В друга версия на нашия свят Хитлер може и да е спечелил Втората световна война, а човечеството да е осъществило контакт с извънземни.

Представете си свят, в който динозаврите живеят заедно с хората. Или такъв, в който бомбата над Хирошима никога не е падала. Представете си, че Стивън Хокинг така и не се разболява от амиотрофична латерална склероза и живее до дълбока старост.

Навярно някъде, някога всичко това се е случило и продължава да се случва. Вселената, в която живеем, може да не е единствена, а само една от безброй други вселени, които заедно образуват така наречената Мултивселена.

Макар че е все още теория и не е напълно научно доказана, Стивън Хокинг е запленен от идеята за безкрайните паралелни реалности и всъщност това е темата на последния му труд, който предава десет дни преди да си отиде от този свят.

Теорията, разбира се, започва с Големия взрив. Той създава нашата Вселена, която започва да се разширява със скорост, по-голяма от тази на светлината. Интересно е, че вътре в самия Космос подобно нещо е невъзможно, но е позволено за разширяващата се Вселена. Това супербързо развитие обаче има своя край. Физиците и до днес не могат да обяснят защо в нашия край на Космоса инфлацията е спряла. Ала според тях, някъде далеч, на места, които нашето технологично ниво не може да посети, и едва ли някога ще успее, разширяването на Вселената продължава. Така се ражда теорията, според която, изолирани балончета от Космоса, които всъщност са част от една голяма Вселена, формират Мултивселената, която се разширява непрестанно.

Как протича животът в една паралелна вселена според учените четете в хартиеното издание на списание "Космос".