СССР почти се съгласява на бойкот на държавите от соцблока и КНДР, едва не пропускаме най-успешните си игри

Олимпиадата в Сеул е най-успешната в историята на българския спорт. Печелим 7-ото място в класирането по медали, и то при участието на най-големите сили.

И всичко това е било на ръба да не се случи. Това сочат разсекретени документи в Москва. Социалистическите страни са били на прага на нов бойкот, само и само да се угоди на КНДР. Има и терористичен акт, като някои следи сочат към София и вездесъщата Държавна сигурност.

Република Корея печели домакинството на игрите през 1981 г. Но президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч има други планове, които не са за пред публиката. Така през зимата на 1986 г. той събира в Лозана представители на Северна и Южна Корея

на секретни преговори.

За тях настоявала КНДР. Лидерът Ким Ир Сен първоначално искал да се отмени олимпиадата при съседите, но след това сменя тактиката и се опитва да измъкне състезания от врага.

“Както вие прекрасно знаете, олимпиадата е международен спортен фестивал, чиито главни идеали са мирът, хармонията, приятелството и сътрудничеството между народите. Нашият национален олимпийски комитет има предложение Северна и Южна Корея заедно да приемат игрите и да участват в тях с обединен отбор.

Много страни вече обявиха, че няма да участват, ако олимпиадата е в Сеул. Заради това смятаме, че нашето предложение е добър вариант за решаване на проблемите в олимпийското движение. Ако то се реализира, на олимпиадата ще участват всички страни без изключения. И тя ще влезе в историята като състезанието, което е помогнало за връщането на хармонията в разделената корейска нация”, се казва в официално писмо до Самаранч от страна на Пхенян.

Южна Корея, разбира се, не смята да разделя олимпиадата с никого. Но внимава с реакцията си. Най-вече заради страха от постоянни провокации от страна на КНДР и заплахите за бойкот. А олимпийското движение е почти на ръба на оцеляването след тези в Монреал, Москва и Лос Анджелис. Светът от години не е виждал реална олимпиада, на която да участват всички. Това води до загуба на популярност, пари от спонсори и телевизионни права.

Севернокорейците искат 11 олимпийски дисциплини от 23,

отделна церемония по откриването и закриването, както и ново название: олимпийски игри в Корея - Пхенян и Сеул.

Самаранч бил готов на компромис, но при сериозни ограничения. Все пак Сеул си печели честно домакинството срещу японския град Нагоя и по време на гласуването не е ставало и дума за Пхенян. Заради това през януарските преговори през 1986 г. той предлага на КНДР футболни мачове, както и състезанията по тенис на маса и стрелба с лък.

Вариантът изглежда напълно разумен, но севернокорейците го отхвърлят. Преговорите започват и спират чак до лятото на 1988 г., когато отпада и последният вариант КНДР да стане част от игрите.

Севернокорейските дипломати използват доста заплашителни аргументи в преговорите. “Армиите на двете държави са в пълна бойна готовност. Всяка случайна грешка може да има катастрофални последици за спокойното провеждане на игрите. При сегашното положение в Южна Корея ще има широко разпространено насилие и безредици. Ситуацията ще излезе извън контрол, ако не се урегулира ситуацията. МОК е длъжен да обезпечи спокойствие и съгласие, да проведе обединени игри и така да разбие заговора на САЩ за разделянето на Корея”, заявява вицепрезидентът на КНДР Пак Сон Чол на дясната ръка на Самаранч Кумар Ашвини, като той го цитира в доклада си след завръщането от Пхенян.

След като разбира, че трудно ще пробие, Северна Корея минава от думи на дела.

През ноември 1987 г. самолет “Боинг 707” на Korean Air Lines изпълнява полет от Багдад през Абу Даби и Банкок до Сеул. На борда му има 104 пътници и 11 човека екипаж.

5 ч след излитането на самолета от Абу Даби той изчезва от радарите. Издирвателните дейности продължават 2 седмици, докато рибари от Бирма не изваждат част от двигател на 100 км от брега на Андаманско море.

През това време вече има заподозрени. Става въпрос за японските туристи Синити Хатия и Маюми Хатия. Баща и дъщеря. Съмнението идва от изходните визи. На тях обикновено японците слагат само фамилията си. Проверка показва, че паспортите са им фалшиви.

Двамата е трябвало да слязат в Абу Даби и през Бахрейн да отидат в Йордания, а от там в Рим. Властите в Бахрейн обаче успяват да ги задържат на летището в Манама. Двамата се държат спокойно, дори искат да запалят по цигара. Старият мъж изважда от джоба си кутия “Марлборо”, дава една цигара на дъщеря си и взема за себе си. Двамата обаче започват да дъвчат ожесточено филтрите.

Оказва се, че там има ампули със цианид. Възрастният мъж умира на място, а 25-годишната жена е откарана в тежко състояние в болница. Тя оживява и е откарана в Сеул. Там отказва да отговоря на каквито и да е въпроси. Смятат, че е китайка, защото записва стихове на този език в тетрадка. На осмия ден от пребиваването в Сеул тя рухва. “Простете ми! Аз съм виновна”, са първите думи на девойката.

Тя се наричала Ким Хен Хви. Дъщеря на дипломат, завършила е японска филология. Но още в първи курс я пращат в специална школа за разузнавачи. 8 години се учи на бойни изкуства, диверсии, чужди езици и психология. След това заедно с един от най-опитните агенти на КНДР Ким Син Ил получава задачата да взриви самолета. Използван е часовников механизъм, скрит в японски радиоприемник. Взривното вещество е в бутилка алкохол.

Получили всичко от агент в Белград, където пристигнали през Пхенян, Москва, Будапеща и Виена, за да не бъдат проследени.

Най-вероятно всичко е било доставено през София, защото в този момент сме най-верният съюзник на СССР на полуострова. Югославия и Румъния се опитват да водят собствена политика и нямат толкова силна мрежа от агентура на социалистическите спецслужби.

На летището в Ирак двамата корейци безпроблемно вкарват бомбата, която е нагласена да се взриви след 9 часа. И в Абу Даби слизат от самолета, като “забравят” чантата в отделението за ръчен багаж.

Ким Хен Хви е осъдена на смърт през 1989 г. На процеса тя открито обвинява, че е изпълнила всичко по изричната заповед на сина на Ким Ир Сен - Ким Чен Ир, който по това време управлява разузнаването на КНДР.

“В Северна Корея всичко се изпълнява от името на Ким Ир Сен и неговия син Ким Чен Ир. Без личното им разрешение нищо не се случва. На нас ни бе казано, че всичко е одобрено от горе. Ким Ир Сен се смята за бог. Каквото заповяда, не се дискупират, а се изпълнява. Това се цени най-много. Да изпълниш задачата дори с цената на живота си”, заявява тя. На специална пресконференция тя плаче и иска прошка. Година по-късно президентът на Южна Корея Ро Де У я помилва “Хората, които трябва да бъдат съдени, са в Северна Корея. А това дете е жертва на един ужасен режим, както и жертвите на полет KAL 858”, заявява той.

КНДР отрича напълно, че има нещо общо. “Тази драма е инициирана и осъществена от властите в Южна Корея. За да проведат успешно президентските избори и да организират олимпийските игри. Тези интриганти са сменили имената на двамата японци с корейски и са изфабрикували тяхната биография. Но в нашата държава такива не съществуват. Нито с такива имена, нито с такива биографии. Световното обществено мнение е, че Маюми е южнокорейски агент. Тя дори е сменена с друга жена или в Бахрейн, или в Сеул”, твърди на специалното заседание на Съвета за сигурност на ООН представителят на КНДР.

Почти веднага след атентата КНДР изпраща на МОК писмо, че се отказва от преговорите и няма да участва на игрите, след като ще се проведат само на южнокорейска територия. Към този бойкот се присъединяват по-късно само Албания, Куба, Виетнам, Никарагуа, Сейшелските острови и Етиопия.

Но преди това всичко е висяло на косъм. СССР твърдо е поддържал Северна Корея и дори се намеква за нов бойкот. Който, ако е бил реализиран, то със сигурност щеше да засегне и България.

“От своя страна винаги ще оказваме необходимата помощ на корейските другари.

Сега е нужно точно да се определи това, което трябва да искаме по време на третия рунд от преговори в Лозана. Ако част от игрите се проведат в Пхенян, ще бъде огромна политическа победа. Вие правите разумни предложения, но имаме битка с хитър и подъл противник. И заради това трябва да имаме обща позиция на всички социалистически страни”, гарантира секретарят на ЦК на КПСС Александър Яковлев на тайни преговори в Москва.

МОК е доста уплашен от ситуацията, защото четвърти пореден бойкот би означавал край на олимпийското движение. В Монреал през 1976 година не се явяват страните от Африка в знак на протест срещу апартейда в Южна Африка и Родезия. 4 години по-късно Роналд Рейгън нарежда бойкот заради съветското нашествие в Афганистан, а след това пък социалистическите страни си го връщат в Лос Анджелис. Всичко приключва обаче след атентата срещу самолета.

Изненадващо шефът на олимпийския комитет и министър на спорта Марат Грамов свиква пресконференция и не в Москва, а в Берлин, където е на посещение в началото на 1988 г.

“Участието на олимпиадата от страна на КНДР е неин вътрешен проблем и няма да повлияе на решението на СССР”, заявява Грамов и дава да се разбере, че бойкотът се е разминал.

Така на 17 септември 1988 г. 159 страни поставят нов рекорд по участие на олимпийски игри, като дефилират на церемонията по откриването им. Участват 8391 състезатели в 23 спорта. Самаранч ликува, че отново олимпиадата е в центъра на вниманието на световната общественост.

А атентаторката Ким е жива и до днес. Живее някъде в град Тегу, но точният адрес е държавна тайна. През 1997 г. се омъжва за един от телохранителите си. Имат две деца. Нейното семейство е било изпратено в трудов лагер в Северна Корея, независимо от заслугите си към режима.

България пък се радва, че в Сеул е показала на света огромната сила на българския спорт. А 30 години по-късно двете Кореи участваха на зимните игри в ПьонгЧанг с общи отбори в някои от дисциплините.