Искам да осиновя дете!

"Искам да осиновя дете, да имам наследник. Не усетих кога остарях, защото и днес да мине, и утре да мине, това моето е една професия, която ни среща с много хора, ама тя не може да замени това детенце. Не намерих време да създам семейство, защото много-много не се задържам вкъщи, но сега вече се замислям сериозно по въпроса."

Така най-добрият БГ изпълнител у нас Васил Найденов отговори на въпроса дали иска да има наследник, на когото да предаде таланта и уменията си.

"Разбира се, в някакъв момент все пак ще спра с пътуванията, ще се установя на едно място", обяснява Найденов, който по Коледа и новогодишните празници е звездата с най-много певчески участия.

В полунощ на 31 декември Васил и Богдана отново ще изпеят "Нова година", напук на някаква класация, която я нареди сред най-досадните коледни песни. Пред тях в челото по досада е Last Christmas на Джордж Майкъл и Андрю Риджли и коледната песен на Марая Кери. "С Богдана и Стефан Димитров не сме сънували, че ще ни наредят до Уитни Хюстън, Марая Кери, Джордж Майкъл. А в същото време "омразната" песен на Джордж Майкъл е на първо място по слушане в английска чарт класация, на пето пък е на Марая Кери. "Джингъл белс" се върти сигурно 100 години. У нас някой все подменя традициите, което е тъпо", казва с усмивка Васил Найденов.

Тази година певецът ни ще запомни с хубаво. Тъжното при него е малко, случва му се едва когато се сети за баща си. Няма спомен за него. Той напуска семейството, когато Васко е на годинка.

"Видях го вече, като станах певец. Той дойде при мен след един концерт. Влезе и каза: "Аз съм татко ти!". Онемях. Човекът ми беше чужд, чувствах се неловко и глупаво. Не го усещах като баща, бяха ме отгледали други. Не е важно кой те създава, а какво правиш след това с детето", тъжно казва изпълнителят. Заради това, че расте без баща и че рано остава сирак, тримата, които го гледали - леля, баба и дядо, доста му угаждали.

Васко не знае на кого е кръстен и защо майка му Маргарита е избрала името му. Но знае, че заради нея е в музиката. Тя го записва във втори клас на уроци по пиано. На хлапето му харесва да свири, не го приема като наказание. Няма как иначе - майка му пее в хор "България", води го на опери и симфонични концерти, именити музиканти гостуват в дома им на площад "Славейков". В 6-и клас Васко вече е на голямата сцена - свири на "Шубертовите вечери" в София.

Гласят го за музикалната гимназия, а той завършва картография в строителния техникум "Христо Ботев". Майка му няма време да се радва на Васил нито като пианист, нито като певец. Тя умира на 41 години, когато той е в казармата. Същата есен Васил изпълнява на пиано в консерваторията "Патетична соната" на Бетовен, после свири Бах. Свири вдъхновено, сякаш майка му го гледа отгоре. Приемат го пиано, а втора специалност записва пеене. "Бях немарлив в пеенето и ходех да отбивам номер", казва той с днешна дата. Като ученик Васко Найденов седи на един чин с Андрей Дреников, брат на именития пианист Иван, който свирел като хахав по 8 часа на ден. "И тогава, и после във ФСБ ми бе ясно, че никога няма да свиря на електроника като Румен Бояджиев или Косьо, както никога няма да стана един Иван Дреников в класическата музика", казва певецът и тръгва към втората си специалност. Заради "Синева" получава първия си прякор Васко Синевата. После обува за удобство при танца гуменки и го превръща в мода, а той става Кеца. Някои го наричали и Васко Казанчето, щото на сцената се въртял в кръг и си въртял ръката. Васа Ганчева, режисьор на новогодишна програма през 1987 г. по БНТ, още пази лентата как Васко играе досущ като Майкъл Джексън. Нашият отрича да е подражавал.

Харесва да пее различни жанрове - и трапезни песни, и мелъди рок.

"Вече мога да кажа, че съм поулегнал. Че вече не съм толкова краен и избухлив. Че сега по-малко се мъча да бъда Дон Кихот. Оказа се, че светът не е чак толкова справедлив, колкото на мен ми се иска. Но не е нормално човек толкова много да страда заради този факт. Свикнах да се щадя повече. По някой път излиза, че цялата емоция е излишна, тъй като не помага на никого. Та затова тук и сега съм по-събран. Премълчавам някои неща или ги осмислям по различен начин. Най-добре е, когато привикнеш да пестиш част от енергията", споделя научените уроци Найденов. Колкото до най-атрактивните подаръци, които е получавал за празници, изпълнителят на "Тишина" си припомня: "Саксия от порцелан с дизайн на кец. Имам и доста гуменки. Сега приятели ме питат защо пак не ходя с тях. Ходя, естествено, но когато съм с дънки. А и преди много танцувах. Сега съм успокоил темпото по различни причини. Някога музиката беше абсолютно на живо, а сега компютрите я превръщат в доста сухарска работа", категоричен е най-големият ни музикант Васил Найденов.