Денят е 24 април 1924 г. Часът е 6,00 сутринта.

Великден е.

Както всяка заран, така и на този ден 15-годишният Найден, прислужник в кръчмата "Порт Артур", пристига на работното си място. Заведението е собственост на Димитър Шаманов, 68-годишен. Той живее със семейството си, състоящо се от жена му Мария и 9-месечната му дъщеря, в една стая, намираща се в съседство с кръчмата.

Старецът държи още едно питейно заведение близо до говеждия пазар. Именно там прислужникът Найден прекарва нощта срещу Великден. Кръчмата "Порт Артур" е разположена до скотобойната, близо до големия железопътен мост по пътя за гробищата. Наоколо няма къщи. Най-близката сграда е складът за тръби на дружество "Изида".

Найден остава много изненадан, след като намира вратата на кръчмата отворена. Вътре няма никой. Помещението не е пометено. На някои от масите има неприбрани чаши и шишета. Странната картина събужда у момчето лоши предчувствия. То решава да събуди господаря. Чука на вратата на стаята му, но отвътре нищо не се чува. Натиска дръжката и вратата се отваря.

Изведнъж пред очите на невинния тийнейджър се разкрива ужасяваща гледка. Сред хаоса от разхвърляна покъщнина лежи

окървавеният безжизнен труп на Димитър Шаманов

В стаята се въргаля трупът на непознат мъж на около 45 години, облечен в черни дрехи, с прерязано гърло. До него е проснато тялото на съпругата Мария с два стърчащи от него касапски ножа, а в леглото лежи зверски закланата 9-месечната дъщеря на Шаманови.

Найден веднага уведомява полицията. Ченгетата идват и започват огледа на местопрестъплението. Първите изводи са, че семейството е изклано с хладни оръжия, че убийците са няколко, че е имало съпротива от страна на жертвите. Загадката е трупът на непознатия. У него не е открито нищо, което да удостоверява самоличността му. Освен че е клан с нож, неизвестният мъж е ударен с тъп предмет. Ченгетата предполагат, че това е един от убийците, който е пострадал при съпротивата на Шаманови, а след това е доубит от своите.

Няколко дена по-късно трупът е идентифициран. Оказва се, че това е баджанакът на чорбаджията - Васил Сапунджиев, пристигнал за свой лош късмет точно във вечерта на убийството от Дупница.

Стаята, където е извършено престъплението, е обърната с главата наопаки, което подсказва, че целта на убийството е грабеж. Полицаите подозират и мотив за отмъщение, иначе е трудно да се обясни жестокостта, проявена към едно 9-месечно бебе.

Противно на тази версия близките на семейството твърдят, че Димитър бил благ човек и нямал врагове. Само в личния му живот не му вървяло. Първата му жена починала, а втората го ограбила и изчезнала. Тази му била трета, а детето - първо. Следствието установява, че

Шаманов е доста състоятелен

В стаята е намерена спестовна книжка на БНБ с многоцифрени авоари. В къщата си убитият не държал много пари, но имал скъпоценности. На ръцете си носел четири златни пръстена, които убийците свалили от пръстите му.

Издирването на престъпниците се оказва по-трудно от предварителните очаквания. Най-близко намиращият се свидетел е постови стражар. Той разказва, че късно във вечерта на убийството автомобил с няколко души в него запрашил към кръчмата, а час по-късно се върнал по обратния път. Никакъв шум не се чул откъм заведението и нищо подозрително нямало в поведението на пътуващите в автомобила.

Според друг мъж, който се връщал от църква, покрай жп линията чакало такси без номер. В един момент от кръчмата се чул сигнал. Шофьорът, чакащ в таксито, отговорил със същия сигнал. След минута пристигнали няколко души и се метнали на возилото. Неволният свидетел бил на разстояние, което не му позволявало да разпознае в тъмнината непознатите мъже.

Зетят на съпругата на Шаманов бил на гости у семейството предната вечер. Тръгнал си към 8,30 вечерта, като домакинът го изпроводил до жп линията. По същото време си тръгнал и прислужникът Найден. Шаманов останал с жена си и дъщеря си, а баджанакът вероятно пристигнал малко по-късно. Понеже имали малко дете, този Великден семейството нямало да ходи на църква, а щяло да празнува вкъщи.

Убийството вероятно е станало към полунощ, когато в района цари гробна тишина. Действието се е развило в следната последователност. Автомобил без номер се приближава към кръчмата. От него излизат четирима или петима души с нахлупени каскети. Тихо почукват на вратата на "Порт Артур". Отвътре никой не отговаря. След малко чукането се усилва. Чорбаджията, мислейки, че му идват гости, става и отключва. Непознатите влизат и заключват отвътре.

Още с влизането започва кървавата разправа. Шаманов е проснат на пода в антрето и

заклан с касапски нож

Чувайки тупурдията баджанакът и жената на собственика се втурват към антрето, но на вратата им се изпречват бандитите в ножове в ръце. След няколкоминутна съпротива двамата са убити. Техните викове не са чути от никого, тъй като помещението е вкопано в земята и няма никаква акустика.

Зловещата сцена се разиграва пред погледите на бебето, което при първите писъци се събужда и проплаква. Убийците не се колебаят да убият и крехкото невинно създание, за да не ги издаде с плача си. След като ликвидират обитателите на дома, нападателите започват да претърсват къщата и кръчмата.

Всички чекмеджета

са обърнати

От убитите са смъкнати пръстени, гривни и гердани. Тази операция продължава няколко минути, след което убийците изскачат навън, качват се в автомобила и потеглят в неизвестна посока.

В следващите дни полицията арестува няколко десетки заподозрени. Това са предимно младежи от криминалния контингент, безделници, посещаващи кръчмата, и други. Никакви сериозни улики не се намират срещу тях и скоро всички задържани са освободени. Открит е и собственикът на един от ножовете, с които са убити Шаманови. Той е касапин в близката скотобойна. Признава, че ножът е негов, но не знае как се озовал на местопрестъплението. Хладното оръжие се съхранявало при другите подобни в кланицата и вероятно извършителят го е задигнал оттам. Иначе алибито на касапина се оказва стабилно.

Приятелят на Шаманов Иван Николов казва пред полицията, че десетина дни по-рано видял на една маса в кръчмата

четирима съмнителни младежи с каскети

които говорели френски. Тази нишка също се оказва безполезна за следователите. Автомобилът, с който се возят престъпниците, не е открит. Никакви улики срещу когото и да е не могат да бъдат намерени.

Вероятността за политически характер на престъплението е отхвърлена, въпреки че в онези години с подобна жестокост и при такава конспиративност действат само комунисти, анархисти, македонстващи и други маргинали. Четворното убийство се оказва пълна мистерия и в крайна сметка остава неразкрито. А по улиците сред хората продължават свободно да се разхождат няколко потенциални садисти.