Подменен фон, фалшиви живи връзки и преувеличаване на природни бедствия, са част от кинаджийския арсенал на журналистите

Със сигурност никой не може да каже, че журналистическата професия е безопасна. Репортери са убивани, пребивани или само сплашвани, докато се опитват да си вършат работата. Но не е лъжа, че понякога се прибягва към действия, достойни за възпитаници на големите актьорски школи, за да се подсили въздействието на една история.

До такива похвати прибягна и журналистът от "Господари на ефира" Димитър Върбанов, който, за да направи своя репортаж за храни с изтекъл срок на годност по-въздействащ, инсценира побой над него. Драматични кадри от болничното легло на Върбанов с комоцио накараха хиляди българи да му симпатизират и да се възмущават от действията на собствениците на склада. Но истината не може да убегне от скритото око на охранителните камери. Димитър Върбанов наистина е изнесен навън от работниците в склада, но те по никакъв начин не посягат физически на журналиста. Въпреки това той драматично се приземява на цимента, ляга на него, а

операторът прецизно намества ръката на репортера,

за да има по-въздействащ кадър на събитията.

Реакцията беше светкавична - народът се почувства излъга, а от "Господари на ефира" бързо се разграничиха от Върбанов и неговите действия. Той бе освободен от работа и дори получи "Златен скункс" за безразсъдните си решения. За жалост фокусът от наистина наболялата тема за храните с изтекъл срок на годност бе необратимо изместен.

Но да преувеличиш в името на добрия репортаж, е често срещан похват, особено при бедствия или войни. Неведнъж сме чували истории за това как журналисти, уж позиционирали се на бойното поле, позират с изкуствени снаряди и представят ситуацията така, все едно войната е неспирна, когато дори няма битка между двете враждуващи страни.

Така съвсем наскоро, когато през САЩ премина ураганът Флорънс, един от каналите, отразяващ и какво е времето навън, направи жива връзка със свой репортер.

Силните ветрове едва не го понесоха към небето, докато двама мъже съвсем спокойно преминаха на заден план, огледаха се, дори се посмяха и продължиха по пътя си . Вятърът за тях или не духа, или репортерът е опитвал с всички сили да предупреди хората за наближаващата опасност, дори и това да му струва малко актьорски умения.

А работодателите, макар да са наясно, че истинската опасност от Флорънс е дъждът, а не вятърът, твърдо застанаха зад своя човек и понесоха заедно с него порицанието от страна на интернет.

CNN пък кара малкото дъжд, паднал в едно градче, да изглежда така, все едно водата стига до кръста на хората, а отчаяни кучета плуват изгубени далеч от дома. Истината е, че репортерът на телевизията намира най-дълбоката точка в града и създава фалшива представа за това как изглежда цялостната ситуация.

Много дъжд пада и в Ню Джърси, откъдето предава кореспондентката на NBC. Тя е в кану, водата е толкова висока, че на хората са им нужни лодки, за да се придвижват, или поне такова е впечатлението в първите няколко секунди на репортажа.

Тогава се появяват и неканените гости, които провалят илюзията. Докато журналистката обяснява колко е трудно да се контролира кануто в тези условия, двама мъже минават пред камерата, а на зрителите им става ясно, че водата стига едва до кокалчетата на обикновените граждани и не са нужни специални средства, за да оцелееш. Хваната в крачка, репортерката веднага обясни, че ситуацията е била по-опасна предния ден, когато водата й е стигала до кръста.

Подобни лъжи може да наречем благородни, тъй като много хора отказват да бъда евакуирани и да напуснат домовете си, преди да се уверят, че опасността наистина е голяма. А когато най-накрая са готови да се спасят, вече е твърде късно. Но телевизиите прибягват и към далеч по-необясними и понякога ненужни сценарии, за да засилят достоверността на своята новина, а всъщност - дискредитирайки я.

В CNN сякаш обичат да хабят ресурс, пращайки двама журналисти на едно и също място. Ала зрителите не би трябвало да знаят - така ще си мислят, че има един репортер близо до студиото и друг, който предава от мястото на събитието. Истината е, че те са един до друг.

Когато новините отразяват спасяването на три жени, отвлечени и взети като заложници, водещата уж с жива връзка се свързва със своя колежка. Ала хората не са слепи - едни и същи коли и камиони минават и зад двете, доказвайки, че те не просто са на едно и също място, а се намират и на един и същи паркинг. Кореспондентката дори хваща слушалката си, сякаш не може да чуе добре своята колежка, за да може тяхната постановка да изглежда още по-достоверна.

Същата сцена разиграват други две репортерки на престижната телевизия, които отразяват терористична атака в Ню Йорк. Екранът се разделя на две, едната журналистка говори с другата по "жива връзка". На фона от едната страна се вижда пикап, чийто шофьор се опитва да паркира, и друг, който отваря багажника. Зад другата репортерка се случва абсолютно същото. Двете не просто са на едно и също място, но дори не са се постарали да са на няколко метра една от друга, а са само на няколко сантиметра, аха да мръднат, и раменете им ще се допрат.

Още по-смешно е, когато от CNN искат да пратят репортер в командировка в чужбина, ала навярно нямат достатъчно време за подготовка. Тогава на помощ идва добрият стар зелен екран, който може да те пренесе навсякъде по света. С началото на конфликтите в Украйна САЩ изпратиха свой боен кораб във водите на Черно море. А за да разкажат повече за него от телевизията "пратиха" свой човек там. На пръв поглед не можеш да разбереш, че стоящият на носа на кораба човек всъщност не се намира там, но малко по-късно измамата става очевидна. Репортерът въобще не се повлиява от бурното движение на плавателния съд, а от апаратната дори не се стараят да добавят звукови ефекти на вятър и морски вълни, които да засилят достоверността на записа.

Навярно на същия зелен екран Андрю Купър е заснел падането на бомбата, на която се изсмя, докато предаваше на живо от Сирия.

Понякога репортерите на телевизията са толкова отчаяни, че в опита си да говорят с истински хора на улицата успяват да убедят единствено собствения си оператор да застане пред камерата. Така на един обикновен протест срещу Тръмп, човекът, който пламенно се изказва в подкрепа на Хилари Клинтън, се оказва операторът, с когото водещият от студиото някога е снимал. И вместо да покрие своя колега, който е на мястото на събитието, той разкрива измамата пред цяла Америка, казвайки: "Познавам този човек. Това е Джон, който дойде в Африка с мен като оператор."

В CNN всъщност са първенци по измами. Никой никога не си признава и никой не е уволняван или порицаван за действията си. Така на 9 януари 2015 г. Джош Сигурсън от Winnipeg Alternative Media анализира около 8 часа живо предаване, което показва обсадата на Дамартин ен Голе, както и кризата със заложниците в Париж.

Кореспондентите на CNN непрестанно се обаждат, показвайки уж кадри в момента на събитието, но всъщност се оказва, че те са непрестанно повтарящи се отново и отново.

Най-голямата измама на телевизията обаче датира от 1990 година, когато Чаралс Джако е пратен да отрази войната в Персийския залив. Звуците от видеото са ужасяващи - сирени вият, снаряди падат от небето. Двамата водещи носят противогази и каски и се страхуват за живота си. Години по-късно касета със запис на въпросното събитие се появява и се оказва, че Чаралс Джако се намира в хотел в Саудитска Арабия, но не е изложен на опасностите на войната, а на предимството на студиото. Палмите, стените, страшните звуци - всичко е инсценирано от екипа на телевизията, за да може живата връзка да предаде възможно най-драматично недостатъците на войната.

Тези дребни измами обаче далеч не вредят толкова, колкото лъжата. Репортерът на MSNBC е хванат от собствените си колеги в лъжа, но въпреки това той отказва да промени позицията си. Мъжът е свидетел на това как момче тръгва да бяга от полицията в Палестина, но бива застреляно. През цялото време журналистът твърди, че в широко отворените ръце на момчето няма никакво оръжие - нито пистолет, нито нож. До него, докато предава на живо, а не пред зелен екран като колегите си, върви видео от случилото се. На него обаче се вижда съвсем друго - ръцете на момчето съвсем не са празни. Водещите в студиото са озадачени и започват да го разпитват по-подробно, но кореспондентът застава зад думите си.

Журналистката Дороти Бланд от Тексас прави гаф, подобен този на Върбанов. Двама полицаи я спират, за да я предупредят да върви от другата страна на пътя, защото така колите ще я виждат по-лесно. Питат я дали има лична карта, но се оказва, че не е у нея. Полицаите никак не са загрижени и и й казват, че няма проблем, просто са притеснени за нейната безопасност. По-късно обаче Дороти обяснява друго - че униформените са й направили проверка само защото е чернокожа жена. Скандалът е огромен, докато кадри от камерата на полицейската кола не показват, че служителите на реда наистина молят журналистката да мине от другата страна на пътя и са повече от дружелюбни с нея.