Почина Бизанти - защитникът на медиците в Либия. Вярваше им безусловно, въпреки че в родината му го нападнаха. Бе опозиционер на Кадафи
Достолепният адвокат вярваше в невинността на хвърлените в затвора българи дори когато в родината някои допускаха, че "може и да има нещо” в историята със заразените със СПИН 400 деца
Осман Бизанти - защитникът на българските медици в Либия по време на т.нар. СПИН дело, е починал. За кончината на адвоката съобщи синът му Хусам, който в последния етап от съдебната битка в Либия също участваше в екипа на защитата.
Осман Бизанти бе основният и главен адвокат на медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, Валентина Сиропуло и докторите Здравко Георгиев и Ашраф ал Хаджудж, когато през 2000 г. срещу тях в Либия започна съдебен процес по обвинение, че са участвали в заговор срещу устоите на държавата, като за целта по поръчка на чужди шпионски централи са заразили с вируса на СПИН повече от 400 деца от болницата в Бенгази.
Бизанти пое защитата от самото начало и до края на сагата през 2007 г. бе човекът, на когото и медиците, и българската държава най-много разчитаха в правно отношение.
Вярвам безусловно в невинността на тези хора, иначе нямаше да поема случая и не бих могъл да изградя добра защитна стратегия, казваше неведнъж пред журналисти и външни наблюдатели Осман Бизанти.
Либийският адвокат остана непоколебимо убеден в невинността на българите дори когато мнозина в България се изкушаваха да допуснат, че “може и да има нещо” и българските медици да не са съвсем невинни. В това отношение той бе п българин от българите. И точно това не му бе простено никога. Нито в Либия, а още по-малко в България.
През седемте години, в които процесът мина през всевъзможни инстанции и обрати, Бизанти се сблъскваше с огромни трудности и атаки, които идваха откъде ли не. От своите сънародници той често получаваше язвителни забележки и обвинения, че защитава престъпници и детеубийци. На няколко пъти срещу него имаше заплахи за саморазправа както по телефона, така и съвсем открито на публични места. Преди едно от делата през декември 2006 г. Бизанти бе нападнат от развилнели се роднини и близки на децата от Бенгази. Тогава се наложи полицията да отцепи целия периметър около съдебната зала, а заседанието на съда започна със закъснение.
Осман Бизанти имаше проблеми и с разследващите, които бяха изтезавали българските медицински сестри през 1999 г. С пледоарията си в защита на българките и с детайлите за мъченията, които изнесе в съдебната зала, той истински вбеси офицерите от либийските следствени органи. Тъй като се явяваше като защитник на нашите и по делото, което се водеше срещу офицерите в друг либийски съд, Бизанти успя да си навлече и гнева на някои среди в либийските служби за сигурност.
През април 2007 г. адвокатският му офис в центъра на Триполи бе разбит и претършуван от неизвестни лица. Цялата му документация бе преровена и разхвърляна по пода, а креслото на бюрото в кабинета му демонстративно бе катурнато с краката нагоре.
Тогава се коментираше, че акцията може и да е с цел сплашване, но Бизанти запази завидно самообладание и продължи работата си. На предложената от българска страна защита той любезно отвърна: “Аз съм в родината си, това е моята страна и никой не би могъл да ми окаже помощ отвън. Вярвам в Бог и тази вяра ми дава кураж.”
В критични ситуации той обичаше да цитира някоя сура от Корана, която обикновено оставяше безмълвни и най-големите му душмани в Либия.
Бизанти познаваше свещената книга на исляма толкова добре, колкото и либийския и египетския наказателен кодекс, и винаги имаше подръка най-подходящия цитат, за да подсили тезата си. Без значение дали водеше спор с прости бербери или с професори по право.
Когато кантората му бе разбита, той изрецитира една сура от Корана, в която се казва, че дори всички създания на ада и зли джинове да се съюзят срещу теб, ако Бог те пази, никой не ще успее да ти стори зло, но ако Бог е решил да те накаже, дори всички зли сили да ти дойдат на помощ, няма да намериш спасение.
Бизанти успяваше да запази завидно спокойствие и при най-отвратителните провокации, които не спираха да се сипят по него през всичките седем години, в които защитаваше българските медици.
Вероятно един от най-пошлите опити да го атакуват бе, когато бяха втълпили на някои от роднините на медицинските сестри, че Бизанти е участвал в разпитите срещу тях и дори ги е бил с юмруци, за да си признаят вината.
Човек трудно би могъл да си представи по-безумно нещо предвид благия характер, възпитанието и достопочтеността на Бизанти, който освен всичко друго бе и човек на години. Когато ужасната манипулация бе съобщена по българското радио и публикувана във вестниците и достигна до ушите на самите медици в затвора, те отрекоха потресени тази “новина”.
Самият Бизанти каза, че е учуден от слуховете, които се пускат за него, но дори в този момент, когато би трябвало да е бесен, той остана невъзмутимо спокоен. Другата най-честа злъч по негов адрес бе хонорарът му. Непрекъснато и у нас, и в Либия се подхвърляше, че получавал милиони долари, но той никога не влезе в спорове и обяснения по този въпрос. Накрая, когато се разбра колко точно пари е получил от българската държава за всичките седем години, всички засрамено млъкнаха.
За голямо щастие, Осман Бизанти през цялото време се държа достойно и определено вдъхваше респект. Но което е най-важно - той бе като своеобразен остров на мъдрост и утеха в невъобразимата истерия, която този случай стелеше от началото до края.
Бизанти, както свидетелства и фамилното му име, е от много стар и уважаван триполитански род. Той е завършил право в Египет и на младини дори е участвал по едно дело в екипа от защитници на президента Ануар Садат. През 60-те години е специализирал във Франция, Великобритания и САЩ. След идването на полк. Кадафи на власт той е един от малкото истински прависти със завидно образование и опит, които остават в джамахирията.
Бизанти реши да остане в Либия и след свалянето на Кадафи. Обичаше спокойствието на фермата си в покрайнините на Триполи, където гледаше коне и овошки. След превземането на либийската столица от милициите обстановката стана непоносима. В тези мътни времена един от главните мъчители на българските медицински сестри се бе превърнал в пръв “революционер” срещу режима на Кадафи, парадирайки с ореола на репресиран, защото бил съден заради българите по поръчка на фондация “Кадафи”.
В тази болна среда достойни, умни и възпитани хора като Осман Бизанти веднага се превърнаха в мишени за атака. В откъслечните новини, които идваха от Либия по време на стълкновенията, се говореше, че фамилната къща на адвоката била нападната, а член на семейството му - отвлечен за откуп.
В крайна сметка се разбра, че възрастният адвокат се е принудил самоволно да избере изгнанието и заедно с най-близките си в името на тяхната сигурност заминал за Кайро. Разбирайки, че краят на живота му наближава, Осман Бизанти настоял да се завърне в Триполи, където да изкара последните си дни. Но дори на смъртния си одър този човек не забрави да бъде добър и възпитан и помоли сина си да предаде последните му поздрави на хората в България, с които дружеше и които го обичаха.
Най-четени
-
Секретно Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
"Зеленият" хладилник на Айнщайн
Гениалният физик обединява сили с Лео Силард да спасят хората от фаталния "убиец" в домовете им, но приятелството им стартира обратното броене до създаването на първата атомна бомба На 47 години той
-
Галерия Ресто от 80 стотинки можеше да остави Гунди жив
На погребението ги изпраща невиждана манифестация - над половин милион българи. Паника в БКП, уволняват вътрешния министър Тормоз за семействата след трагедията
-
Филмът за Гунди е №1 в момента, а не свинщината в политиката
Още няколко думи по темата „Гунди". Филмът очевидно е огромно събитие и пълни салоните с такова количество зрители, каквото българското кино не е виждало в последните 30 години
-
Да ме извиняват, но във филма за Гунди го няма Георги Аспарухов, а един фукльо, жонглиращ с топката. Излязох на 30-ата минута
„Гунди-легенда за любовта". Със сигурност е най-професионално заснетият филм в българската история на киното. По всички закони на христоматията на това изкуство. Прекрасна операторска работа