Пръв иска да режисира “Титаник”, но обстоятелствата не му позволяват.

Иска да създаде най-мрачния трилър "Калейдоскоп", но компанията, за която работи, не му позволява.

60-те са към средата си, а звездата на Алфред Хичкок е на път да залезе. Последните му две ленти "Разкъсаната завеса" и "Марни" са истински кинопровали. В този момент на криза Хичкок започва един от най-добрите си проекти. Филм толкова рисков, но и толкова стилен, тъмен, дълбок и изпипан, че може да измести "Психо" от върха, който заема, и да се настани спокойно на мястото му.

Изпълнен с некрофилия, убийства, изнасилване, вани, пълни с киселина, културисти и серийни убийци, "Калейдоскоп" можеше да бъде най-зрелищният шедьовър на Хичкок. Но потъна, както много от лентите на гения, в забрава. Филмът е толкова шокиращ, че така и не го допускат до големия екран, а мъжът зад "Психо" не получава възможността да го завърши.

Още началото на кариерата на Хичкок е белязано от филм, който той е започнал да снима, но така и не довършва. "Номер 13" или "Мисис Пийбоди" е първата лента, която режисьорът прави за Gainsborough Pictures. Едва няколко сцени са заснети, когато бюджетът на продукцията се оказва прекалено малък, за да бъде довършена, и Хичкок е принуден да я остави. След това рядко се обръща назад и почти не говори по темата, ала биографът му успява да изкопчи поне едно изречение, което да включи в книгата на живота му: "Беше поучителен случай"

Веднага след него Хичкок снима немия филм "Планинският орел". Продуцентите обаче не го харесват и той остава дълго време забравен. Снимана през 1926 година, лентата вижда своята премиера чак след успеха на "Наемателят", но публиката не е особено впечатлена. След това лентата изчезва, а самият Хичкок е доволен, че никога повече никой няма да го види.

Когато получава романа "Забранена територия" на Денис Уатли през 1934 г., Хичкок толкова много го харесва, че иска следващият му филм да е вдъхновен от него. Точно тогава обаче геният сменя студиата, за които работи, и моли писателят да задържи авторските права над евентуална продукция, докато не говори с новите си шефове. Те обаче не са особено развълнувани от идеята и настояват Хичкок да започне работа по мюзикъла "Валсове от Виена". Инатливият режисьор тръгва да търси други продуценти, с които да започне мечтания си проект, но новият му шеф Майкъл Балкон отказва да го освободи да работи с конкурентите му. Така работата по "Забранена територия" се изплъзва между пръстите на Хичкок и попада в ръцете на американеца Фил Росен.

А можете ли да си представите, ако "Титаник" не бе режисиран от Джеймс Камерън през 1997 г., а от Алфред Хичкок през 1939 г.? Навярно щеше да е много по-мрачен и плашещ, отколкото изпълнената с романтика версия на Камерън. В едно интервю, точно преди да отпътува за "Холивуд", Хичкок казва, че много се надява да му се отдаде възможност да започне работа по филм за потъналия кораб, но вместо това снима "Ребека". Така и не обяснява защо не успява да изпълни и тази своя мечта.

Хичкок иска да режисира и модерна версия на "Хамлет" и почти успява, но продуцентската компания, за която работи, се отказва в последния момент, защото предвижда, че харвардски професор, който е написал подобен сценарий, може да заведе дело срещу тях.

Година по-късно започва да режисира "Бягство" с Норма Шиърър, Робърт Тейлър и Конър Вейд. Актьорски състав, с който Хичкок изключително много иска да работи. След началото на продукцията обаче "Метро Голдуин Майер" купува правата за новелата "Бягство", по която се пише сценарият на филма. Хичкок знае, че не може да работи със собственика на компанията Луис Б. Майър и напуска режисьорското място, а

Майер веднага му намират заместник. Близо три години продължават опитите на Хичкок да заснеме "Без гаранция за съдията". Това е първият път, в който режисьорът открито декларира своя интерес към по-тъмните теми, които включват насилие, убийство и секс. Той винаги е изпреварвал своето време, а идеите му се били прекалено иновативни.

Идеята за "Без гаранция за съдията" се ражда през 1958 г., а в него трябва да участва Одри Хепбърн, която по онова време е огромен почитател на Хичкок и няма търпение да участва в някой от филмите му. Сценарият на лентата щял да бъде сътворен от дясната ръка на режисьора Джон Майкъл Хейс. Той обаче не успява да го завърши, затова Хичкок се обръща към Ърнест Леман ("Уестсайдска история"), но и той отказва. Тогава работа по сценария започва Самюел Тейлър, който работи с Хичкок по "Вертиго" и "Топаз". Той включва сцена, която я няма в романа, по който ще бъде създаден филмът - героинята на Хепбърн трябва да се дегизира като проститутка, а изнасилвач я напада край красив водопад. Тя трябвало да го отблъсне и да избяга, но

тази сцена отказва красивата Одри да участва във филма

и тя напуска.

През 1959 г. пък британското правителство приема нови закони, които засягат третирането на проституцията в сферата на изкуството, а това прави някои аспекти в сценария невъзможни за изпълнение. Но не това е главният проблем пред Хичкок. Липсата на Одри Хепбърн прави излъчването на филма не толкова привлекателно.

Тогава той казва на "Парамаунт пикчърс", с които работи по това време, че е по-добре да възстанови 200 хил. долара, вече похарчени по продукцията, отколкото да изхвърли още 3 милиона за филм, който вече не му е интересен. Продуцентите му, разбира се, се съгласяват с него.

Почти всяка година през следващите 4 години Хичкок има поне един незавършен филм. В "Слепият човек" Джеймс Стюарт трябва да поеме главната роля, но се отказва. Ърнест Леман, макар и дълги години да е работил с режисьора, не може да спре да се кара с него. Въпреки че завършват сценария, Хичкок е толкова обиден, че не започва да снима филма.

През 1962 г. геният купува правата за "Град от звезди", но така и не започва работа по него. През 1963 г. пък трябва да заснеме "Капан за един самотен човек", но и него не довършва. 1964 е годината на "Мери Роуз", който Хичкок няма търпение да започне да снима, но продуцентите му не са особено вдъхновени от идеята. По-късно в интервю режисьорът заявява, че договорът му с "Парамаунт" позволявал "да заснеме всеки филм, стига бюджетът му да е под 3 млн. долара и да не е "Мери Роуз".

1964 година е и времето на "Калейдоскоп", който първоначално трябвало да се казва "Полуда". През 1972 г. все пак зрителите се радват на филм със същото заглавие, но никога няма да видят гениалната първа идея, която Хичкок е искал да разкаже с "Калейдоскоп".

Пре-продукцията започва, когато дългогодишната асистентка на режисьора Пеги Робъртс започва преговори, за да примами Робърт Блох, автор на сценария на "Психо", в работата по новата оригинална продукция на "Хичкок".

Отговорът на сценариста обаче закъснява и режисьорът представя първоначалната си идея на Гилдията на писателите на 9 ноември 1964 г., където определя като ключови фигури на вдъхновение убийствата, извършени от Джон Джордж Хей и Невил Хийт. Блох се съгласява, ала по-късно намира вдъхновителите на филма за прекалено притеснителни персонажи и се отказва.

Две години по-късно сценаристът Бени Леви влиза с пълна сила в проекта. Историята, която той пише, се върти около красивия бодибилдър Уили Купър (вдъхновен от Хийт), който примамва млади жени и ги убива.

Полицията в Ню Йорк му залага капан, като млада полицайка се дегизира като потенциална жертва. Сценарият има три повратни точки - първата е убийство край водопад, втората е убийство на военен кораб, а финалът се развива на петролна рафинерия. Филмовият историк Дан Ойлър разказва как "в първите двадесет минути се случва едно от най-жестоките убийства, които някога са показвани на американските екрани."

Хичкок не просто прекрачва моралните граници в този филм, той възнамерява да експериментира и с новаторски техники за заснемане, като ръчна камера, оптика за наблюдение и естествена светлина. За целта наел оператора Микеланджело Антониони, в чиято работа Хичкок бил влюбен. "Бяло върху бяло! Виждате ли, че може да стане", крещял режисьорът със задоволство, докато Антонини снимал мъж с бели дрехи върху бял фон.

Ентусиазмът му за проекта обаче не срещнал много съмишленици освен тези във вътрешния му кръг. Дори Франсоа Трюфо, един от най-близките приятели на Хичкок, след като прочита сценария, веднага признава, че не може да се примири с агресията и насилието. Френският режисьор твърди, че "Психо" смесва същите тези теми, но с доста по-голям финес, мистерия и психологическо напрежение. Ала "Калейдоскоп" е нещо, което "публиката нямало да приеме".

Въпреки обещанието на Хичкок, че филмът може да бъде продуциран за по-малко от 1 млн. долара, главно чрез използването на непознати актьори, "Юнивърсъл" налага вето на филма. За такъв шокиращ проект тази развръзка далеч не е толкова шокираща. Това е първото "не" в кариерата на Алфред Хичкок в продуцентската компания. Като тяхна режисьорска звезда, шефовете му не си позволявали да му отказват каквото и дабило. Единственото друго "не" в историята на Хичкок идва през 1946 г., когато Дейвид О. Сезник се противопоставя на една от ексцентричните идеи на режисьора, но и тогава съдбата е на страната на Алфред и той получава това, което иска.

В края на краищата Хичкок използва част от по-малко екстремните си идеи за "Калейдоскоп" в "Полуда", който реализира печалба от 10 млн. долара.

Ала провалът на "Калейдоскоп" винаги е дразнел Хичкок. Лентата щеше да бъде поредната му революция в света на киното. За съжаление всичко, което остава, е 1 час запис върху лента. Мълчаливи кадри, които създават една завладяваща представа за това какво би могъл да ни покаже този филм.