Наричали са ги всякак: горяни, конспиратори, бандити, врагове на народа, бивши хора… Те са се самоопределили като “Националхристиянски кръст” - убедени антикомунисти, до живот.

В историята остават като Първа Асеновградска конспирация. Официално в нея членуват 377 българи от 14 до 76 години, по вероизповедание са православни, мохамедани и атеисти, по етнос – българи, руснаци, помаци, цигани. Като политически убеждения са също пъстри – земеделци, легионери, анархисти, цанковисти, демократи, ратници, запасни офицери, трима свещеници, белогвардейци, безпартийни… А най-радикалният от всички е бившият член на РП/к/ Димитър Примов, който след 1944 г. става николапетковист и дори влиза

в противоречие със съмишлениците си, защото настоява за незабавна въоръжена борба, за крайни методи срещу комунистите и съюзниците им от ОФ.

И…, запомнете ми думата, драги читатели, един ден част от имената им ще се четат на тържествените зари и военни паради!

Тези хора са национални герои, дръзнали в най-жестоките времена на повсеместен терор да се възправят срещу комунизма в България - бедно въоръжени, но с много гордост и непримиримост водят сражения, правят организация,

търсят подкрепа от свободния свят, превръщат съдебната зала в трибуна за идеите си. Започват през лятото на 1947 г., а последните участници са ликвидирани чак през 1950 г.

Второто събрание, след учредителното на 27 август, се провежда на 14.11.1947 г. в чифлика на Ангел Стефанов Иванов, на което е избрано ръководство, разпределени ролите в четата и са приети трите постулата: 1. Въоръжена борба срещу Отечествения фронт; 2. Премахване на комунизма и 3. Свобода, правда и истина. На това събрание е утвърден и правилник на “Националхристиянския кръст”, който предвижда за изменниците на клетвата смъртно наказание, а полагането й става пред знаме, пистолет, кама и кръст. Двете чети получават имената “На смъртта” и “Хвърковата”. Пропукването идва с арестуването на пловдивския учител Георги Георгиев, член на друга нелегална организация – “Цар Борис Трети”, в разпита му за първи път е загатнато за създаването на голяма въоръжена организация в Асеновградско. Държавна сигурност мобилизира всички сили, блокирани са 35 села в околията, ангажирани с обезвреждането са 12 агенти, 15 резиденти, 104 информатори. След неуспешни опити, все пак

ДС успява да внедри в четата своя специален агент

Тома Тодоров Шокарев, който работи под прикритие от 1946 до 1958 г. и най-зловещата му роля е именно при разгрома на “Национал-християнски кръст”. За дейността си той е удостоен със специална пенсия, индивидуална по размер, с решение на Политбюро на ЦК на БКП на 30.12.1969 г.

Рекапитулацията? Четири сражения с вътрешни войски, служители на ДС и редовна армия, два съдебни процеса с 575 подсъдими, осъдени 417 души, 13 смъртни присъди, 27 доживотни, избити без съд и присъда 11 души, един световен прецедент в юриспруденцията – в процеса са осъдени ефективно ненавършилият 15 г. Георги Гавазов и 16-годишният Атанас Пинтиев;

изселени 479 семейства,

отнети граждански права на 403, конфискации върху имуществото на 493 семейства. Е, има и неиздържали на побоищата, глада и заплахите 21 вербувани сътрудници на ДС, но нито един, нито един доброволен доносител. 21 от 575! Само… И “рекапитулацията” е за малка околия като Асеновград, за “само” два процеса, ако прибавим и жертвите след 9 септември, и тези от “Народния съд”, става страшно…

Имах рядкото щастие да познавам и познавах част от участниците в конспирацията, записах много от техните спомени, убягваше ми самият “съдебен акт”, но се сдобих и с него, който ви предлагам, за да се помни, да се знае, да се почитат титаните на антикомунизма в България.

Няколко разяснения. Организацията “Национал-християнски кръст” е създадена на 27 август 1947 г. в местността “Имарет дере”, Смолянско (сега известна като Хайдушки поляни) и първоначално в нея членуват 217 души, а до Коледа същата година, когато излизат в планината, вече са се записали 377. В началото се разделят на два отряда с командири Ангел Стефанов Иванов – икономист, подпоручик, и Христо Бузов – запасен офицер. В края на 1947 г. Христо Бузов, куриерът Никола Дюлгеров и ятакът Йордан Дичев са убити в престрелка, което налага обединението на двата отряда на 12.01.1948 г. Горяните се отправят към гръцката граница, но са предупредени от ятаци, че около Смолян е блокирано

в четири кордона от редовна войска с минохвъргачки

Водят няколко сражения, опитват да се върнат към Пловдивско и od ie разпръснат, но са обкръжени и заловени, а част просто избити. Успяват да се отскубнат от блокадата едва десетина души, начело с Ячо Калеев, Марин Ангелов и Константин Ангелов и продължават борбата, участвайки в различни горянски групи. Организацията “Национал-християнски кръст” е ликвидирана едва през 1950 г.

Записал съм няколко драматични разказа на бай Стефан Вълков (светла му памет) за трагедията на ония времена: “Делото го гледа Първи състав на Пловдивския областен съд от началото до края на април 1948 г. В престрелката, в която убиха Христо Бузов, милиционерите пленили най-верния ни ятак и всеотдаен помощник Герман Кабанов – руснак-белогвардеец. Той държеше връзката ни със София, на мнозина от нас бе учител в антикомунизма, разказваше ни какъв терор е в СССР и ни заклеваше да се борим докрай. На делото бяха призовали жена му Цвета Кабанова за свидетел. Тя дойде, но разказа

как са я арестували

с двете деца,

с насочени шмайзери ги принудили да гледат как мъжът й си копае гроба, после го разстреляли. Накарали ги да го погребат със собствените си ръце, неопят, неоплакан, без ковчег. Представяш ли си, тя и децата?! В залата прокурорът реагира и я осъдиха на 5 години затвор, защото разказа за зверството. Имахме още един белогвардеец при нас - Леонид Цимбал, май бе украинец, но и него го ликвидираха по затворите…” Герман Кабанов е работил като пазач на мина „Сребрица” между селата Кормисош и Мостово, където се формира четата под ръководството на Христо Бузов, в която участва самия Стефан Вълков.

И още един детайл от бай Стефан: “Имахме наши хора в София, те държаха връзка с посолствата на Англия и САЩ – д-р Симеонов, Наско Рачков, адвокатът Ловчанов. През цялото време очаквахме помощ, поне с оръжие, храна, облекло. Англичаните отказаха категорично още в началото, а американците обещаваха и нищо не направиха. Оттогава не им вярвам, ама въобще не им вярвам, когато интересите им диктуват, са в съюз с болшевиките. Водехме сражения с два шмайзера, 5-6 пистолета, десетина пушки, самоделни бомби и пак се опънахме здраво на потерите, които ни обстрелваха с миномети. А беше и адски студ, страшна зима, но имахме ятаци в селата, здрави селяни, богати помаци, идеалисти момчета, но подкрепа от Запада - никаква…”

И още една история от епопеята. В процеса е съден и ненавършилият 15 г. Георги Иванов Гавазов. По-късно е осъден още веднъж за участие в друга конспирация. След излежаване на втората присъда създава семейство, раждат му се деца, опитва се да заживее нормален живот. На 22 май 1984 г. в КЦМ, където работи Гавазов, е инсцениран пожар, той се хвърля да гаси, но е застрелян от офицер на ДС. Да прибере обгорелия труп е извикан съмишленикът му Стефан Вълков, който вижда следите от куршумите по тялото, преди да го прибере в найлонов чувал. Мъртвият и обгорял Гавазов още стискал в ръцете си пожарогасител. Погребението е охранявано от офицери на ДС, защото е забранено на приятелите му

да “правят политически демонстрации”

От Асеновград присъства само Вълков, а от Пловдив легионерът Димитър Къркев, което старателно е отразено в досиетата им.

Жестоката разправа съвсем не отчайва местните антикомунисти – само през 1951 г. в Пловдив са разкрити 6 нови конспирации с повече от 150 осъдени, следващата година са адвокатските процеси и на католическите свещеници, а през май 1953 г. в тютюневите складове в града избухва първата стачка в комунистическия лагер (за нея писах отдавна)…

Сега, драги читателю, свали шапка и запали свещица в памет на мъчениците и ако някой някога се усъмни в съпротивата на българите срещу комунизма, му покажи този текст!