Неуморими са опитите на хора, чийто опит служи като очевидно доказателство за грешни решения, за порочни и даже престъпни провали в собственият им живот, как в края му все още размахват ръце в нелеп патос на поучителни тиради, на смешни опити да излъчват мъдрост, която никога не са успели истински да придобият. Как жадно се стремят пак да вземат думата? Колко много им липсва смирение и поне малко усет за естетика? Но какво ли не прави човек, пред ужаса на собственият си напразно пропилян живот, на който той желае да придаде огромен смисъл със задна дата, преди на вратата да почука инкасаторът с призовка за приключване на този жалък фарс?

Повод за размисъл...

*Коментарът е от фейсбук