Най-голямата фамилна гробница, известна досега от проучванията на Аполонийския некропол, изскочи не къде да е, а в имот на популярния столичен предприемач Павлин Койнов, притежател на верига луксозни ресторанти.

Теренът се намира на северния склон на възвишението Буджака южно от Созопол в охранителната зона на некропола на Аполония, която е със специална териториално-устройствена защита, казва археологът Димитър Недев, който заедно с д-р Теодора Богданова ръководи разкопките.

Те се осъществяват от българско-френска експедиция с участието на археолога Александър Баралис, който е по-скоро наблюдател на проучванията. Разкопките на Буджака са част от договор за културно-научен обмен, подписан с Лувъра, уточнява Димитър Недев, директор на Археологическия музей в Созопол.

Според него най-голямата семейна гробница е

затворен комплекс със следи от погребални

и постпогребални ритуали, който се открива за първи път в подмогилен насип. Това дава основание на арехолозите да предполагат, че в района на Аполония този тип съоръжения са се правили по подобен начин.

Проучената надгробна могила датира от втората половина на IV- началото на III век пр. Хр. Съоръжението е с правоъгълна форма, изградено от масивни, добре оформени квадри варовит пясъчник.

В могилата са положени останките на две жени и двама мъже, вероятно от знатна аполонийска фамилия. Скелетните останки са в цистови гробове, при които гробната камера е оформена от дялани блокове с масивно каменно покритие.

Основният гроб най-вероятно

е на жена,

разположен е в централната част на гробницата и в него са намерени желязна ножица, бронзова стригила и гърненце. Стените на гробната камера са оцветени в червено - цвета на прераждането, обсняват археолози от експедицията.

"Това е модел на къща за вечността с подчертан култ към отвъдното. Три от съоръженията са масивни цистови гробове с правоъгълна камера, покрита с големи каменни блокове. В тези масивни гробове се наблюдава нещо много интересно.

Анатомичният ред

в горната част на скелета е разбъркан,

въпреки че находките са поставени съобразно погребален ритуал, който ние изследваме в продължение на повече от 30 г.", разкрива пред "168 часа" археологът Димитър Недев. Ръководителите на българекспедицията вече имат становище на известен столичен антрополог, според когото камерата вероятно е отваряна с цел вторични ритуали. Очаква се втори анализ от български и чуждестранни антрополози.

Точно до женския гроб е изградено аналогично съоръжение, в което са положени останките на мъж и

богати дарове, сред които два уреда за почистване на тялото

(стригили) и съдове за благовоние.

По-късно върху покритието на втория гроб е била положена жена, показват проучванията. Това е най-късното погребение, извършено в обема на гробницата, след което е натрупан могилният насип от глина и ломени камъни. Открито е и депо от натрошени съдове, при които ритуално са пробивани дъната им, а в един от цистовите гробове е намерена сребърна монета на Аполония. Извън стените на гробницата са регистрирани и няколко обредни огнища, свързани с постпогребалните обичаи. Те представляват останки от т. нар. погребални угощения, които се извършвали в памет на мъртвите. Най-късен е гробът, разкрит южно, извън обема на гробницата.

Какви подробности за фамилията изникнаха при разкопките, четете в хартиеното издание.