Константин Велики е роден през 280 г. пр.н.е. в семейството на Константин Хлор, който бил подимператор и Елена, която в по-късните години се превръща в изследовател.

Благодарение на постта на баща си, по-късно Константин Велики поема властта и става първият християнски император на Римската империя.

Длъжността изисквала доста усилия, защото неговите подчинени правели всичко възможно, за да унищожат християнската вяра. Палели църкви и преследвали вярващите, а той се опитвал да я съхрани и чрез нея да обедини римските провинции.

Несъменено едно от най-значимите постижения на Константин Велики е битката му срещу Максенций при Милвийския мост.

Изправен пред армия два пъти по-голяма от неговата, римският император Константин смята, че това ше бъде последното му сражение.

Вечерта преди битката обаче императора имал видение в съня си. Явил му се ангел, носещ образа на кръст, казвайки съдбоносните думи "С този символ ще завладееш".

Константин веднага се подчинил на видението си и премахнал римския символ от всички оръжия и щитове и го заменил с кръст.

Интересното е, че по време на битката същият символ се появил в небето, който бил Божи знак, че той ще победи.

Всъщност тази битка бележи началото на обединяването на Римската империя и края на една епоха, изпълнена с големи политически разделения и съперничество между многочислените августи и цезари. И за християни, и за езичници същото това събитие е изпълнено с провиденчески символизъм и съдържание. „Константиновата победа в битката при Милвийския мост е била знаково проявление на небесното благоволение.“

По тази причина Римският сенат издига възпоменателна арка с изображение на битката с надпис: „по вдъхновение на божеството.“ Езичниците са вярвали, че това божество е Непобедимото Слънце, а християните са вярвали, че това е Христос Синът.

Вън от съмнение е, че приносът на Константин Велики за световната история и за историята на Православната църква е действително забележителен.