"Мама и тати ме бият, защото правя малки бели. Те са вкъщи. Не знам къде се намира вкъщи" - това отговаря тригодишната Мария, когато е намерена от служители на Общинска полиция сама в центъра на град Стара Загора.
Лицето на детето е покрито с пресни белези от наранявания и засъхнали стари корички по носа, устата и ушите. Мария носи дрехи на възрастен - панталоните са подгънати, блузата и якето - изсулени. Детето не е къпано от седмици, косата му е сплъстена, дрешките понамирисват.
Действието се развива преди две седмици, в 15,30 часа, в центъра на Стара Загора. Ноемврийският ден е слънчев и тих, но температурите все пак са близки до нулата. Безнадзорното дете е направило своята обичайна разходка в града с цел прехрана. По-късно органите на реда ще установят, че тригодишната Мария често е излизала по улиците да проси.
Никой - нито роднина, нито съсед подават сигнал за жестокото отношение към Мария и

15-месечното й братче

Повсеместната апатия и борба за насъщния са довели до такова нравствено оскотяване, че месеци наред комшиите са подминавали скитащото само и просещо тригодишно момиченце.
В 16,40 часа на служебния телефон на главния експерт в Отдел "Закрила на детето" - Стара Загора, се обажда инспектор от Детска педагогическа стая и го уведомява за случая. Половин час по-късно полицаите откриват адреса на родителите и провеждат разговор с майката. Жената не проявява нито тревога, нито безпокойство за съдбата на дъщеря си. Със заповед на началника на полицията в Стара Загора на детето е предоставена полицейска закрила за срок до 48 часа.
Докато полицейската кола пътува от Детска педагогическа стая към специализирана институция за настаняване, Мария се отпуска и заспива. Полицаи и психолози се опитват да събудят момиченцето, но неуспешно - детето е припаднало. Полицейската патрулка с

безсъзнателното детско телце

полита с вой и сирени към Спешния медицински център на Стара Загора. Съдбата или Господ, или лекарите спасяват малката Мария, която този ден явно има късмет да не припадне сама на някоя крайна, неоживена улица в града. Момиченцето е настанено в отделение по неврохирургия при МБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович". В лечебното заведение е направено съдебномедицинско освидетелстване със следните заключения: "охлузвания и кръвонасядания по лицето, главата и крайниците; сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание. Описаните травматични увреждания са причинени вследствие на удари с юмруци, ритници и силно дърпане на ушните миди. Сътресението на мозъка представлява сериозно разстройство на здравето, придружено с временна опасност от загуба на живота."

Насилниците

Когато социалните работници звънят на входната врата на родителите, никой не отваря. Съседите, които те разпитват, се оказва, че нито са чули, нито видели да има насилие над деца в тяхната кооперация. Особено словоохотлива е възрастна съседка, която дори звъни на мобилния телефон на бащата. Социалните викат полиция и така успяват да влязат в апартамента. Там пред очите им се разкрива потресаваща гледка - жилището е мръсно и разхвърляно, хранителни остатъци гният в чиниите, захвърлени в мивката, фасовете задръстват пепелниците и са гасени по пода, а двамата възрастни са сънени и замаяни, видимо дрогирани, по думите на социалните работници. Младите родители са неадекватни и не могат да разговарят със служебните лица. За да бъде картината максимално гротескна, в жилището е намерено и ревящото братче на малката ноемврийска кибритопродавачка от Стара Загора.
Момченцето е едва на 15 месеца, полуоблечено и с белези от нараняване по челото и двете ушни миди. Социалните извеждат детето от наркоманската кочина и то е поставено също като сестра си под полицейска закрила. Малко по-късно същия ден 15-месечният Божидар е настанен в социално заведение, където е прегледан от съдебен лекар, който издава заключение за физическо насилие над невръстното братче на Мария.
Насилническите експерименти са били още по-крайни по отношение на бебето. Освен ударите с тежки предмети, които са причинили охлузвания и кръвонасядания по лицето и тялото на детето, е изгорена и дясната му длан. Раните са пресни - някои са десетдневни, други са причинени само 24 часа преди Божидар да бъде измъкнат от "голия обяд" на своите създатели.
Днес и двете деца са настанени в специализирани институции в община Стара Загора.

Обгрижвани са

от лекари и психолози и състоянието им е добро. Мария не припада и носи дрехи, които са нейният размер. Радва се на храната, която се поднася в чисти чинии с картинки.
Към настоящия момент социалните работници проучват близки и роднини на децата, които биха могли да се грижат за тях. Мария и Божидар остават в дома, в който са настанени, до промяна на мярката за закрила и евентуалното им настаняване в приемно семейство. Семейство, да се надяваме, не като ония, станали свидетели на тормоза над децата и замълчали си свойски и по съседски. "Срамните" проблеми във взаимоотношенията си българинът решава вкъщи и под сурдинка. Единственото, което можем да пожелаем на Мария и Божидар, е късмет в оскотяващия ни свят. Ще им бъде необходим!

Бележка: Имената на децата са променени според изискванията на Закона за закрила на детето за защита на личните данни на насилвани малолетни.

 

Майката

В телефонния разговор, в който полицаите уведомяват младата жена, че детето й е намерено безпризорно, тя реагира апатично и без тревога за съдбата му. Когато е извикана същия ден в полицейския участък, жената не показва адекватни реакции. Два дни по-късно е съобщено на родителите, че децата временно ще останат в специализирани институции, но и тази новина не предизвиква емоции у тях. В момента тече прокурорска проверка по случая, чието заключение ще определи дали В. и Ж. от Стара Загора са годни за родители.

Бабата

Когато социалните отиват на адреса на родителите, особено услужлива се оказва възрастна съседка. Словоохотливата жена разказва за родителите, дори звъни на мобилния телефон на бащата. По-късно полицаите установяват, че това е майката на бащата или родната баба на Мария. Бабата не е обезпокоена от случващото се, а, напротив, "приема го с интерес", по думите на социалните работници. Тя отрича да има насилие над децата. Според нея, "младите сами трябва да се справят с проблемите си". Младите обаче нямат работа и са издържани от майката на жената, която работи в чужбина.