Българинът няма неизживяно детство. Българинът има неизживяно робство. И заради това непрекъснато се обръща назад и напомня не само на себе си, а и на околните свой основен недостатък.

И страшно му се иска непрекъснато да го сочат като мъченик. Българинът не живее, българинът се мъчи. И ако животът му се окаже добър той плясва с ръце не да отлети със самодивата, а за да накаже самодивата за свободата й. Българинът не иска да бъде свободен, той иска да бъде освобождаван. И непрекъснато чака някой освободител. И дори се радва, че после търси друг освободител да го освободи от предишния освободител.

Българинът не е същество, българинът е съществително.

Съществото търпи еволюция, съществителното търпи забрава. Най обича да го забравят Великите сили. Освен в случаите, когато трябва да го поставят в нова зависимост.

Зависимостта българинът нарича робство. Други народи се срамуват от робството, ние се гордеем с него…

Тези дни ме изуми това непрекъснато напомняне, че имаме „ЧЕТВЪРТИ С В О Б О Д Н О ИЗБРАН ПРЕЗИДЕНТ”.

Това не е поднасяне на информация. Това е предизвикване на съжалителни усмивки, на съчувствие.

Излиза, че за 1300 години история ние само четири пъти свободно сме правили избор. През останалото време сме били нарочвани, не избирани. Странна психика за един уважаващ себе си народ.

Непрекъснато крещим на света, че сме страна с богата история, а му пъхаме под носа на този свят робската си психика. Вижте ни, демек, колко покорен народец ще си вземете, ако ни приютите под мощните си крила…

Казвайки не само на себе си, но и на света, че ние само четири пъти сме избирали свободно президент като че ли искаме да съобщим на слушащите ни, че от нас нищо не зависи. Не само защото нямаме традиции, а защото нямаме традиции благодарение на това, че никога не сме могли да решаваме свободно. И това е най-голямото ни предимство…

Други народи си измислят история, дори взимат онази част от нашата история, която може да ги покаже в един по-друг план пред света, а ние искаме да паднем ниско. Да обясним как двеста години сме били под византийско, после петстотин (дори не казваме, че са непълни петстотин) години под отоманско иго. Дори твърдим, че било турско робство при положение, че турци въобще не е имало по тези земи. Понятието „турчин” се появява едва в края на Османската империя, но ние искаме да покажем конкретния народ сега…

И пред цял свят крещим и се бием в гърдите, че имаме богата история, доказвайки, че имаме богата робска култура.

Като че ли искаме да кажем, че достойно и с охота ще търпим поредния поробител.

Опитваме се на цял свят да съобщим, че българинът може да направи нещо велико само ако е далеч от родината си. И прогърмихме ушите на света за корена на бразилската президентка, за Джон Атанасов, Кристо…

Като че ли искаме да покажем на света, че българинът нищо не може да направи в естествената си среда. Или го прави само когато е под робство…

Заявявайки, че имаме четвърти свободно избран президент в момента го правим с удоволствието, с което българският войник зачертава датите в календара, броейки дните до уволнението.

Като че ли искаме да кажем: ”Остава ни само още един, максимум шести свободно избран президент после ще ни управляват тъй, както сме свикнали”…

Може би и заради това ние в исторически план прескачаме РОБОВЛАДЕЛСКИЯ СТРОЙ. Защото не е необходимо статукво, за да поставиш в това състояние един народ като българския…

Роденият да бъде роб ще бъде роб дори като СВОБОДНО ИЗБРАН ПРЕЗИДЕНТ, нали…

И това, ако не е неизживяно робство…

* Коментарът е от фейсбук и е публикуван от писателя за първи път през 2013 г.