони. Няма я и златната топка, символизираща слънцето.

Ето една история от преди 15 години

Андрей Дреников им посвети песента “Ангели добри”

Композиторът Андрей Дреников направи трогателен подарък на родителите на седемте деца, загинали точно преди 2 години в дискотека "Индиго". Той им даде диск с песента "Ангели добри" по негова музика и текст, посветена на трагедията.

"Ах, колко тъга. Плаче цяла земя. Ах, как страшно боли. Празникът свърши, без да е започнал... Тихо се сипе белият сняг. Там на небето изгряват звезди. Седем звезди сияят в нощта. Тези звезди са нашите деца", са думи от песента.

"Получило се е необикновено силно и въздействащо произведение. То е друг вид паметник на нашите деца", сподели Мариана, майката на Митко. А Наташа Кабакчиева - майката на Кристина, вече има нова цел - да намери пари да се заснеме клип към песента. От Би Ти Ви вече са обещали често да го въртят, за да не се забравя фаталната нощ на 21 декември.

"Само вие - "24 часа", и министърът на младежта и спорта Васил Иванов не ни забравихте. Поддържате съвестта на хората жива и не давате на виновните медиен комфорт да се заличи споменът от черните ни забрадки за седем погубени живота", допълни Кабакчиева...

Няколко години министри и политици скланяха глава пред паметника на седемте деца, поднасяха цветя. Организираха се спортни състезания в тяхна памет. 

Дали е така сега? Сега е забрава.

Разкази на очевидци на трагедията

Мамо, децата в “Индиго” умряха за 2 лева

Оцеляла от “Индиго”: “Мамо, децата умряха за 2 лева”. Това казало след трагедията едно от оцелелите момичета в столичната дискотека “Индиго”. Детето разказва, че е било в центъра на тълпата и не е можело да диша. “Бяхме като в менгеме, нямаше накъде да мръднем. Охраната беше отворила само две врати, за да събира по 2 лева. Казаха, че ще пее рапърът Мъглата и затова...”, обясни 16-годишното момиче.

Хиляди деца се оказали притиснати в коридора пред самата дискотека. “Всички пищяха,

аз си сдържах дъха

и се мъчех да си

държа главата

нагоре, за да дишам. Сега ме боли вратът”, каза детото.

Според него проблемът не е бил в заледените стълби. Стъпалата са били покрити със сняг, но лед не е имало и не са се пързаляли. Проблемът е дошъл от това, че охраната не е отворила всички врати на дискотеката, за да премине тълпата, а е прецеждала децата едно по едно, за да им събере парите. Момичето се измъкнало по чудо, когато децата зад него успели да разбутат тълпата и да излязат навън. То не пожела да даде името си. “Мутрите може да решат, че им пречим на бизнеса”, отсече майка му.

Това е разказ от първо лице единствено число на едно от децата, оцелели при трагедията пред дискотека “Индиго” на 21 декември 2001 г. Тогава загинаха 7 деца, пометени и стъпкани на стълбите. Сред първите, озовали се на мястото на кошмара, е фотографката на “24 часа” Румяна Тонева.

“Най-тъжният ден

в живота ми”,

и до днес твърди фоторепортерката, отразявала кървави конфликти по цял свят.

“Със сигурност трагедията е щяла да бъде още по-голяма, ако охраната на заведението не е предприела бързи мерки по спасяването на децата”,твърдят магистрати. Един от бодигардовете е върнал към живот три деца, след като им направил изкуствено дишане.

Аутопсиите и на седемте загинали деца е категорична - Димитър, Любомира, Кристина, Елена, Виктория, Цветелина и Мадлена са починали от задушаване.

Предлагаме ви няколко свидетелски истории, записани дни след трагедията.

Оцелелите вече са

почти на 30 години, много от тях, семейни, със свои деца, но няма да забравят ужаса на преживяното и своите умрели приятели.

Показания на Петя Иванова Янчева - очевидка на трагедията, ученичка от 32-о СОУ, 8А клас, дадени на 14 януари 2001 година в присъствието на психолога от МВР Пенка Евтимова: “На завоя на стълбите беше страшно, имаше паднали деца Задушавах се, викахме за помощ. На 21 декември 2001 г. отидох с приятели на дискотека към 18,30 часа. Там, в “Индиго”, съм ходила 2-3 пъти. Към 18,30 ч отвън вече имаше деца, които чакаха на опашка. Към 18,40 часа дойдоха моите приятелки - Катрин и Ваня, те дойдоха със свои приятели. Аз бях отишла с Диляна Андреева, която е от 8Б клас. Ние се наредихме на опашката. Вратата още не беше отворена, но всички чакаха. Желязната врата водеше до стълбите към дискотеката. Не видях дали имаше бодигардове при вратата, защото имаше много деца и не се виждаше отзад.

Децата викаха да се отвори вратата

След като се отвори вратата, децата започнаха да ни бутат напред, за да влизат. Край вратите имаше 2 момчета, които викаха: “Не се блъскайте, защото може да паднете” и се мъчеха да въведат някакъв ред. Лека-полека се придвижвахме напред. Това стана, след като беше отворена вратата. Аз не знаех какво става. Попитах едно непознато момче какво става, защото обикновено таксата се взима при вратата. Този път ми направи впечатление, че няма такова нещо, т.е. че не събират такса. Едни казваха, че няма такава, а други, че тя ще се взима долу пред самото заведение. Отвсякъде бях обградена с деца и не съм видяла бодигардове. Придвижвахме се и стигнахме до стълбите. Чувахме отвътре да идва музика. Тогава много деца започнаха да ни блъскат отзад и да викат “Влизайте”. Усетих, че ни връщат назад 2-3 крачки. Сигурно е била охраната. Децата отзад продължаваха да ни бутат напред. Някои от нас викаха да спрат, защото не виждахме какво става. Имаше осветление, но имаше толкова много народ и тълпата те носи напред, не можеш да мръднеш и да се измъкнеш. Дори ние с Диляна се помъчихме да минем назад, защото ще ни смачкат, но това беше невъзможно, защото отзад ни бутат.

Всички се смееха. Всички искаха да

влязат и бързаха, защото мислеха, че ще изпуснат изпълненията на Колумбиеца и Мъглата. Аз дори не ги бях чувала дотогава. Не слушах рап. Единствената причина да отида беше преди празниците да отидем и да се съберем с приятели. При това бутане аз стигнах до завоя на стълбите, където завиват наляво. Там беше най-страшно, защото имаше вече паднали деца. Тези пред мен започнаха да се спъват в падналите, защото отзад ни бутаха. Момчето пред мен, като падна, без да иска, ме спъна и аз паднах върху него. Върху мен паднаха други деца, не знам кои. Тъкмо се опитах да стана и да се изправя, и върху мен започнаха да падат деца. Всички ходеха нормално, преди да паднем, защото стълбите според мен не бяха заледени. Не се виждаха стълбите. Когато бяхме паднали, всички викахме да ни измъкнат.

Аз почувствах,

че се задушавам

След това съм била в безсъзнание. Спомням си само, че като се свестих, всичко ми се въртеше пред очите, лежах в снега в близост до желязната врата. Едно момче, не знам дали е бодигард, ми биеше шамари и ме питаше дали съм добре.

Когато се съвзех, ми каза да стана, защото имаше много деца, които трябваше да се изнесат и нямаше къде да ги оставят. Понеже видях, че Диляна я няма, започнахме да я търсим. Измежду моите познати нямаше такива, които да са се обаждали до спешна помощ или полицията. Наоколо всички, които имаха възможност, звъняха по телефоните си. Първо дойде полицията.

Линейките дойдоха

5-10 минути след

като се съвзех

Аз влязох в дискотеката, там имаше деца, някои лежаха, други се опитваха да се съвземат. Някои от момчетата от персонала се грижеха за децата. После ме закараха до “Пирогов”, където на 24 декември ме изписаха. Предписаха ми лекарства и продължих да се лекувам”.

Ученичката Камелия Карова: Никой няма да си извади поука за трагедията в “Индиго”: “Не считам, че нещо ще се промени след смъртта на приятелите ни в дискотека “Индиго”, нито пък някой ще си извади поука от станалото”, отсече в Съдебната палата ученичката Камелия Карова. Камелия и още девет деца бяха призовани пред съда, за да заяват дали искат обезщетение. Всички родители предявиха искове съм четиримата обвиняеми. “Не съм ходила повече на дискотека, страх ме е. Не мисля, че парите, които мога да получа, ще променят нещо. Имах кожна болест, имах главоболие, не говоря за душевната болка, която ми остана, продължавам да мисля за това което ми се случи. Бях приятелка на Елена...”

“Беше страшно. Блъскахме се всички, докато вървяхме по коридора на дискотеката”. Това разказа Адрияна Николова. “Блъсканицата започна още когато минахме през желязната решетка преди входа за дискотеката. Натискаха ни силно тия, които влизаха отзад. Блъскането стана още по-голямо, когато достигнахме стълбите. Те обаче не бяха заледени. Ние също блъскахме тия пред нас. В един момент преди завоя в коридора видях, че пред мен децата започнаха да падат. Тия, които бяха зад тях, ни натискаха отгоре. Чуваха се вече крясъци и викове за помощ. Мен и моята приятелка Александра също ни натискаха отзад. Паднахме и двете. Аз загубих съзнание. Когато се свестих, усетих, че ме болят главата и тялото. Приятелката ми Александра също беше в несвяст. Аз станах и се помъчих да я вдигна. Виках за помощ, търсих някой да помогне”.

Делото "Индиго" завърши със със скромни глоби и условни присъди...