Няколко италианци надлъгаха съдбата със секунди, а други полетяха в бездната

На 14 август в 11,36 минути Алесандро Бранкатели, собственик на погребална агенция от гр. Империя, пресича виадукта “Моранди" в Генуа. Той носи в катафалката си ковчег, който трябва да достави на болницата "Сан Мартино" в града.

В момента, в който стъпва с колата си на отвъдния край на виадукта, Алесандро изведнъж изпитва странното чувство, че тя сякаш потъва и се изплъзва надолу. Алесандро има усещането, че колата му се движи като в канавка. Изглежда му така, сякаш

асфалтът се е навил като на руло и избутва катафалката напред. И че отзад, зад колата му, сякаш изведнъж е станало празно.

Това наистина е така - чисто и просто мостът "Моранди" в този момент рухва зад гърба на Алесандро. Навън вали и гърми, отпред коли и камиони започват да спират. По радиото започват да съобщават за отклoняване на трафика. Той си дава сметка за случилото се с моста веднага.

"Явно моят час не е дошъл", коментира невероятната си история италианецът пред местните медии. Алесандро е собственик на погребалната агенция "Макано е Тероне" и има всекидневно вземане-даване със смъртта. Но както се оказва - само с тази на другите.

Алесандро е един от няколкото италианци, които се отърваха живи от руската рулетка на моста "Моранди". Точно като във филма "Плъзгащи се врати" с Гуинет Полтроу (Sliding Doors) съдбите на мнозина бяха решени в рамките на минути по един или друг начин – заради малко закъснение или избързване някои избегнаха смъртта, а други полетяха в бездната.

Трагедията в Генуа накара мнозина да се запитат –

с какъв алгоритъм случайността

реши кои хора

да се наредят на моста през секундите, необходими за пресичането му?

Как така малко преди срутването на виадукта някои изведнъж спряха за тоалетна, други се върнаха в бара заради забравен телефон, и закъсняха с минути за срещата си със смъртта? А как така други в последния момент решиха да натиснат газта, изпреварвайки останалите коли и хвърляйки се в бездната на тяхно място?

Всеки жител на Генуа, минаващ ежедневно през моста, имаше реален шанс да увисне на него.

Всеки турист, запътил се към пристанището, летището или Лазурния бряг в този августовски ден, можеше да падне в смъртоносния капан.

Медиите са пълни с разказите на хора, които още не вярват, че са надлъгали съдбата и че в последния момент са променили решението си да минат през моста, или че са закъснели по една или друга причина.

Италианска майка и десетгодишното й дете трябвало да пресекат моста точно във фаталния момент, за да стигнат до пристанището. Те обаче пътували занатам, без да спират, от Понтремоли, Тоскана, и детето се стискало в колата. Затова

малко преди моста се отбили от пътя,

за да отиде по малка нужда – въпрос на минути. След това продължили, но мостът вече го нямало.

Емануеле Бианки от град Ла Специя пък благодари за късмета си на германските авиолинии "Луфтханза". Той пресякъл моста минути преди срутването му. Но това станало само защото самолетът от Франкфурт, в който пътувал, пристигнал на летището на Генуа с двайсетина минути по-рано от предвиденото.

Така Емануеле взел колата си от паркинга и се отправил към моста. Този ден магистралата била доста натоварена, имало задръстване заради тирове. Минали няколко минути, докато Емануеле пресече моста. Когато стигнал до Ла Специя, разбрал от приятелите си, че мостът се срутил.

"Интересното е, че докато бях на моста, имах странно усещане при шофирането. Усещах, че нещо спираше волана ми,

имах чуството, че нещо блокираше гумите ми

После се включи сигналната светлина за промяна в налягането. Помислих, че съм спукал гума", разказва италианецът пред в. "Национе".

"Ако Луфтханза беше пристигнала навреме, а не по-рано, не знам какво щеше да се случи с мен", чуди се той.

За галеници на съдбата се смятат и Андреа Чери и Матео ди Сома – и те надбягали смъртоносната й клопка с няколко минути. Двамата жители на Ла Специя пътували по магистралата на връщане от театрален фестивал в Албенга. И двамата са ангажирани с театралната Компания дели Скарти, на която Чери е творчески директор.

Пътят на Андреа и Матео минал точно през фаталния мост Няколко минути след като го пресекли, започнали да им звънят приятели, за да им кажат за апокалипсиса, развихрил се зад гърба им.

Двамата се върнали до моста и видели ужасяващата бездна, отворена под него, както и колите на ръба й. "Видяхме с очите си какво беше станало. В продължение на 20 минути останахме безмълвни, не можехме да продумаме и дума".

И 41-годишният саксофонист Луиджи Димино от Крешентино минал по моста с мотора си няколко минути преди срутването. Той се връщал с приятелката си от Корсика. Заради проливния дъжд и натоварения трафик двамата едва пресекли виадукта. "Заради дъжда и вятъра не се виждаше почти нищо. Преминахме моста и продължихме много бавно.

Дадохме си сметка обаче, че ставаше нещо странно, защото

изведнъж спряха да ни надминават коли Едва като стигнахме до Крешентино, разбрахме, че мостът се е срутил зад нас. Още не можем да повярваме, че сме се спасили." Точно преди година Димино загубил 20-годишния си син Ерик при пътен инцидент. "Ерик, ангеле мой, ти ме спаси", казва Димино.

За божие провидение говорят и Джанлука Ардини, на 28 г., и приятелката му Джулия, бременна в осмия месец. Джанлука, който е от Генуа, пътувал с камиона си по фаталния мост. Той се срутил точно под колелата му. Камионът полетял надолу, но Джанлука се заклещил на десетина метри под срутения мост, висейки с вкопчени в провесените жици ръце – като в екшън филм.

Останал напълно неподвижен, докато дойдат спасителите и го изтеглят – заради най-малкото движение можел да полети надолу.

"Сигурна съм, че Джанлука е намерил сили да се вкопчи в края на бездната, заради огромното желание да види раждането на сина ни", казва Джулия. Джанлука не помни нищо от фаталния момент.

Той се отървал само с изкълчено рамо, докато колегата му, пътувал с него в камиона, загубил живота си.

Чудото връхлетяло и Давиде Капело, вратар на местния футболен отбор "Леджино" и пожарникар. Той отивал в Генуа и минавал по моста в момента на апокалипсиса. "Първо чух трясък, след това всичко се срути под краката ми. Летях надолу трийсетина метра, след което колата ми се заклещи сред развалините. Невероятно е, но аз нямам и драскотина."

Капитанът на футболния клуб "Дженоа" Доменико Кришито също е сред онези, за които съдбата решила положително.

"Минах през моста точно десет минути преди да се срути", казва футболистът и още не може да повярва във връхлетялото го чудо.

25-годишните Лиза Сегала и Стефано Капоци от Тиене също мислят, че са били целунати от съдбата. Младата двойка, която се намирала във ваканция в Генуа, точно във фаталната сутрин си направила резервация за един спа комплекс в Ница.

Двамата закусили в хотела си в Генуа и се отправили към колата си, за да поемат по магистралата и моста. "Не, вали твърде много, по-добре да си останем в хотела", решили в последната минута. По-късно чули грохота, идващ от моста, и си дали сметка от какво са избягали по случайност.

За човека символ на помилваните от случайността обаче се смята със сигурност Луиджи Фиорило. Той е шофьорът на

камиона с надпис "Баско", който остана паркиран на метър от бездната "Връщах се от ривиерата, където бях доставил стока. Шофирах бавно, защото видимостта беше малка заради дъжда", разказва Луиджи.

В последния момент той намалил още повече, защото го надминала кола. Лудижи не повярвал на очите си – в следващия миг всичко пред него се срутило и надминалата го кола полетяла в бездната. Той спрял камиона си, слязъл от него с още включен двигател и започнал да бяга назад.

"Винаги ме е било страх да минавам по този мост, защото вибрираше. Преминавал съм стотици пъти по него. Аз съм вярващ човек, мисля, че имах ангел спасител и той ме спаси. Случи се чудо".

Още по темата:

Вижте момента на срутването на моста в Генуа (Видео)

Откриха последната 42-ра жертва под рухналия мост в Генуа