Разкопките не разкриват на кое място се е изместил той по времето на царете Симеон, Борис, Асен и Петър

Археолозите не знаят къде е забил знамето хан Крум, като е завладял града през 809 г., няма данни от Първото и Второто българско царство

Не е сигурно, че до бившия кореком е била Калояновата махала, където е живял севастократор Калоян

Пълна мистерия е за учените къде се е намирал топцентърът на средновековна София.

"Всички се чудим какво точно е превзел хан Крум през 809 г., за което има оцелели исторически сведения. Съвременници са оставили писмени данни, че тук е имало град, но къде е бил той, какви са били сградите му, все още е неясно - разказа пред "168 часа" археологът Снежана Горянова. - При разкопките пред ЦУМ, където е била антична Сердика, се натъкнахме на изключително малко останки от периода между IX и XI век. Само от няколко погребения."

Нещо повече -

няма почти

никакви останки

за периодите IХ-ХI и ХIII-ХIV в., които да дадат информация за развитието на града по време на Първото и Второто българско царство. Според византийските източници тук е имало голям град, който е променил името си на Средец след пристигането на славянските племена.

Писмените свидетелства са главно от материали за византийските владетели от ХI-ХIII век. В тях се споменава, че на мястото на днешната ни столица са живели бедни хора, занаятчии.

Заради завладяването й от хан Крум са запазени останките в подлеза на ЦУМ при строежа на трите големи сгради - Министерския съвет, президентството и бившия Партиен дом. Тогава проф. Магдалина Станчева, известна като Главния археолог на София по времето на Тодор Живков, не позволила на строителите да разрушат останките от Източната порта в подлеза на ЦУМ. Тя отишла директно при Пенчо Кубадински и му казала: "Хан Крум е влязъл в Сердика оттук".

Така част от археологическото наследство на София била спасена. Но със сигурност, където е било римският форум, не е бил център на града по време на Първото и Второто българско царство.

В хрониката на византийския духовник и летописец Теофан Изповедник пише: "През същата година, преди великденските празници, Крум, вождът на българите, като се отправил срещу Сердика, превзел я с измама и обещания,

избивайки шест хиляди души ромейска войска,

извън множеството обикновени граждани."

Той обсадил Сердика, като обещал на ромеите да ги пусне да се върнат във Византия живи и здрави, ако предадат крепостта в български ръце. Според летописеца хан Крум изоставил града бързо след завладяването му, но преди това воините му не пропуснали да опустошат всичко.

Тези сведения на Теофан Изповедник обаче не се потвърждават от археологическите разкопки в днешно време. Намерените останки показват, че крепостните стени са били запазени до XV век. Някои предполагат, че може да са били сринати частично, а византиецът да е преувеличил в разказите си за варварството на българите.

В средите на археолозите битува и мнението, че днешната ул. "Калоян" е наречена на

средновековната Калоянова махала

В нея според проф. Магдалина Станчева е живял севастократор Калоян, който е бил управител на града. Образът му заедно с този на жена му Десислава е нарисуван в Боянската църква през XIII век. Тези стенописи се смятат за наченки на Българското възраждане.

Според други специалисти обаче няма никакви сигурни данни, които да потвърдят, че т.нар. Калоянова махала е била мястото, където е бил домът на севастократора. Находки липсват.

"За съжаление не можем да сме категорични, това е само предположение", добави Горянова.

Какви са фактите, които учените са изследвали?

“При разкопките пред хотел "Шератон" е намерено само едно жилище на бедни хора, за което се предполага, че е от времето на същинското Средновековие - VII-XIV в. - разказа археологът Снежана Горянова пред "168 часа". - Не сме установили всичките му граници. Единият му край остава в неразкопаната част на терена. Жилището е малко, може би не повече от 15 квадратни метра. Характеристиките му показват, че е от края на Първата българска държава и византийския период - тоест XI век."

А на обекта пред ЦУМ и по продължението на бул. "Мария Луиза" са разкрити останки от няколко подобни жилища, повечето от които са служили едновременно за дом и за занаятчийска работилница. Те имат типичната архитектура на къщи на бедното занаятчийско население.

В най-добрия случай основата им е от камъни, между които дупките са запълнени с кал, а във височина са били съставени от плет, намазан с глина. Горната част на постройките е била нетрайна, няма останали следи от нея. Части от жилището са били покрити с дърво, а в останалата е имало набита пръст.

"Става дума за много тънък слой,

който трудно се откроява

Пак зависи от терена и пластовете, върху които лежи. Най-често сме го намирали в огнището или пещта, ако има такива в жилището и не е по-плътен или обгорял - разказа Горянова. - Няколко такива жилища има по дължината на обекта на бул. "Мария Луиза"."

Едно от жилищата е открито в апсидата (полукръгла издатина на църквата) на голямата раннохристиянска базилика. Археолозите предположили, че там е имало дом, защото намерили огнище.

На подобно жилище са се натъкнали и на обекта "Западна порта". Всички тези останки са датирани от XI-XII век, което означава, че са от византийския период, а не от българския.

От Второто българско царство не са намерени нито керамични предмети, нито монети, които да се свързват безусловно с управлението на нашите ханове и царе.

В двора на президентството до ротондата "Св. Георги" има малко останки от жилище, запазено от Късното средновековие. "Смята се, че е от XII-XIV век. По своите архитектурни детайли и техника на градеж по-скоро е от XV-XVI век. Забелязват се характерни за периода ниши в стените. Това са били или тайници, или са служели за поставяне за осветително тяло, каквито не срещаме в по-ранния период", коментира археоложката.

Моделът на строежа през по-късния етап е чрез влагане на тухли, но те са по-тънки, стандартът им е различен от тези, които са използвани през Античността. Трудно било да се определи дали жилището е от времето на Второто българско царство.

Не само край ЦУМ, но и на други места в София, в които се копае, за да се разкрие археологическото наследство, също няма следи от средновековния период на града. Като например там, където е бил античният амфитеатър на Сердика, който бе открит през 2004 г. и проучванията продължиха до 2010 г. Тогава те бяха

замразени заради проблеми със собствениците на имотите

Монетните находки при разкопките в София основно са от XI-XII век. Това са византийски монети и печати на императорите от Константинопол. Няма нито една, която да е от Първото или Второто българско царство.

"Среща се графито-керамика, която казваме, че е от XIV век, но по технически данни и украса принадлежи по-скоро към XV-XVI век. До ул. "Пиротска" намерихме грънчарска работилница и предметите - и като материал, и като характеристика на керамиката - са от втората половина на XV или началото на XVI век", казва още Снежана Горянова.

Голяма част от нумизматичния материал не е проучена добре, защото не е почистена и обработена.

Малко специалисти се занимават

с монети от

османския период,

за да ги идентифицират.

Около метростанция "Сердика 2" има по-запазени жилища, тъй като мястото попада извън застроявания терен на ЦУМ и Министерския съвет. Тези домове са престроявани по няколко пъти. Според специалистите повечето се свързват с XV-XVI век и даже с по-късно време. Дори някои са от Възраждането.

Около джамията е открит тънък пласт средновековни жилища на бедни хора. Разбрали са за тях по намерената пещ по подобие на находки от този вид в Плиска, Преслав и други средновековни центрове. Предполага се, че е служела за производство на желязо.

"Всичко това навежда на мисълта, че днешният - и античният - център на София е бил периферия за града в Средновековието", коментира археоложката Снежана Горянова.

Със сигурност основната част на Средец не е била и в кв. "Лозенец". Там са правени разкопки и е намерена базилика от IV-VI век. Това, което е имало там, е една грънчарска работилница, която пък е загинала през VII век и след това няма никакви сведения чак до ХХ век, когато са построени къщи в района.

Имало е и късна отбранителна турска крепост.

"Някъде в границите на днешна София трябва да е имало селище, защото освен античен има и средновековен некропол. Той се намира под пл. "Св. Александър Невски" - разказаха специалисти. - Богдан Филов е проучил останките от XIII-XIV век."

Намерени са пръстени с печати. Например на човек на име Витомир. Типът е същият като известния Калоянов пръстен от Велико Търново. Именно затова много археолози са категорични, че

Калояновият не е от гроба на цар Калоян,

характеристиките му са различни, те са по-скоро типични за XIV век. Върху тези сребърни пръстени са изписани имена и знаци.

"Възможно е центърът на средновековна София да е бил между булевардите "Дондуков" и "Сливница" или между Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Перловската река.

Когато са строени Алма Матер и останалите сгради в този участък, не са правени разкопки. Сигурно е, че никой няма да събори Алма Матер, за да търси средновековна София.

Дори и да се предположи, че при нашествия на османските войски градът е бил разрушен, едва ли всичко може да изчезне и после да се появи след няколко века. Най-вероятно днешният център е бил периферия за София, предполагат експертите. Според хронистите на кръстоносните походи Средец е бил важен център.

Проблемът е, че няма данни, по които да се направи проект за разкопки и да се разкрие градът от времето на царете Борис, Симеон, Асен, и Петър и Калоян.

Четете още:

Разгадаха най-голямата авиационна мистерия. Откриват с "Гугъл мапс" изчезналия през 2014 г. малайзийски боинг в джунгла в Камбоджа